Решение № 2910 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2008 г.

Решение № 2910 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Източен" - община Пловдив срещу решение № 550 от 29 май 2008 година, постановено по адм. д. № 249/2008 година по описа на Административен съд Пловдив в частта му, с която е отменена заповед № РД-09-785/20 декември 2007 година на кмета на район "Източен" - община Пловдив в частта й, с която е наредено да се премахне тухлена жилищна сграда върху терен общинска собственост. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 109, т. 3 от АПК. Ответникът Феруп Ахмед Камбур не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пловдив Феруп Ахмед Камбур е оспорил заповед № РД-09-785/20 декември 2007 година на кмета на район "Източен" - община Пловдив, с която на основание чл. 195, ал. 1 и 5 от ЗУТ е наредено да се премахне тухлена жилищна сграда, тухлен обор с пристройка и барака, използвана за обор, върху терен общинска собственост в гр. Пловдив, на ул. "Шумен", попадащ в УПИ III-складова база БКС, кв. 1 по плана на източната индустриална зона. По отношение премахването на тухления обор с пристройка и барака, използвана за обор жалба е отхвърлена, като в тази си част решението е влязло в сила. Съдът е приел, че по преписката няма данни тухлената жилищна сграда да застрашава хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, поради което е отменил заповедта в тази част. Така постановеното решение е правилно. В разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ са посочени обектите, по отношение на които може да бъде издадена заповед за премахване. Сред тях не е са посочени тухлени жилищна сгради. При това положение законосъобразно административният съд е приел, че жилищните сгради не могат да бъдат премахвани по реда на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Освен това в заповедта и в констативния протокол, въз основа на който е издадена, са изложени мотиви, касаещи законността на строежи и възможността за неговото узаконяване. Тези обстоятелства обаче са неотносими към приложението на цитираната правна норма. Възраженията на касатора, касаещи валидността на представения пред административния съд договор за закупуване на дворно място с къща, са неотносими към правилността на оспореното решение. Последното, като издадено в съответствие с материалния закон, като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,