Решение № 10131 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4357/2011 г.

Решение № 10131 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4357/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Комисията за защита на конкуренцията срещу решение № 988 от 19.01.2011 г. по адм. д. № 3579/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се иска отмяна на същото и решението на КЗК. Ответниците - "Интерснак България" ЕООД-София и "Публисис", АД- чрез процесуалните си представители- оспорват жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна- "Ноубъл Графикс" ООД-София, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище Заключението на прокурора е, че жабата е неоснователна . Върховният административен съд - петчленен състав - първа колегия приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отменил решение № 60/26.01.2010 г. по преписка № КЗК-955/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта по т. 1, с която е установила извършено нарушение по чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗЗК - от страна на "Интерснак България" ЕООД, София и е наложена имуществена санкция, в размер на 246 180 лева; в частта по т. 2, с която комисията установила, че същото нарушение е извършено и от "Публисис", АД; наложена е имуществена санкция, в размер на 172 225 лева, както и по т. 4, с която е постановено прекратяване на нарушението. КЗК е постановила оспореното решение по служебно образувано производство въз основа на сигнал за заблуждаваща реклама на ядките "Чипи", чието производство за българския пазар е започнало през ноември 2008 г. от "Интерснак България", като е организирала рекламна кампания- включваща телевизионна и радио реклама; печатна реклама; реклама в точки на продажба; както и паралелно текуща реклама на билбордове и външна пространствена реклама. Концепцията за рекламната кампания и рекламните материали за нейното осъществяване са разработени от "Публисис"АД-София. Първоинстанционния съд приема, че основните мотиви на административния орган относно наличието на нарушение се отнасят до посланието на телевизионния рекламен клип и до мотото на рекламната кампания- "От нашето по- хубаво няма". За да уважи жалбата съдът е приел, че необосновано административния орган е счел, че е осъществено нарушението- осъществяване на "заблуждаваща реклама". Погрешният извод на комисията е обусловен от непълнотата на анализа на телевизионния клип, в контекста на рекламната кампания като съвкупност от звук, образ и движение, както и от липсата на аргументирано изграден профил на средния потребител, адресат на рекламното послание. Съдът обсъждайки всички събрани в производството доказателства, изхождайки от маркетинговото проучване на пазара, извършено от "Интерснак България", с насоченост към хората с възраст- 25-45 години, семейни с деца- е очертал профила на съвременният типичен градски потребител- с развити във времето възприемателни и оценъчни качества като телевизионен зрител и потребител; прието е, че типичният потребител- средния градски жител- е добре информиран, с разумно пазарно поведение-т. е. оценяващ и търсещ потребител, ползващ и допълнителна, извън рекламата, информация за продукта, включително произхода, поради което не е налице възможност за настъпване на объркване и възприемане на цялата гама ядки, предлагани под марката "Чипи"- като чисто български продукт-само въз основа на рекламния телевизионен клип- излъчван на фона на българска музика- озвучаване от ритъма на тъпан и изобразяваните типично български мотиви- българска черга, възрожденска къща и други. Правилни съждения на съда, споделяни изцяло от настоящата инстанция. Обоснован, с оглед събраните в процеса доказателства е извода на съда, че внушението/общото познавателно послание/ на рекламата е, че се касае за ядки, които са приготвени в съзвучие с българската традиция за печене и овкусяване, с акцент върху качеството- " подбрани от най- добрите сортове". Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че неизграждането от негова страна на профил на средния потребител- не рефлектира върху факта налице ли е нарушение по чл. 32 ЗЗК. Съгласно закона- "заблуждаваща " е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига. Затова, правилен е извода на съда, че рекламата би заблудила/за целите на закона/ само потребител към когото е адресирана или достига, поради което е необходимо профилиране именно на този потребител. Посочено бе- типичният градски потребител/с възраст -25- 45 години/ е обичайнияткупувач на ядки и не може да бъде "заблуден"от рекламния клип, за произхода на стоката, до степен да повлияе на икономическото му поведение. Решението е правилно и като такова ще бъде потвърдено. Решението се оспорва и в частта за разноските. Твърди, че макар и да е намалил размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от "Публисис", АД- от 10 320 на 3 895 лева, поради прекомерност, отново е неправилно. Необосновано, съда изхождайки от размера на наложената имуществена санкция е приел, че се касае за дело с определен материален интерес, а не за неоценяем иск, какъвто е оспорването решението на административния орган. И в тази й част касационната жалба е неоснователна. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) тъй като въпросът не е уреден изрично, съдът присъжда по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е издадена на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата, в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК "присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба". Според чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г., "за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2". В случая с оглед предмета на делото пред ВАС - проверка на законосъобразността на административния акт - решение № 60/26.01.2010 г. по преписка № КЗК-955/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е наложена имуществена санкция, то правилно е приетото, че е налице определен материален интерес, поради което е приложима втората, а не първата хипотеза - и присъденото възнаграждение е определено, с намаляване поради прекомерност, именно при наличие на определен материален интерес. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - първа колегия