Решение № 2295 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез пълномощника Д. Узунов, срещу решение 2315 от 04.06.2024 г., постановено по адм. дело 1198/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта, с твърдения за доказани предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл.156, ал.5 ЗУТ вр. с чл.24, ал.5, т. 2 ЗОЗЗ. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК - Хасково. Ответникът главният архитект на община Свиленград, в писмен отговор и в писмена молба излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Ответниците - Тежка механизация 2004 ЕООД и Х. С. В., чрез пълномощника си адв. Д. Топалова, в представени писмени бележки изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноските в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на Тежка механизация 2004 ЕООД и Х. С. В. срещу заповед ДК-11-Х-8/09.10.2023г. на началника на РДНСК Хасково, с която на основание чл.156, ал.5 ЗУТ е отменено Разрешение за строеж 118/20.09.2023 г., издадено от главния архитект на община Свиленград, за жилищна сграда в УПИ І-36 -за жилищни нужди в кв.380 по ПРЗ на гр. Свиленград, ПИ с идентификатор 65677.478.36 по КККР на гр. Свиленград, с възложители Тежка механизация 2004 ЕООД и Х. С. В.. Обжалваният административен акт е мотивиран с констатации за незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж. Сочи се, че разрешението за строеж е издадено въз основа на изгубило правно действие Решение за промяна на предназначението на земеделската земя КЗЗ-3/24.04.2019г., постановено от комисия по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ при ОДЗ-Хасково. Констатирано е, че горното решение е влязло в сила на 28.05.2019г. и към датата когато е поискано издаването на разрешение за строеж за обекта, със заявление от 15.09.2023 г., същото е изгубило правно действия съгласно разпоредбата на чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ, с което е нарушена разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на началника на РДНСК - Хасково на основанията по чл.146, т.4 и т.5 АПК. Прието е, че органът неправилно свързва срока по чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ с датата на подаване на заявлението за издаване на разрешение за строеж. Счита се за относим момента, когато собствениците на ПИ и възложители на строежа са изявили намерението си за започване на строителството, което в случая е станало със заявлението от 12.10.2021 г. за издаване на скица за имота, необходима за извършаване на строежа. С горното е обоснован извод, че в срока по чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ са предприети активни действия за реализиране на инвестиционните намерения на собствениците. В тази връзка съдът се позовава на отбелязването върху Комбинирана скица за проектиране 725/18.10.2021 г., според което за м. Лозенски път, в която попада ПИ, е одобрен ПУП-ПУР с решение 1186/29.05.2019 г. на ОбСъвет - Свиленград, но не е извършена процедура по чл.16, ал.1 ЗУТ. Съдът е преценил, че провеждането на горната процедура, инициирана със заявление от 07.01.2022г. и приключила със заповед П-30/20.06.2022 г. за одобряване на ПУП-ПР за образуване на УПИ І-36 за жилищни нужди от ПИ 65677.478.36, от който 9 кв. м. попадат във второстепенна улица, обективно е забавило производството за издаване на разрешението за строеж, но е доказало инвестиционните намерения на собствениците, както и предприемането на активни действия за реализирането им. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното съдът е извел от разпоредбата на чл.148, ал. 16 от ЗУТ, действала към момента на издаване на посочената комбинирана скица, която разпоредба въвежда строителна забрана, тъй като обвързва издаването на разрешение за строеж с прилагането на регулацията, в т.ч. на уличната регулация. С горните мотиви се приема материалноправна незаконосъобразност на процесната заповед на РДНСК. Противоречието на същата с целта на закона е обоснована с неблагоприятните последици за възложителите поради необходимостта от провеждане на нова процедура за промяна на предназначението на земеделската земя, което би ограничило правата им на собственост върху имота и реализирането на инвестицията. В тази връзка е коментирано бездействието на общинската администрация във връзка със задължението й по чл.64а, ал.6 ППЗОЗЗ да уведоми комисията по чл.17, ал.1 ЗОЗЗ и СГКК за изтеклия срок по чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ. С горните доводи съдът е отменил заповедта на началника на РДНСК Хасково. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. на релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани правни изводи в противоречие с материалния закон. Видно е, че със заповедта на началника на РДНСК Хасково е отменено РС поради изтичането на 3-годишния срок от влизане в сила на решението за промяна предназначението на имота, който по тази причина отново е върнал статута си на земеделска земя и в него не може да се реализира строителство съгласно чл.12, ал.2 ЗУТ вр. с чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ. Спорният въпрос в настоящото производство е относно момента на стартиране на процедурата по издаването на разрешението за строеж - дали след изтичането на 3-годишния срок, предвиден в чл. 24, ал. 2, т. 2 ЗОЗЗ и чл. 64а от ППЗОЗЗ или преди изтичането му. Горецитираните норми предвиждат, че решението за промяна на преназначението на земеделската земя губи правно действие, когато в тригодишен срок от влизането му в сила, не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта. В случая е безспорно, че Решение за промяна на предназначението на земеделската земя КЗЗ-3/24.04.2019г., постановено от комисия по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ при ОДЗ-Хасково, е влязло в сила на 28.05.2019г., а издаването на разрешение за строеж за обекта е поискано със заявление В-6311/15.09.2023 г., т.е. след визирания срок, който е изтекъл на 28.05.2022 г. От изложеното следва, че процесното разрешение за строеж 118/20.09.2023 г. е издадено въз основа на изгубило правно действие решение за промяна на предназначението на земеделската земя, с което е нарушен чл.12, ал.2 ЗУТ, според който, застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята. Налице е констатирана от органите на РДНСК, незаконосъобразност на РС по см. на чл.156, ал.5 ЗУТ, която е основание за неговата отмяна, постановена със заповедта, оспорена пред административния съд. Противно на приетото от последния, издадената заповед е законосъобразен административен акт, а предявената срещу нея жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Неправилно съдът обосновава спазването на тригодишния срок по чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ със заявлението от 12.10.2021 г., с което собствениците на ПИ са поискали издаване на скица за имота, респ. с издадената комбинирана скица за проектиране 725/18.10.2021 г., съдържаща отбелязване, че за имота има одобрен ПУП-ПЗ, но не е извършена процедура по чл.16, ал.1 ЗУТ. Горното заявление няма съдържанието и правните последици на искане за разрешаване на строителството, а производството по чл.16, ал.1 ЗУТ касае прилагането на уличната регулация, поради което предприетите в тази връзка действия от Тежка механизация 2004 ЕООД и Х. С. В., не манифестират заявление за издаване на РС. В случая е налице влязла в сила заповед 483/25.03.2019 г. на кмета на община Свиленград, с която е одобрен ПУП-ПЗ за УПИ I за жилищни нужди, въз основа на която е издадено решението за промяна на предназначението на земеделската земя, от който момент тече срокът, в който е следвало да се поиска разрешаване на строежа. При подадено такова искане, ако компетентният орган приеме, че за издаване на РС следва да е приключила процедурата по чл.16 ЗУТ за прилагане на уличната регулация, каквато теза се поддържа от възложителите, то тогава би била приложима хипотезата на чл.54, ал.1, т.5 АПК за спиране на висящото административно производство за разрешаване на строителството, а относимият срок по чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ би бил спазен. Неправилно и без да прецени промяната в законодателството, съдът е обвързал тригодишният срок с разпоредбата на чл.148, ал. 16 от ЗУТ, като е приел, че въведеното с нея изискване обективно е възпрепятствало реализирането на инвестиционните намерения на собствениците чрез разрешаване на строителството. Действително, горната разпоредба въвежда строителна забрана, тъй като обуславя издаването на разрешение за строеж с прилагането на регулацията, вкл. уличната регулация, но в случая заявлението за започване на тази процедура е от 07.01.2022г., когато нормата на чл.148, ал.16 ЗУТ вече не е действащо право, тъй като е обявена за противоконституционна с Решение 17 от 04.11.2021 г. на КС по к. д. 11/2021 г., обн. ДВ бр.94/12.11.2021г., от което следва, че от този момент за възложителите не е имало законова пречка да подадат искане за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на РС. Налице е бездействие на собствениците на УПИ във връзка с правната възможност да се снабдят със строителни книжа в срока на действие на акта за промяна предназначението на земеделската земя, а издаденото след изтичане на този срок РС е незаконосъобразно, както правилно е констатирал началникът на РДНСК с оспорената заповед. Последната е постановена въз основа на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Противно на приетото от административния съд, отмяната на РС не е в противоречие с целта на закона. Собствениците на УПИ, имат възможност да проведат нова процедура за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, след което да реализират инвестиционните си намерения. Не е пречка за започване на повторна процедура по чл.24, ал.2 ЗОЗЗ бездействието на общинската администрация във връзка със задължението й по чл.64а, ал.6 ППЗОЗЗ, както неоснователно е прието в оспорения съдебен акт. Тук е мястото да се посочи, че цитираната от административния съд съдебна практика в подкрепа на формираните от него изводи, е неотносима към спора по делото поради различие във фактическите обстоятелства. Безспорно е, че в случая, собствениците на УПИ са инициирали производство по одобряване на ПУП по чл.16, ал.1 ЗУТ, а не за одобряване на инвестиционен проект, каквато хипотеза е обсъждана в решението по адм. дело 2354/2022г. / инвестиционният проект за процесния строеж е одобрен въз основа на същото заявление от 15.09.2023 г. /. Безспорно е също, че в случая органът е обосновал отмяната на РС с неспазен срок по чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ, а в посочената съдебна практика -решението по адм. дело 1015/2023 г., е обсъждано изключението по чл.64а, ал.3 от ППЗОЗЗ, приложимо при ПУП за разделяне на УПИ, каквито данни по делото липсват. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита за доказано, че собствениците на УПИ не са поискали издаване на РС в срока на действие на решението за промяна предназначението на земеделската земя, а издаденото след изтичане на срока по чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ разрешение за строеж е в нарушение на изискванията на чл.12, ал.2 ЗУТ и правилно е отменено от началника на РДНСК с оспорената заповед. Последната е законосъобразна, а решението на административния съд, с която е отменена - е неправилно. Дължимо е произнасяне със съдебен акт, с който на осн. чл.222, ал.1 АПК се отмени първоинстанционното решение и се постанови решение за отхвърляне на жалбата на Тежка механизация 2004 ЕООД и Х. С. В. срещу заповед ДК-11-Х-8/09.10.2023 г. на началника на РДНСК Хасково. С оглед изхода по делото, ответниците в касационното производство нямат право на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,