Решение № 1423 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2018 г.

Решение № 1423 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 388 от 02.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3363 по описа на Административен съд - Бургас (АС – Бургас) за 2017 г., с което НАП е осъдена да заплати на "Елфрида" АД сума в размер на 3800, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на "Елфрида" АД разноски по делото в размер на 550, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като съдът без основание не е приложил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Поддържа се становище, че в спорната хипотеза първоинстанционният съд е следвало да намали размера на обезщетението на посоченото законово основание, тъй като видно от мотивите и на двете съдебни инстанции, които са разгледали делата, образувани във връзка с оспорването на наказателното постановление става ясно, че наложената имуществена санкция била отменена на процесуално основание – непосочване на датата, на която "Елфрида" АД е извършило административното нарушение, а не поради липса на извършено такова. Излагат се съображения, че в случая заплащането на адвокатското възнаграждение било последица от недобросъвестното поведение на дружеството. Наред с това се възразява, че съдът не е съобразил факта, че върху платената сума за разноски, претендирана сега като обезщетение, е начислен данък добавена стойност съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), а този данък не е следвало да се присъжда като обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Касационната жалба се оспорва от "Елфрида" АД в представен по делото писмен отговор. Претендират се сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящата инстанция ответникът по касационната жалба не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Административен съд – Бургас е разгледал предявения от "Елфрида" АД срещу НАП иск за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 3800, 00 лв. като последица от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 7 от 19.01.2017 г., издадено от заместник – директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП - Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата на обезщетението. Искът е с правна квалификация чл. 19 от Закона за националната агенция за приходите, като отговорността на НАП, по силата на чл. 19, ал. 3 от същия закон, се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Установено е от първоинстанционния съд, че с посоченото НП на "Елфрида" АД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 31250, 00 лв. на основание чл. 180в, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 176в, ал. 2 от същия закон. По жалба на "Елфрида" АД било образувано нахд № 608 по описа на Районен съд – Бургас за 2017 г. С постановеното по това дело Решение № 998 от 15.06.2017 г. НП било отменено. С Решение № 1940 от 17.11.2017 г., постановено по кнахд № 1965 по описа на АС – Бургас за 2017 г., решението на районния съд било оставено в сила. Установено било също така от съда, че в съдебното производство пред Районен съд – Бургас "Елфрида" АД било представлявано от упълномощен адвокат Г. Найденова по приложено пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие. Съгласно последния и представените доказателства, договореното между страните възнаграждение в размер на 1800, 00 лв., от които 1500, 00 лв. адвокатско възнаграждение и 300, 00 лв. – ДДС било изплатено. Пред АС – Бургас "Елфрида" АД било представлявано от същия адвокат въз основа на пълномощно и договор за правна защита и съдействие. На основание него и представените фактура и вносна бележка съдът приел за установено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000, 00 лв. било платено. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът мотивирано и с позоваване на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд приел иска за допустим, а по същество – за основателен. Съобразил, че НП № 7 от 19.01.2017 г. е отменено, като незаконосъобразно, като направил извод, че причината за тази незаконосъобразност е ирелевантна за преценка досежно наличието на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил съображения, че в случая са налице претърпени от дружеството имуществени вреди и причинно-следствена връзка между отмененото НП и настъпилия вредоносен резултат. Последният приел за безспорен въз основа на неоспорените от НАП писмени доказателства. Съдът отхвърлил възражението, направено от процесуалния представител на НАП на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като се мотивирал, че "Елфрида" АД не е допринесло виновно за увреждането като е ангажирало адвокат за процесуален представител във водените две съдебни производства, за което е заплатило адвокатско възнаграждение. Относно размера на заплатеното възнаграждение съдът приел, че така определено и платено то съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По тези причини уважил изцяло предявения иск и осъдил НАП да заплати на "Елфрида" АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 550, 00 лв., от които 500, 00 лв. за платен адвокатски хонорар и 50, 00 лв. за държавна такса. Решението е валидно и допустимо, но e частично неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд правилно е приел иска за доказан по основание. Доколкото е установено наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претендираните имуществени вреди. Обосновани на приобщените по делото доказателства са и изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане по банков път на уговорените съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие суми на адвокатските възнаграждения. Видно е от приложения в кориците на нахд № 608 по описа на Районен съд – Бургас за 2017 г. Договор за правна защита и съдействие № 29 от 02.03.2017 г., представен в хода на съдебното производство пред този съд, че между "Елфрида" АД и Адвокатско дружество "Станоева и партньори" е договорено "оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на НП № 7/19.01.2017 г. на НД на НАП – Бургас пред БРС, както и процесуално представителство и защита по АНД № 608/2017 г. по описа на БРС" срещу възнаграждение в размер на 1800, 00 лв., с ДДС, платимо по банков път. За установяване извършването на така договореното плащане по делото е представена приета от Търговска банка "Д Банк" АД вносна бележка от 06.04.2017 г. Представена е и Фактура № 0... 29 от 02.03.2017 г., видно от която се установява, че за "процесуално представителство и защита по АНД 608/2017 г. по описа на БРС" следва да се извърши плащане по банков път на сума в размер на 1800, 00 лв., от които данъчна основа в размер на 1500, 00 лв. и 300, 00 лв. за данък добавена стойност. Предвид така установените по делото факти, основателно е касационното оплакване на НАП, свързано с това, че съдът е присъдил исковата сума в размер на 1800, 00 лв. по цитирания по - горе договор без да съобрази, че част от сумата в размер на 300, 00 лв. всъщност представлява платен от "Елфрида" АД данък добавена стойност. Последният не представлява вреда за това дружество, тъй като е заплатен от него като получател по фактурата. Доколкото няма спор, че "Елфрида" АД е регистрирано по ЗДДС лице, то е следвало да упражни правата си във връзка с неговото възстановяване или приспадане при изчисляване резултата за съответния период. Ето защо, изводът на съда, че "Елфрида" АД е претърпяло вреди в размер на платената сума за данък добавена стойност в размер на 300, 00 лв. лв. във връзка със заплащането на адвокатското възнаграждение по Фактура № 0... 29 от 02.03.2017 г. е необоснован и е в противоречие с материалния закон. Затова обжалваното решението в частта му, с която НАП е осъдена да заплати на "Елфрида" АД обезщетение за причинени имуществени вреди по Договор за правна защита и съдействие № 29 от 02.03.2017 г. за размера над 1500, 00 лв. до присъдената сума от 1800, 00 лв. (като част от общо присъдената в размер на 3800, 00 лв.), като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора в тази част, с което да се отхвърли предявеният иск над размера от 1500, 00 лв. по посочения договор и Фактура № 0... 29 от 02.03.2017 г., която представлява част от исковата сума. Решението е правилно в частта, с която НАП е осъдена да заплати на ответника по касация останалата част от присъдената сума за обезщетение. Установява се, че адв. Г. Найденова действително е осъществила процесуално представителство и защита на "Елфрида" АД в двете съдебни производства. Предвид приобщените по делото доказателства за договаряне и за извършено плащане по банков път на сумите по двата договора за правна защита и съдействие, претендираните вреди в размер до 3500, 00 лв. се явяват доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите по делото факти в тази част от първоинстанционния съд. Платената по фактура № 10... 5 от 18.10.2017 г. сума във връзка с Договор № 34 от същата дата, сключен за процесуално представителство по нахд № 1965/2017 г. в размер на 2000, 00 лв. е без ДДС. Ето защо, за сумата от 3500, 00 лв. искът правилно е бил уважен, поради което в тази част обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Оплакването, направено в касационната жалба, свързано с изводите на АС - Бургас относно приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е неоснователно. Същото възражение е обсъдено от първоинстанционния съд, като мотивите изложени от него във връзка с това се споделят от настоящия състав и не следва да се преповтарят. Наред с това, противно на поддържаното в касационната жалба становище, без значение за основателността на иска за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основанието, на което е било отменено наказателното постановление. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в настоящото производство съдът да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради констатирани нарушения при издаването му. Предвид направените от настоящия състав изводи, решението е неправилно и в частта, с която на "Елфрида" АД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в частта над 460, 53 лв. до присъдения размер от 500, 00 лв., поради което в тази част то следва да се отмени, а в останалата част относно разноските за адвокатско възнаграждение да остане в сила. Решението е неправилно и в частта, с която НАП е осъдена да заплати на "Елфрида" АД разноски за държавна такса за сумата над 25, 00 лв. до присъдената сума в размер на 50, 00 лв. Съгласно чл. 2а, т. 2 от приложимата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса, както следва: 1. от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел - 10, 00 лв. и 2. от юридически лица, без посочените по т. 1 - 25, 00 лв. Действително, видно е от представеното в първоинстанционното производство преводно нареждане (л. 10 от това дело), "Елфрида" АД е внесло сума в размер на 50, 00 лв. за държавна такса, но дължимата държавна такса по делото е в размер на 25, 00 лв. Внесената недължима разлика от 25, 00 лв. до 50, 00 лв. подлежи на възстановяване, ако бъде поискана от това дружество. Ето защо, съдебното решение следва да бъде отменено и в частта, с която НАП е осъдена да заплати на "Елфрида" АД разноски за държавна такса за размера над 25, 00 лв. до присъдения такъв от 50, 00 лв. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на "Елфрида" АД се следва присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 345, 39 лв. съобразно отхвърлената/уважената част от касационното оспорване, а в останалата част до претендираната сума в размер на 375, 00 лв. искането следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение