Решение № 1229 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2015 г.

Решение № 1229 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен Георгиев Тодоров от гр. Кнежа, против решение № 179/22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 23/2015 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-170/18.12.2014 г. на административния ръководител - председател на Окръжен съд гр. Плевен. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата, в писмени бележки и в съдебно заседание, лично и чрез пълномощника адв. Киров се излагат подробни съображения, според които с оспорения пред съда акт незаконосъобразно е отказано да бъде определено допълнително трудово възнаграждение на касационния жалбоподател за 2014 г. Касационният жалбоподател моли обжалваното съдебно решение на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - председателят на Окръжен съд гр. Плевен, не е изразил становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че с обжалваното решение правилно е отхвърлена жалбата против оспорения акт, поради това, че председателят на окръжния съд е действал в рамките на предоставените му правомощия да прецени дали е налице право на премиране на съдията с оглед наличието или не на постигнати високи резултати през годината по смисъла на чл. 6 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително възнаграждение, приети от Висшия съдебен съвет /ВСС/. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен е отхвърлена жалбата на Пламен Георгиев Тодоров против заповед № РД-170/18.12.2014 г. на административния ръководител - председател на Окръжен съд гр. Плевен. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта представлява подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган предвид овластяването по силата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на ВСС по протокол № 34/27.10.2011 г. /означавани по-долу само като "Правилата"/. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в заповедта липсват фактически и правни основания за издаването й, поради това че като правно основание са посочени чл. 7, т. 6, вр. чл. 9, ал. 1 от Правилата и решение по протокол № 59, д. т. 6 от заседание на ВСС на 10.12.2014 г., а в чл. 9 от Правилата са посочени условията за определяне на допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати по конкретни задачи. Според съда, от доказателствата се установява, че не са постигнати високи резултати по конкретни задачи, като ответникът се е мотивирал по-широко и е взел предвид както оценката от извършената през годината атестация на жалбоподателя, така и по отношение на изпълнението на конкретна задача. Предвид крайната оценка от атестацията - "добра - 129, т. ", която е по-ниска от предходната атестация, е налице тенденция за понижаване резултатите от работата на жалбоподателя, тъй като предходната атестация е била "много добра". От друга страна, не може да се приеме, че са налице постигнати високи резултати по конкретни задачи, доколкото, видно от част VIII, т. 4 и част Х, т. 1 и т. 2 от периодичната атестация, оценките на атестирания са били намалени, ако работата на жалбоподателя като административен ръководител се приеме за конкретна задача. Съдът е изложил също, че от доклада на Комисията по професионална етика при Окръжен съд гр. Плевен се установява, че с действията си по повод прекратяване на трудовото правоотношение с Луканова и изплащане на суми по изпълнителни листи жалбоподателят е нарушил принципа на компетентност и ефективност и чл. 8.1 от специфичните правила за етично поведение на административните ръководители. Случаят Луканова може да се разглежда и като конкретна задача, но при разрешаването й жалбоподателят не е постигнал високи резултати, а точно обратното. Съдът е посочил също, че след като не е намерил начин да изпълни съдебните решения, което е негово основно задължение като административен ръководител, въпреки трудностите и законовите празнини относно възстановяване на лицето на работа и изплащане на дължимите суми по решението, жалбоподателят не е проявил нужната в тази случай инициативност, новаторство и да покаже положителни и полезни действия при разрешаването на рискови и извънредни ситуации /чл. 9, ал. 2, т. 4 от Правилата/. Последното не е постигнато, поради което се е наложила допълнителна намеса от ВСС и възлагане на конкретна задача за контрол от административния ръководител. В заключение съдът е посочил, че не са били налице условията за изплащане на допълнително възнаграждение на Пламен Тодоров, доколкото същият не е постигнал високи резултати по смисъла на чл. 9 от Правилата. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена и преценката за постигнатите резултати е направена без да е бил изготвен годишния отчетен доклад за 2014 г., тъй като допълнителното възнаграждение се определя и изплаща преди приключване на съответната година - в случая 2014 г., а освен това постигането на високи резултати се отчита на база, например на статистически отчети за полугодието на съответната година и справка за върнатите от инстанционен контрол дела за полугодието на съответната година, които са публично оповестени на интернет страниците на съответните органи на съдебната власт; в случая оценката по атестацията е персонална и е допълнителен аргумент, както и оценката от нарочна комисия по етика, въз основа на която е издадена процесната заповед. Съдът е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26 и 34 АПК, като е изложил, че в случая е налице бързо административно производство, предвид срока между решението на ВСС по протокол № 59 от 10.12.2014 г. и датата 19.12.2014 г., до когато е следвало да бъдат извършени преводите по банковите сметки до всички органи в съдебната система. Нормите на чл. 26 и 34 АПК са приложими само при производства за издаване на индивидуални административни актове с период на издаване по-дълъг от 7 дни по аргумент за обратното от посочените правни норми. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е заповед № РД-170/18.12.2014 г., издадена от председателя на Окръжен съд гр. Плевен, с която /според разпоредителната част на заповедта/ не е определена сума за изплащане на целева персонална награда на Пламен Георгиев Тодоров - административен ръководител - председател на Районен съд гр. Кнежа. В мотивната част на заповедта е изложено, че същата се издава във връзка с решение по протокол № 59, д. т. 6 от заседание на 10.12.2014 г на ВСС и постъпило предложение от Пламен Георгиев Тодоров - председател на районен съд гр. Кнежа за изплащане на сума в размер на 722,11 лв. Изложено е, че при извършеното периодично атестиране на Пламен Тодоров от ВСС е оставено без уважение възражението му против изготвената атестационна оценка и е приета комплексна оценка от атестирането "добра" - 129 точки, като в цифровите оценки по допълнителните критерии за заемане на ръководна длъжност - по критерия "Способност за работа в екип и разпределение на задачите в него" оценката е намалена с 6 точки във връзка с посочени в становището на Етичната комисия сигнали и отправени препоръки към административния ръководител на Районен съд гр. Кнежа; отчетен е казуса със съдебния служител Ирена Луканова; по същия начин е намалена с 6 точки оценката по критерия "Способност за взимане на решение". В мотивите на заповедта е изложено също, че с решение на комисия "Съдебна администрация" на ВСС от 05.11.2014 г. е изпратена цялата преписка във връзка с подадените жалби от Ирена Луканова - изпълнявала длъжността "главен специалист - счетоводител" в Районен съд гр. Кнежа на Главния прокурор за действия по компетентност; с решение на същата комисия на ВСС от 19.11.2014 г. е изпратена покана на председателя на Окръжен съд гр. Плевен да присъства на заседанието във връзка с молба на Ирена Луканова относно изплащане на дължими суми от Районен съд гр. Кнежа по изпълнителни листове; с решение на комисия "Бюджет и финанси" на ВСС от 03.12.2014 г. е възложено на председателя на Окръжния съд да предприеме действия за контрол на изпълнението, изплащане на дължими суми от районния съд по посочените изпълнителни листове, представляващи обезщетение за неправомерно прекратяване на трудово правоотношение, лихва и съдебни разноски; Висшият съдебен съвет с решение по т. 2.1 по протокол № 56 от заседание на 03.12.2014 г. не е определил Пламен Георгиев Тодоров за изпълняващ функциите "административен ръководител - председател" на Районен съд - Кнежа. В заключение, в заповедта е посочено, че изложените обстоятелства дават на председателя на Окръжен съд - Плевен основание да счете, че не са налице условия да се приеме, че Пламен Тодоров, като административен ръководител е постигнал високи резултати по конкретни задачи по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ПОИСДТВ /имат се предвид Правилата/ и на основание чл. 7, т. 6, във връзка с чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни възнаграждения в органите на съдебната власт, решение по протокол № 59, д. т. 6 от заседание на ВСС на 10.12.2014 г. и изложените констатации, е издадена заповед, с която не се определя сума за изплащане на целева персонална награда на Пламен Георгиев Тодоров. От документите, представени в административната преписка се установява, че описаните в заповедта фактически обстоятелства са възникнали, така както са посочени. Наред с това, от съдържанието на Единния формуляр за атестиране на Пламен Георгиев Тодоров е видно, че атестирането, което е проведено е периодично и приетата с решение на ВСС по т. 4.4 от протокол № 45/15.10.2014 г. атестация е за периода 2010 - 2013 г., същата е изготвена на 04.05.2013 г. /данните се съдържат в Част първа от формуляра - "Кадрова справка"/. Останалите обстоятелства, доколкото възпроизвеждат диспозитивите на решения на ВСС и на комисии на ВСС, се установяват от представените извлечения от протоколи от съответните заседания. От правна страна, в чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗСВ е предвидено, че Висшият съдебен съвет определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. В Закона за съдебната власт или в друг нормативен акт не е регламентирано изплащането на допълнителни трудови възнаграждения на магистрати. От Висшия съдебен съвет са приети Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, с решение по протокол № 34 от 27.10.2011 г. /"Правилата"/. Според чл. 3 от Правилата, в органите на съдебната власт могат да се получават допълнителни възнаграждения за: 1. постигнати високи резултати - текущо, за година или за друг периоди и 2. постигнати високи резултати по конкретни задачи. В чл. 5, ал. 1 и 2 от Правилата са посочени лицата, които имат право на допълнително възнаграждение за постигнати резултати, както и две общи условия - лицето да няма наложено дисциплинарно наказание или срещу него да няма образувано дисциплинарно производство; в чл. 6 е предвидено как се определя размера на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в течение на годината, а в чл. 7 са посочени компетентните административни ръководители за определяне на размера на средствата по чл. 3 в зависимост от лицата, за които са определя възнаграждението. В чл. 9, ал. 1 е предвидено кои лица имат право на възнаграждения за постигане на висок резултат по конкретни задачи, а в ал. 2 са предвидени условията, които се спазват при определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение и те са следните: отчитане на индивидуалния принос за съответното лице за изпълнение на възложената задача, като се вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултатите от дейността на органа на съдебната власт; инициативност и новаторство; постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение; действия при рискови и извънредни обстоятелства. В § 1 от допълнителните разпоредби на Правилата е посочено, че са приети на основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 13, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други; съгласно ал. 2 на същия член, с договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения. Предвид изричното позоваване на чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в § 1 от допълнителните разпоредби на Правилата на ВСС, както и с оглед тяхното съдържание, се налага извода, че Висшият съдебен съвет е определил какви допълнителни възнаграждения могат да се получават в органите на съдебната власт - чл. 3, т. 1 и 2 от Правилата, както и условията за получаването им. С решение по протокол № 59 от 10.12.2014 г. на ВСС, което е посочено в обжалваната заповед като основание за издаването й, се дава съгласие на административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7, във връзка с чл. 9 от ПОИСДТП, приети с решение на ВСС по протокол № 34/27.10.2011 г.; размерът на средствата се определя съгласно приложение № 1 и не следва да се надвишават. От съдържанието на оспорената пред съда заповед /възпроизведено в основната си част по-горе/ не може да се направи еднозначен извод за какъв вид допълнително трудово възнаграждение от видовите, посочени в чл. 3, т. 1 и 2 от Правилата се отнася същата. В началната част на заповедта и в заключителната /преди диспозитива/ има позоваване на решение на ВСС по протокол № 59 от 10.12.2014 г.; в заключителната част е направен извода, че не са налице условия да се приеме, че Пламен Тодоров е постигнал високи резултати по конкретни задачи по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Правилата; в диспозитива на заповедта е посочено, че не се определя сума за изплащане на целева персонална награда на Пламен Тодоров. Същевременно в мотивната част на заповедта са обсъдени резултатите от периодичното атестиране на Пламен Тодоров, както и резултатите по някои от допълнителните критерии за атестиране на лице на ръководна длъжност. От мотивите на обжалваното първоинстанционно решение не може да се извлече извод за какъв вид допълнително възнаграждение от посочените в чл. 3 от Правилата е направена преценката на първоинстанционния съд относно законосъобразност на заповедта. От анализа на съдържанието на мотивите на съдебното решение се налага извода, че съдът е обсъждал дължимостта и на двата вида допълнителни възнаграждения по чл. 3 от Правилата - за постигнати високи резултати - текущо, за година или за друг период /по т. 1/ и за постигнати високи резултати по конкретни задачи /по т. 2/, като в тази връзка е изложил условни мотиви и такива при условията на евентуалност. В същото време съдът е приел, че предвид посочената правна квалификация по чл. 9 от Правилата, следва заповедта да се отнася за допълнително възнаграждение за постигнати резултати по конкретни задачи, но органът се е мотивирал по-широко, като е взел предвид и резултатите от извършената периодична атестация и изпълнението на конкретна задача. Отделно от това стои въпросът, че съдът изобщо не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че "целева персонална награда" не е посочена като вид допълнително възнаграждение и не е изложил мотиви към кой от видовете допълнителни възнаграждения по чл. 3 от Правилата я отнася. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е дал отговор на въпроса какъв е предмета на обжалваната пред него заповед, за да може въз основа на това да даде обоснован и съответен на съдържанието на заповедта и на доказателствата по делото отговор на въпроса дали заповедта е законосъобразна. Допуснатото от съда процесуално нарушение е съществено, тъй като съдът е направил извод за законосъобразност на обжалваната заповед без да изясни за какъв вид допълнително възнаграждение от посочените в чл. 3 от Правилата се отнася заповедта и какви са условията, чието наличие или липса следва да бъде взето предвид при преценката дали законосъобразно е отказано определянето на допълнително възнаграждение /"награда"/. В началната част на заповедта е посочено, че се издава във връзка с постъпило предложение от Пламен Георгиев Тодоров, с което се иска изплащане на сума в размер на 722,11 лв., на основание чл. 7, т. 6 от Правилата, но това предложение /или искане/ не се намира в преписката по делото, за да може от съдържанието му да се изведе какъв е предмета на искането /какво допълнително възнаграждение е поискано/ и на тази база да се прецени какво е отказано /следва да се отбележи, че изрично искане или предложение не представлява условие за произнасяне от органа по чл. 7 от Правилата, но в случая би могло да бъде взето предвид при преценката относно предмета на произнасянето със заповедта/. Проверката на правилността на обжалваното съдебно решение от настоящата инстанция е невъзможно предвид липсата на ясен и еднозначен извод на съда за какво допълнително възнаграждение се е произнесъл в заповедта председателят на окръжния съд. Това налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане на делото, съдът, след като даде обоснован отговор на въпроса за какво възнаграждение се е произнесъл председателят на окръжния съд, следва в съответствие с това да прецени кои са относимите условия за определяне на това възнаграждение, а с оглед изложените в заповедта мотиви и събраните доказателства да даде обоснован отговор дали заповедта отговаря на всички изисквания за законосъобразност. При тази преценка съдът следва да отчете обстоятелството, че допълнителното възнаграждение, чието определяне е отказано с обжалваната заповед се отнася за 2014 г. и затова релевантните факти и обстоятелства, имащи значение за преценката дали се следва допълнително възнаграждение /от съответния вид - за постигнати високи резултати за определен период от време или по конкретни задачи/ следва да са осъществени или възникнали през същия период. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че периодичното атестиране, на което се е позовал председателят на окръжния съд в мотивите на заповедта се отнася за периода 2010 г. - 2013 г. /до м. май 2013 г./, което прави резултатите от това атестиране неотносими към 2014 г., тъй като всъщност това атестиране не съдържа данни за работата на Пламен Тодоров през 2014 г. и съответно не съдържа преценка за резултатите от неговата работа през този период. В случай, че преценката на съда е, че възнаграждението, което е отказано е по чл. 3, т. 2 от Правилата /за постигнати високи резултати по конкретни задачи/ следва тези задачи или задача да се идентифицират. При обсъждане на мотивите в заповедта, отнасящи се до взетите решения: на ВСС от 03.12.2014 г. и на комисиите на ВСС - "Съдебна администрация" - от 05.11.2014 г. и от 19.11.2014 г. и "Бюджет и финанси" от 03.12.2014 г., съдът следва да съобрази тяхната относимост към преценката за резултатите от работата на магистрата /пак с оглед конкретния вид допълнително възнаграждение/. При преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът следва да съобрази, че дължи такава преценка въз основа на мотивите, изложени в акта или в друг нарочен или съдържащ се в административната преписка документ, както и че допълнително мотивиране на оспорения акт от съда е недопустимо, тъй като не представлява преценка за законосъобразност. При обсъждане на направените от жалбоподателя доводи за допуснати процесуални нарушения следва да се прецени дали нарушения са допуснати и ако са, дали са повлияли на съдържанието на акта, тоест, дали са съществени. Следва само за пълнота на изложението да се посочи, че настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора, че органът по чл. 7 от Правилата не разполага с правомощието да откаже определяне на допълнително възнаграждение за изплащане. При този изход на спора, съдът не се произнася по въпроса за разноските. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд