Решение № 8100 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Бургас против Решение 1341/12.02.2025 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1107/2024 г., с което е отменено Решение 1012-02-117# 1/03.06.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане 2113-02-124#5 от 18.04.2024 г., издадено от ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, изпратена е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ- Бургас за ново произнасяне по заявление вх. 2113-02-124/19.01.2024 г. на М. Т. И., [ЕГН], от гр. Бургас, [жк], [адрес], при спазване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъден Националният осигурителен институт да заплати на М. Т. И., [ЕГН], от гр. Бургас, [жк], [адрес], сума в размер на 1 750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - М. Т. И. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното решение, оспорения административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от М. Т. И., против Решение 1012-02-117# 1/03.06.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, потвърждаващо Разпореждане 2113-02-124#5 от 18.04.2024 г., издадено от ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Т. И.. С това решение административният орган е приел, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст 19.01.2024 г. М. И. имал навършена [възраст], съответно 5 години 8 месеца и 10 дни стаж от първа категория, 5 месеца и 23 дни от втора категория и 31 години и 10 месеца от трета категория. На осн. чл.104 КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 41 години 11 месеца и 3 дни. С Разпореждане 2113-02-124#5 от 18.04.2024 г. е установено, че ръководителят по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас отново е отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Мотивирал се е с обстоятелството, че на И. не се следвало отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО, защото към датата на заявлението не отговарял на условието за навършена възраст от 64 години и 7 месеца, съответно не му се следвала и пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, защото към датата на заявлението не било изпълнено условието за наличие на 10 години труд при условията на първа категория; не се следвала пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО, защото не било изпълнено условието за наличие на 15 години труд при условията на втора категория; не се следвала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 3, във вр. с чл. 69б, ал.6 от КСО, не му се следвала и пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО - тъй като към датата на заявлението не отговаря на условието за навършена възраст от 67 години. Съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ Бургас, тъй като е установил, че заеманите за периода 08.01.1986 г. 26.08.1999 г. длъжности от жалбоподателя са в обсега на длъжностите с място на работа съобразно т. 5а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, сега отм.) работници и инженерно-технически работници, непосредствено заети във електростоманодобивното производство , поради което приложима била разпоредбата на чл. 67 ПКТП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) дава възможност за установяване на вредности и тежести на условията на труд съгласно които да се приеме, че трудът е от съответната категория при същите вредности и тежести, които не са нормативно изброени в т. 5 от ПКТП (отм.). За целта фактическото установяване по делото се състои в това, да се установи в какво се изразява трудовата функция на жалбоподателя на заеманите длъжности, къде е бил упражняван трудът в спорния период, какви са били условията на труд според доказателствата за вредност и тежест на тези длъжности. На следващо място, следва да се установи какви са условията на труд и трудовите функции на най - близкото място на работа и длъжност или на други длъжности и място на работа, за които е призната първа или втора категория труд, сравнени с условията на труд на мястото на работа и длъжност на жалбоподателя. Следва да бъде установено какви са били условията на труд с оглед степента на вредности и тежести за да бъдат определени от законодателя с различна категория от трета категория труд, въз основа на какви стойности са вредните показатели в условията на работа. Съгласно т. 67 ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ на правилника, се причислява към съответната категория труд, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и други обекти в раздел І и ІІ на правилника за времето, през което работят за тях. Разпоредбата в двете си хипотези съдържа нормативно установени критерии за определяне на категорията на труда, вредността и тежестта на извършваната работа, независимо от отрасловата принадлежност на предприятието, наименованието на съответната длъжност и структурната й принадлежност. Съобразно така цитираните разпоредби при произнасяне по заявлението за пенсиониране административният орган е бил длъжен служебно да изясни условията за категоризиране на положения от заявителя трудов стаж като пещар ( Решение 12621 от 15.12.2006 г. по адм. д. 7101/2006 г., VІ отд. на ВАС). В случая административният орган в изпълнение на служебното начало по чл. 9 и чл. 35 АПК е могъл да събира и оценява всички доказателства относими към случая при решаване на въпроса по същество, което той не е сторил, видно от приложените в административната преписка доказателства. Диференциацията на критерия за характера на работата и условията на труда, положен до 31.12.1999 г. е предоставена на Министерски съвет, който определя кой труд към коя категория се причислява с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗП(отм.) и с Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Според правилника всички видове работи и дейности в зависимост от техния характер и тежест и според условията, са разпределени в три основни категории. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението си за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето има навършена възраст от [възраст]. Спорът по делото е бил относно категорията труд, съобразно която следва да бъде зачетен осигурителния стаж на И., положен в периода от 08.01.1986 г. до 26.08.1999 г. в Промет Стиил ЕАД на длъжност оператор ПУ, пещи, пещар, старши пещар . Първоинстанционният административен съд е извършил преценка на относимите за спора факти, които са били от съществено значение за определяне на категорията труд. Съдът е дал вяра на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е имала задача да установи условията на труд и вредността, за спорния период от време. Според вещото лице Кремиковци АД, Завод Стомана - Перник, завод Благой Попов / Камет АД - Перник, както и Промет / Промет Стиил ЕАД Дебелт, са производствени предприятия с металургична дейност, където има сходно, а в завод Бл.Попов и идентично производство и цехове. Посочва, че наименованието Стан 300 представлява линия за производство на профил с определени характеристики от линеен профилен Стан 300 . Вещото лице е извършило проверка в архива на Промет Стиил ЕАД, като е установило издадена Комплексна оценка на условията на труд в Промет АД, в която има определени стойности за микроклимат, токсични вещества, шум, прах, вибрации, осветление, физическо натоварване, йонизиращи лъчения, производствен риск, и комплексна оценка (сбор от изброените стойности на микроклимат, токсични вещества, шум, прах, вибрации, осветление, физическо натоварване, йонизиращи лъчения, производствен риск), заради които се е давала предпазна храна, противоотрови, допълнителен платен отпуск. Посочено е, че в Комплексната оценка на условията на труд в Промет АД за цех Подготовка на метала и пещи , ПМП - участък Пещи за длъжностите ст.пещар и пещар са отбелязани 32 точки за микроклимат, 13 точки за шум,55 точки за производствен риск, общо 100 точки комплексна оценка, с право на предпазна храна. При изготвяне на своето експертно заключение вещото лице анализира и съдържането на Карта за оценка на условията на труд на работното място от 2000 г. за Направление Стан 300 , Цех Подготовка на метала и пещи , в частта относно работно място ст.пещар и пещар . Съществено е, че в посочената т.1 микроклимат има посочени 31 градуса по Целзий, Степен II, оценка 32, в т.4 Шум 90,3 дб(А), Степен I, оценка 13 точки, производствен риск Степен II, 55 точки, като комплексна оценка е оценена на 100 точки. Анализът на заключението на СТЕ сочи, че условията на труд са в рамките на нормалните граници за безопасни условия на труд, напр. санитарно-хигиенната норма за температура е 13-19 градуса, за шум - 85 дб(А) и те са значително превишени. Също така при посещение в Промет Стиил АД вещото лице е придобило лични впечатления от архива на предприятието и протоколи на ХЕИ, които говорят за наличие на токсични вещества в работната среда и за измерване на шум в предприятието. В заключение вещото лице посочва, че измерените нива на температурата, на шум и прах в работната среда превишават санитарно-хигиенната норма, а причината е самият производствен процес. Във връзка с процесните периоди от време вещото лице е констатирало вредността на условията на труд въз основа на протокол М 73/07.06.1988 г., протокол 21/22.06.1988 г. и протокол от 03.04.1992 г. Индиция за вредността на условията на труд, при които е работил ответникът по касационната жалба е и обстоятелството, че дори и след прекратяване на работата си 26.08.1999 г., му е изплащано допълнително възнаграждение за влошените условия на труд, допълнителен отпуск по чл.156 КТ, безплатна храна, както и включването на длъжността от 01.01.2000 г. в НКТП, Раздел II, чл. 2 т. 4 Работници, ИТР и ръководни служители до ръководител на цех вкл.при производството, леенето и пластичната обработка на металите. Трудът е бил полаган в предприятие, което не е изрично посочено в ПКТП, но това обстоятелство не променя характера и условията на труд и по арг. от чл.67 от ПКТП (отм.). Нормата предвижда, че при невъзможност трудът да бъде категоризиран единствено на база данните за заеманата длъжност, съдържащи се в документите, удостоверяващи осигурителния стаж, следва да се изследват условията, при които той е полаган. Обосновани са правните изводи на административния съд, че И. е заемал длъжността оператор пещи , пещар и старши пещар в Промет Стиил АД, а според допълнително споразумение към трудов договор II В 795 от 1990 г. са му били определени условия на труд от I категория. В подкрепа на категорията труд е и приложеното допълнително споразумение I I Б 0704/28.02.1994 г. към трудов договор 355/14237, според което на И. е било определено по-високо основно трудово възнаграждение. Вещото лице е констатирало и въз основа на представени му протоколи от 1988 г. и 1992 г., че на работещите на длъжността пещар било заплащано допълнително възнаграждение за влошените условия на труд, като освен това им се е полагал и допълнителен отпуск по чл.156 от КТ и безплатна храна. Съдът е установил условията на труд преди 2000 г. и съобразно протоколи, издадени от ХЕИ, за анализ на токсични вещества в работната среда и за измерване на шум в предприятието. Направен е обоснован извод, че измерените нива на температурата, на шум и прах в работната среда превишават санитарно-хигиенната норма, което се дължи на самия производствен процес, където конкретно е работило лицето. Естеството на изпълняваната от И. работа за спорния период от време и вредните условия са доказани и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които изразяват факти и обстоятелства, от които имат преки впечатления. И двамата свидетели, разпитани пред първоинстанционния съд, посочват, че производственият процес е съпътстван от непрестанен шум, инфрачервено излъчване, газове и излъчване на висока температура от самите пещи. При изясняване на спора от фактическа страна съдът е направил обоснована преценка за заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Заключението на експертизата е кредитирано от административния съд, тъй като в него е посочено, че естеството на работа в Стан 250 (обект 122 - смяна В) за производство на арматурно желязо и 1700 (обект 120 - смяна В) за производство на горещо валцувана ламарина в Кремиковци АД, където за кратко е бил полаган труд от жалбоподателя, е идентично с естеството на работа за длъжност оператор на нагревателна пещ, пещар , и старши пещар на нагревателна пещ в СМК Дебелт , впоследствие преобразувано в Промет Стиил ЕАД - Бургас. В същия смисъл е било и заключението на вещото лице относно Завод Стомана - Перник, завод Благой Попов / Камет АД Перник, като се посочва, че това са производствени предприятия с металургична дейност, където има сходно, а в завод Благой Попов и идентично производство и цехове, като процесното, където е работило лицето. При съобразяване на посочените обстоятелства административният съд е направил обоснован извод, че заеманите за периода 08.01.1986 г. 26.08.1999 г. длъжности от жалбоподателя са в обсега на длъжностите с място на работа съобразно т.5а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) работници и инженерно-технически работници, непосредствено заети във електростоманодобивното производство . От събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключенията на двете съдебни експертизи по делото, които са обсъдени от първоинстанционния съд и са ценени в своята съвкупност, следва извод, че са доказани условията на трудовата среда в СМК Дебелт, преобразувано в Промет Стиил ЕАД, при които лицето е работило, и които са били идентични по вредност и тежест с тези във фирмите и звената на Кремиковци , Стомана , СКРМО Металургремонт , Металургични огнеупори , за които съгласно т.5а от отм. ПКТП категорията труд е първа. В този смисъл длъжността на жалбоподателя се припокрива със заеманата длъжност от лицето, работещо в електростоманодобивното производство, като длъжността в Промет Стиил АД е идентична с тази, заемана и в Кремиковци АД. Аргумент в същата насока са и показанията на свидетелите, които безпротиворечиво посочват, че условията на труд в Промет Стиил АД са напълно идентични като тези в Кремиковци АД. Приложени са и протоколи за дейностите в цеховете на предприятието до 1999 г. Като е постановил решение в този смисъл административният съд не е допуснал сочените нарушения, които са обосновани и като касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение