Решение № 7884 от 14.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Аксаково против решение 1302/20.10.2022 г., постановено по адм. дело 1622/2022 г. на Административен съд Варна, поправено с решение 1436/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 1622/2022 г. на Административен съд Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Хасид в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил мълчаливия отказ на кмета на Община Аксаково за заверка на молба-декларация на М. Хасид за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС по отношение на поземлен имот с пл. 135, находящ се в землището на [населено място], община Аксаково и на основание чл.174 от АПК е задължил административния орган в 7-дневен срок да довърши поисканата административна услуга. Административен съд Варна е установил, че М. Хасид е подал молба за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС. Посочил е, че удостоверителното волеизявление на органа предполага извършване на предхождащи го действия от негови помощни органи, служители на общинската администрация, а именно проверка от длъжностно лице на звено Общинска собственост дали имотът е записан като общински и проверка от длъжностно лице при отдел Местни данъци и такси дали имотът е деклариран по ЗМДТ от декларатора. Обсъдил е, че видно от бланката на молба-декларация има отразяване за извършени подобни проверки в хода на процедурата по издаване на констативния административен акт, но тази процедура е останала недовършена поради липсата на подпис върху този удостоверителен акт. Посочил е, че същият има вписан като задължителен реквизит подпис на кмета на Община Аксаково, но няма положен такъв . Подписите на длъжностните лица от отдели МДТ и ОСССК не изпълняват подобна функция, защото същите се обективират в бланката непосредствено след записванията за резултатите от проверка в актовите книги и за деклариране по ЗМДТ на имота. Така мотивиран съдът е приел, че няма формиран изричен отказ по заявлението, а недовършена административна процедура по издаване на констативен административен акт и в тази връзка е налице формиран мълчалив отказ за заверка на молба-декларация. Съдът е приел последния за незаконосъобразен, поради което го е отменил и е върнал преписката на кмета на Община Аксаково за произнасяне по заявление рег. ОС-91-144/30.05.2022г. на Хасид. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Спорен е останал въпросът дали извършването на административната услуга е довършено. Според заявителя извършването на административната услуга не е довършено поради липсата на подпис от страна на кмета на община Аксаково, а според органа (настоящ касатор) тя е довършена, тъй като молбата-декларация е надлежно заверена от директора на дирекция ОСССК, действаща по делегация съгласно издадената от кмета на община Аксаково заповед 868/30.12.2016 г. Съставът не е обърнал внимание на заповедта за делегацията на правомощия за заверка на молби-декларации за признаване на право на собственост върху недвижим имот в частта за удостоверяване наличието или липсата на акт за общинска собственост, а именно на директора на дирекция ОСССК. Видно от доказателствата по делото исканата административна услуга е извършена на гърба на декларацията, където с подпис и печат на директора на дирекция ОСССК при Община Аксаково е удостоверено, че за посоченият имот има съставен Акт за общинска собственост. В молбата декларация е извършена и заверка от отдел МДТ при Община Аксаково, с издадено приложение 1, представляващо неразделна част от молбата декларация, удостоверено с подпис и печат. Въпреки посочените действия, извършването на дължимата административна услуга не е приключено. Нормата на чл. 587, ал. 2 от ГПК вменява задължение в случая на кмета на община Аксаково да посочи по указание на собственика трима свидетели, които да бъдат разпитани от нотариуса. Видно от съдържанието на заповед 868/30.10.2016 г. на кмета, обемът на делегацията е само за заверка на молбите-декларации в частта за удостоверяване наличието или липсата на акт за общинска собственост, но не и по отношение на посочването на свидетели. Въпросното законово задължение за посочване на трима свидетели е останало неделегирано, респ. компетентен е бил кметът на община Аксаково. Неизпълнението на последното от компетентния орган, поради липсата на положен върху процесната част от молба-декларацията на подпис и печат от страна на кмета на община Аксаково, обективира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, който според настоящата инстанция е незаконосъобразен. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. С делегирането на права по чл. 587 ГПК, кметът може да оправомощи определено от него длъжностно лице. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка, които той счита за относими към собствеността на имота. От кмета се изисква, във връзка със същото охранително производство, да посочи лицата, указани от заявителя като свидетели, които да се разпитат във връзка с целите на производството за обстоятелствената проверка. Безспорно е, че и по тази част от молбата кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. С разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК се създава задължение за кмета на общината да посочи три лица, които да свидетестват за целите на обстоятелствената проверка. Като не го е направил в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ. Като е приел, че е налице мълчаливият отказ и го е отменил, макар и на друго основание, съдът е постановил правилно решение като краен резултат и правилно е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а тази на ответника основателна, с оглед чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът не може да бъде редуциран, тъй като претендираните разноски са в размер на 600 лв., размер по-нисък от минимално определения за дела от такъв характер. Предвид което настоящата инстанция намира за неоснователно направеното от касатора възражение за прекомерност. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение