Решение № 10392 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2012 г.

Решение № 10392 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гриша Делчев Спасов от гр. София против решение № 527 от 06.02.2012 г. по адм. дело № 10372/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № з-13041/2011 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е неправилно поради наличие на пороците, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК, а заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, в противоречие с административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Моли за отмяната им, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СДВР -, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Като взе предвид изложеното в нея, в решението на АС - София град и събраните по делото доказателства, съдът я намира за основателна. Съображенията са следните: Жалбоподателят Спасов е бил държавен служител категория "Е", полицай, младши автоконтрольор, I-ва степен в 03 група "Контролни полицейски пунктове", на сектор "Престъпления по пътищата", при СДВР. Във връзка с постъпили данни на 23.08.2010 г., чрез описаните в заповедта предложение и писмо, за проведени действия на Софийска градска прокуратура/СГП/ на 27.09.2010 г., при които Спасов е задържан за 72 часа и му е повдигнато обвинение по реда на чл. 302, т. 1, пр. предпоследно във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 2 и 4, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК - приел дар, който не му се следва- е образувано дисциплинарно производство. Назначена е комисия като дисциплинарно-разследващ орган, която да извърши проверка (заповед рег. № з-10659/29.09.2011 г. на директора на СДВР). Комисията събира доказателства, приема обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност и установява, че СГП- е образувала ДП № 18-П-/2011 г., за извършено престъпление от неизвестни длъжностни лица, като по отношение на Гриша Делчев Спасов са предприети мерки за това, че в периода 22.08.2011 до 07.09.2011 г. на територията на гр. София- КПП-№ 51 -нулев километър на АМ"Тракия"- от южната страна по посока Пловдив, срещу хотел "Черна котка"- като длъжностно лице- при условията на продължавано престъпление е поискал и приел дар- различни суми пари от водачи на МПС, за да не извърши действия по служба. Това му поведение е в нарушение на т. 7,12 и 13 от раздел I т. 31 и 33 от раздел III от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. При тези данни комисията приема, че описаните действия на жалбоподателя представляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, изразяващи се в използване на служебното положение за лична облага, поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № я 23888/07.11.2011 г.). В този смисъл е и становището на разследващата комисия рег. № я 24516/15.11.2011 г.). След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището, събраните доказателства, обясненията и възраженията на служителя, директорът на СДВР издава оспорената заповед, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР налага на жалбоподателя Спасов дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина. Правилно първоинстанционният е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 2 от ЗМВР орган, при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, считано от постъпване на материалите от разследването при дисциплинарно-наказващия орган. Спазено е и изискването на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя. Въпреки това при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила, нарушения на изискванията за форма, както и на материалноправни норми, които опорочават административния акт и обосновават извод за неговата отмяна. С потвърждаване му АС - София град е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Заповедта не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Спасов, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Описани са подробно задържането на жалбоподателя, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Медийните публикации във връзка със задържането и взетите по отношение на жалбоподателя мерки за процесуална принуда не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала и негативната оценка на органа в морален план. Поради това медийният отзвук следва да бъде съобразен във връзка с мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта не са изложени фактически основания, очертаващи допуснатото нарушение. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са изяснени всички обстоятелства и не са събрани доказателства, които имат значение за релевантните факти. Жалбоподателят е наказан за това, че за това, че в периода 22.08.2011 до 07.09.2011 г. на територията на гр. София- КПП-№ 51 -нулев километър на АМ"Тракия"- от южната страна по посока Пловдив, срещу хотел "Черна котка"- като длъжностно лице- при условията на продължавано престъпление е поискал и приел дар- различни суми пари от водачи на МПС, за да не извърши действия по служба. Не са изяснени обаче конкретни факти за действията на касатора през този не малък период от време, във връзка с искане и вземане на различни суми пари. Категорично не може да се приеме, че вменените във вина на жалбоподателя тежки дисциплинарни нарушения се доказват от данните, съдържащи се в цитираната в заповедта обобщена справка. Същата представлява хронология на действията на досъдебни органи; предприети следствени действия по отношение на Спасов, но те не могат да бъдат приети като доказателства, установяващи по несъмнен начин това, както е счел съдът и както се поддържа от ответника. Конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения или морала, насочени към улесняване и извършване на престъпление не са установени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона. На това основание оспорената заповед е следвало бъде отменена. Като е отхвърлил първоначалната жалба, АС - София град е постановил неправилно решение, което следва да се касира и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената уволнителна заповед. С оглед изхода на спора следва да се осъди СДВР да заплати на касатора сумата 505 лева - внесена държавна такса за касационното оспорване и адвокатско възнаграждение. Искане за присъждане на разноските, направени в първата инстанция, не е заявено. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение