Решение № 12198 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4148/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Тонков от гр. Стамболийски срещу Решение 42 от 10.01.2023 г. на Административен съд - Пловдив, по административно дело 2690/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Тонков срещу принудителна административна мярка принудително задържане на 06.10.2022 г. на пътно превозно средство, марка Шкода, модел Октавия, с рег. [рег. номер], посредством техническо средство тип "скоба". Касационният жалбоподател И. Тонков, счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при формиране на вътрешното убеждение на съда са допуснати грешки поради неправилни фактически констатации, и като следствие се стига до неправилни правни изводи. Твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички възражения на жалбоподателя свързани с конкретиката по казуса, цитираната съдебна практика и относимата нормативна уредба. Сочи, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 99а във връзка с чл. 99 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 15 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (Наредбата). Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени процесната ПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. А. Недев Адвокатска колегия - Хасково. Ответникът блокиращ екип при Общинско предприятие Паркиране и репатриране Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 06.10.2022 г., в 13.15 ч. лек автомобил, марка Шкода, модел Октавия, с рег. [рег. номер], собственост на И. Тонков, е бил паркиран, в гр. Пловдив, на ул. Капитан Райчо, Евмолпия, в участък, който попада в "Синя зона" на гр. Пловдив. Не се спори между страните, че посоченият автомобил е паркиран на място, което не е обозначено със знак Д21 Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания", поради което блокиращият екип на ОП Паркиране и репатриране, гр. Пловдив приложил ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - принудително задържане на пътното превозно средство, като му поставил техническо средство "скоба" и е съставил Констативен протокол за принудително блокиране серия 0111097 от 06.10.2022 г. и са направени 5 броя снимки. На същия ден (06.10.2022 г., в 14.25 ч.), след заплащане на "глоба" в размер на 40 лв., блокиращият екип е свалил "скобата" от автомобила. От свидетелство за регистрация, част I на процесния автомобил се установява, че МПС - марка Шкода, модел Октавия, с рег. [рег. номер], е собственост на И. Тонков. От представеното по делото Експертно решение 1447 от 23.08.1999 г. на ТЕЛК се установява, че И. Тонков е с трета група инвалидност и срок пожизнен. В съдебното заседание е разпитан като свидетел Г. Богоев - съсед на жалбоподателя, който заявява, че познава жалбоподателя от 10 години и понякога когато Тонков го помоли, му се налага да го кара с неговата кола. Сочи, че причината да го кара е, че Тонков не се чувства добре и има физически проблеми - не вижда с едното око и има проблеми със сърцето. Според свидетеля, в града Тонков не се придвижва нормално. В хода на съдебното производство са изслушани обясненията на жалбоподателя, който заяви, че има проблеми с очите и посочи начина по който е възникнало увреждането. Обяснява, че на 06.10.2022 г. е имал час за доктор Яхобян, срещу полицията на Св. Петка" и влязъл навътре в уличката с колата, но е нямало места за паркиране и така е потърсил на ул. "Капитан Райчо" пред Гранда, защото знаел, че там има инвалидни места и ще намери. Сочи, че от светофара до пресечката на подземния паркинг имало 2 или 3 инвалидни места, но всички били заети. Като минал пресечката имало инвалиден знак, където било заето. Изрично жалбоподателят обяснява, че е закъснявал за доктора и не е обикалял да търси други инвалидни места, освен на ул. "Парчевич" където нямало свободни такива. При така описаната фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд приема, че оспорваната ПАМ е приложена от компетентен орган служители на ОП "Паркиране и репатриране", определени със Заповед 220А- 2347/05.10.2022 г. на кмета на Община Пловдив. След анализ на относимата нормативна уредба и фактите по делото, съдът намира, че обстоятелството, че няколко паркоместа, обозначени със знак Д21, са били заети, не изключва общия режим за платено паркиране в "Синя зона", който в случая се явява приложим и за оспорващия. Безплатното паркиране на лица с трайни увреждания може да бъде реализирано само и единствено на определение за тях места, обозначени с пътен знак Д21 и с пътна маркировка с изобразен международния символ за хора с трайни увреждания. По изложените съображения, първоинстанционният съд обосновава извод за законосъобразност на приложената ПАМ и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. В тежест на ответника е да установи, че са налице основанията за приложение на чл. 15, ал. 8 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (в приложимата редакция). Нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В посочената разпоредба в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. В съответствие с чл. 170, ал.1 АПК, в тежест на ответната страна е да докаже, че в района на паркиране на процесния автомобил са спазени тези нормативи. В случая по делото е представена схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на ул. Капитан Райчо , но не са представени доказателства за спазване на горепосочените нормативи. В нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3, чл. 152, ал. 4 и чл. 168, ал. 1 и 2 АПК съдът не е изискал административната преписка в цялост, като не е указал на административния орган да представи доказателства относно спазване на нормативите на чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. в района на паркиране на процесния автомобил . Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като има значение за изхода на правния спор предвид задължителната преценка за законосъобразност, която съдът следва да извърши на всички основания по чл. 146 АПК. Ето защо касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства. При повторното разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по искането за разноски за настоящото касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд