Решение № 1888 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Стоянов от гр. Добрич чрез адв. М. Славова против Решение 5021 от 24.07.2023 г., постановено по адм. д. 5192/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени Решение СОА23-РИ01-31/24.02.2023г. на кмета на Столична община със съответните правни последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател, Х. Стоянов, редовно призован, се явява лично и с адв. Славова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, В. Божилова-Стоянова - лично и като майка и законен представител на малолетните И. Стоянова и Н. Стоянова, редовно призованa, не се явява. Представлява се от адв. Лазарова, която в депозиран писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество развива доводи за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът, кметът на Столична община, не се явява. Представлява се от юрк. Георгиева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Във връзка с жалба, подадена от Х. Стоянов с искане регистрациите по постоянен и настоящ адрес на двете му деца да бъдат заличени и да бъде възстановен предходния им постоянен и настоящ адрес, със заповед от 20.01.2023 г. кметът на район "Надежда", Столична община е назначил комисия, която да извърши проверка дали са спазени изискванията на чл. 92 от ЗГР, чл. 99, ал. 1 и 4 от ЗГР или чл. 99а от ЗГР. Исканията по жалбата са разгледани на заседание на комисията на 26.01.2023 г., за което е съставен протокол. Прието е, че майката на децата, като техен законен представител с оглед предоставената й по чл. 129 от Семейния кодекс (СК) представителна власт е заявила пред компетентен орган настоящ и постоянен адрес за децата си и след дължимата проверка за наличие на обстоятелствата по чл.92 от ЗГР регистрацията е извършена. Посочено е, че нововписания в регистъра на населението техен адрес отразява действителното място на живеене на децата. Въз основа на събраните документи по повод извършената проверка по чл. 99б от ЗГР с Решение СОА23-РИ01-31/24.02.2023 г. кметът на Столична община на основание чл.59, ал.1 от АПК, по аргумент от противното от чл.99б, ал.3 от ЗГР във вр. с протокола от 26.01.2023г. на Комисията, назначена от кмета на район "Надежда", СО е отказал заличаване на адресните регистрации по постоянен и настоящ адрес на И. Стоянова и Н. Стоянова, извършени на адрес: гр. София,[улица], [адрес]. С атакуваното в настоящото производство решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Х. Стоянов срещу Решение СОА23-РИ01-31/24.02.2023 г. на кмета на Столична община. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по закон, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същият е издаден и в съответствие с материалния закон. След подробно изследване на приложимите правни норми, съдът е заключил, че националното ни законодателство не съдържа норма, въвеждаща задължение настоящият и постоянният адрес на малолетните деца да бъде променян само по заявление, съдържащо подписите / т.е. по съгласие/ и на двамата родители. Според АССГ за валидното извършване на промяна в настоящия/постоянен адрес на малолетни лица достатъчно е единият от двамата законни представители на малолетните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото по чл. 129, ал.1 от СК , поради което правилно административният орган е постановил решение, с което е отказал по искане на другия родител да промени вече вписания нов адрес на децата му. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби АССГ е приел законосъобразност на обжалваното решение на кмета на СО. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5. Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите и техните малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно с произтичащите от това правни последици. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗГР постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като според ал. 3 от същия законов текст за малолетни и непълнолетни и за поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. В случая майката на децата като техен законен представител и притежател на предвидената в чл. 129 от Семейния кодекс представителна власт е заявила пред компетентния орган нов постоянен адрес на малолетните си деца, като след дължимата проверка на обстоятелствата по чл. 92 ЗГР, регистрацията е извършена. Следва да се извърши разграничение между изведеното от специалния Закон за гражданската регистрация (ЗГР) задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в Семейния кодекс /СК/. Адресната регистрация не е предпоставка за дължимото според чл. 126, ал. 1 от СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действителното място на живеене на децата, спрямо които, като негови адресати, тя има своите последици. Изведените в жалбата до горестоящия административен орган обстоятелства, че регистрацията е следвало да бъде извършена при подадено заявление от двамата родители, не отговаря на изискванията на материалния закон. Нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има ограничение в смисъла, посочен от жалбоподателя, а именно, че настоящият и постоянен адрес на малолетните деца следва да бъде променян само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие за подобна промяна. Проблемите на режима и упражняването на родителските права не са в обхвата на регулираните от административното право обществени отношения. По тази причина за административния орган е достатъчно единият от двамата законни представители на недееспособните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от СК, съгласно която всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца. В тази връзка следва да бъде отчетено и представеното за първи път в касационното производство Решение 586/19.07.2023г., постановено по гр.д. 20223230103432/ 2022г. по описа на Районен съд Добрич, влязло в сила на 05.09.2023г., съгласно което бракът между съпрузите е прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права според утвърденото от съда споразумение се предоставят на майката В. Божилова с местоживеене на децата при майката в гр. София, [адрес]. По горните съображения правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби АССГ е приел, че жалбата на бащата Х. П.Стоянов срещу Решение СОА23-РИ01-31/24.02.2023г. на кмета на Столична община, с което по негова молба е отказано заличаване на нововписания адрес на малолетните му деца И. Стоянова и Н. Стоянова е неоснователна като насочена срещу законосъобразен административен акт. Във връзка с гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответницата В. Божилова лично и като законен представител на малолетните си деца И. и Н. Стоянови за присъждане на съдебни разноски в касационната инстанция е основателно. Предвид своевременно направеното от процесуалният представител на касатора възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК и разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата в светлината на решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С - 438/22г. на ответницата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение