Решение № 8218 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3744/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ш., подадена от адв. Крайчев против решение 945/13.02.2024г., постановено по адм. дело 9501/2023г. на Административен съд София-град, с което жалбата й против отказ за признаване на завършено средно образование на експертна комисия, определена със заповед РД-06-469/09.06.2023г. на началника на Регионално управление на образованието-Стара Загора, изменена със заповед РД-06-711/31.08.2023г. за признаване на завършени етапи на училищно образование или степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, обективиран в писмо на началника на РУО-Стара Загора е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което отказът да бъде отменен. Ответникът-началникът на Регионално управление на образованието (РУО) не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение констатира следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказ за признаване на завършено средно образование на А. Ш., гражданка на Обединеното кралство Великобритания, обективиран в писмо с изх. РД-17-698/04.09.2023г. на началника на Регионално управление на образованието-Стара Загора. Видно от писмото, заявителката е информирана, че назначената със заповед на началника на РУО-Стара Загора комисия не признава средно образование на изброените в писмото лица, сред които е и А. Ш. с мотиви, че предоставените документи не са в оригинал и/или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа (чл. 108,ал. 2 от Наредба 11 от 1 септември 2016 година за оценяване на резултатите от обучението на учениците (Наредба 11) и чл. 19 и чл. 20 от Наредба 32 от 29 януари 1997 година за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори). Експертната комисия за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави е определена със заповед РД-06-469/09.06.2023г. на началника на РУО Стара Загора (неизискана и непредставена по делото). Комисията провежда заседание на 04.09.2023г., на което взема решения за признаване, съответно за непризнаване на завършени етапи на училищно образование или степени на образование и професионална квилфикицаия по документи, издадени от училища на чужди държави, които решения са обективирани в Протокол АСД-06-2-8/04.09.2023г. Сред взетите решения е и решението по пункт 64, т. 1 и т. 2, взето по документи с вх. АСД-06-1-182/31.08.2023г., подадено от А. Ш., с което не й е признато завършено средно образование. Мотивите на комисията са, че предоставените документи не са в оригинал и/или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа (чл. 108,ал. 2 от Наредба 11 от 1 септември 2016 година за оценяване на резултатите от обучението на учениците и чл. 19 и чл. 20 от Наредба 32 от 29 януари 1997 година за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори). Правната уредба на признаването, приравняването и валидирането на резултатите от обучението се съдържа в Глава пета, Раздел І на Наредба 11 от 1 септември 2016 година за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Съгласно чл. 106, ал. 1 от Наредба 11 признаването е официално писмено потвърждение на съответствието на завършен период, клас, етап, завършена степен на училищно образование и придобита професионална квалификация в училище на чужда държава или в училище от системата на Европейските училища с тези в училищното образование в Република България. Целта на признаването съгласно ал. 2 е: 1. достъп до обучение в системата на предучилищното и училищното образование; 2. достъп до професионално обучение; 3. достъп до обучение в системата на висшето образование; 4. улесняване на достъпа до пазара на труда. Разпоредбата на чл. 107 от Наредба 11 определя компетентните органи по признаване. В разглеждания казус А. Ш. иска признаване на средно образование, придобито в чужда държава, поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от Наредба 11 компетентна да се произнесе по искането е експертната комисия към съответното Регионално управление по образованието (РУО). Комисията се определя със заповед на началника на РУО и е в състав, определен според изискванията на чл. 107, ал. 2 от Наредба 11. В случая, с решението си по т. 64, взето по протокол АСД-06-2-8/04.09.2023г. експертната комисия отказва признаване на основание чл. 112, ал. 1, т. 1 от Наредба 11 на завършено средно образование на А. Ш.. Предвид така обсъдената нормативна уредба, настоящият касационен състав намира, че именно решението на експертната комисия обективира белезите на индивидуален административен акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред за законосъобразност. В жалбата на Ш. е посочено, че е срещу писмото с изх. РД-17-698/04.09.2023г., което има уведомителен характер. С него Ш. е уведомена за акта на експертната комисия, взет на основание чл. 112, ал. 1, т. 1 от Наредба 11. В нарушение на служебното начало по чл. 9 АПК съдът не дава указания за уточняване на предмета на жалбата. Видно от мотивите на съдебното решение посочва, че се оспорва отказ на експертната комисия, но като ответник по делото конституира началника на РУО-Стара Загора, а като краен резултат с оспореното решение отменя отказ на експертната комисия да признае завършено средно образование в чуждестранно училище на А. Ш.. Посоченото противоречие обуславя недопустимост на съдебното решение, като произнесено по нередовна жалба, при неизяснен предмет на оспорване, което налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При новото разглеждане административният съд следва да даде възможност на жалбоподателката да уточни обжалвания административен акт и след уточнението да прецени допустимостта на оспорването, и при допустимост на производството да конституира надлежните страни. Воден от горното, ВАС, пето отделение