Решение № 8752 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13222/2013 г.

Решение № 8752 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13222/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, /съгласно заповед № ЗЦУ-148/15.02.2013 г./, против решение № 1410 от 3.06.2013 г., постановено по адм. д. № 2293/2012 г. на Административен съд - Варна.

С решението е обявен за нищожен РА № 191104119/16.01.2012 г., в частта потвърдена с Решение № 116/21.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна ( с ново наименование дирекция "ОДОП", гр. Варна ), с който на "Сортови семена" ЕАД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) и ЗКПО за д. п. 2006 г., 2007 г., 2009 г., 2010 г. и задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 10 и 11.2007 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът достигнал до погрешния и необоснован извод за опорочаване на ревизионното производство.

Твърди се, че в изпълнение на правомощията си по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, териториалния директор на ТД на НАП Варна е издал заповеди № Д-9/03.01.2011 г. и № Д-10/03.01.2011 г., с които е конкретизирал персонално компетентността на определени органи по приходите, служители в ТД на НАП Варна да възлагат ревизии и да определят компетентен орган да издаде РА. В цитираните заповеди е посочено името на началик отдел "Ревизии", началниците на сектори "Ревизии" с работно място Варна, началниците на сектори ревизии с работно място отделните ИРМ, включени в териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен. Според касатора текстът на заповедта "за ИРМ Русе - Б. С. - началник на сектор "Ревизии" следва да се тълкува в смисъл, че директорът на ТД на НАП Варна определя орган по възлагане на ревизии - в частност Б. Стойков за служителите, чийто работно място е ИРМ Русе и са органи по приходите в сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" на ТД на НАП Варна. Според касатора цитираните по-горе заповеди са свързани и със Заповед № Д-5/3.01.2011 г. на директора на ТД на НАП Варна, с която е определен състава на служителите на дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна и разпределянето им по функции и екипи.

Твърди се, че решението е неправилно и в противоречие с чл. 8 ДОПК съдът е приел, че за ЮЛ със седалище гр. Силистра, компетентен да възложи ревизия и да определя компетентен орган да издаде РА, е началник сектор "Ревизии" на ИРМ Силистра. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и връщане делото за ново разглеждане по съществото на спора.

Ответникът - "Сортови семена" ЕАД, оспорва чрез адв. Савов касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на АДмС - Варна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

По делото е постъпила и частна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП срещу Определение № 3911 от 19.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2293/2012 г. на Административен съд - Варна, ведно с приложени писмени доказателства под опис. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението, като се поддържа довод, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева не е било реално платено от ревизираното дружество. Моли да бъде отменено определението.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АДмС - Варна е бил РА № 191104119/16.01.2012 г., в частта потвърдена с Решение № 116/21.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна ( с ново наименование дирекция "ОДОП", гр. Варна ), с който на "Сортови семена" ЕАД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) и ЗКПО за д. п. 2006 г., 2007 г., 2009 г., 2010 г. и задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 10 и 11.2007 г. Административният съд е приел, че РА е нищожен, защото ЗВР и ЗОКО са издадени от некомпетентно лице. До този извод съдът е достигнал като подробно е обсъдил всички издадени заповеди във връзка с провеждане от ревизията. Анализирайки същите съдът е стигнал до извода, че лицето Б. С. С. който е издател на ЗВР и ЗОКО за издаване на ревизионния акт, не е определена от директора на ТД на НАП - гр. Варна, който може по реда на чл. 112 от ДОПК, съответно чл. 119 от същия кодекс, да издава ЗВР, съответно да определя компетентен орган за издаване на ревизионен акт по отношение на задължени лица с адрес по чл. 8 ДОПК, намиращ се на територията на гр. Силистра. Според съда компетентността на това лице е ограничена единствено по отношение на задължените лица, обхванати от изнесено работно място /ИРМ/ - гр. Русе.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и трябва да бъде оставено в сила.

По делото няма спор за факти относно издадените заповеди за възлагане на ревизия, респективно за определяне на компетентен орган. Спорен е въпросът притежавало ли е лицето издало въпросните заповеди материална компетентност да издаде същите и с оглед на това оспореният ревизионен акт издаден ли е компетентен орган. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че посочените заповеди не са издадени от надлежно оправомощено лице, което има за последица издаването на ревизионния акт от некомпетентен орган, а от там същият се явява и нищожен. Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Според текста на чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, като съгласно ал. 2 такава може да се възлага от:

1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и

2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Аналогична на разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е тази на чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. С ал. 3 от ЗНАП.

Съгласно Заповед № Д-10/03.01.2011 г., издадена от изпълнителния директор на ТД на НАП - Варна, Б. С. С. е определен да издава заповеди за възлагане на ревизии на осн. чл. 112, ал. 2 от ДОПК - за ИРМ Русе, а съгласно Заповед № Д-9/03.01.2011 г., директорът на ТД на НАП-Варна е определил Б. С. С. - началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна, за орган по приходите, който да определя компетентен орган по издаване на ревизионен акт по чл. 119 - за ИРМ Русе. С цитираните по-горе заповеди за ИРМ Силистра е определен П. И. М., началник сектор "Ревизии", а при негово отсъствие правомощията му да се изпълняват от В. А. Г. - главен инспектор по приходите в отдел "Координация", ИРМ-Силистра. По делото не се спори, че адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 от ДОПК на ревизираното дружество е гр. Силистра, ул. Седми септември № 23.

От представеното с касационната жалба решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на управителния съвет на НАП, с което е одобрена организационно - управленската структура на ЦУ на НАП е видно, че в състава на ТД на НАП - гр. Варна влизат като териториален обхват и обхват на дейност бившите дирекция на ТД на НАП - гр. Варна, Русе, Силистра, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище, т. е. териториалния обхват е безспорно установен. В този смисъл с оглед изричното съдържание на заповедите на директора на ТД на НАП-Варна не може да се приеме, че поради включването на ИРМ- Русе в териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, началникът на сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" с ИРМ Русе има правомощие да издава ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП-Варна. Това би било така ако не съществуваше, както беше посочено в заповедите за упълномощаване изрично ограничаване на предоставените им правомощия с описание на териториалния обхват - ИРМ Русе. От съдържанието на цитираните по-горе заповеди може да бъде обоснован извод, че Б. С. е орган по приходите в сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" от ТД на НАП - гр. Варна, но териториално ограничен до обхвата на ИРМ - гр. Русе. От посочването в заповедите, че "за ИРМ" гр. Русе компетентно е поименно посоченото лице, се налага извода, че директорът на ТД на НАП гр Варна е ограничил териториално тази негова компетентност до обхвата на ИРМ Русе. Не може да бъде споделен довода на касатора, че това лице е с месторабота ИРМ - гр. Русе, но от това не следва, че то има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище в района на гр. Русе. Действително по силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица, но в компетентността на директора на ТД на НАП гр. Варна е да прехвърли част от тези си правомощия, включително досежно определена територия и това е посочено изрично в представените заповеди, а именно "за ИРМ Русе". Този извод не се променя от обстоятелството, че в ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", тъй като възможността на компетентния орган, да прехвърли част или всички правомощия за определен териториален обхват, изисква само териториално обособяване на компетентността, което е установено с посочените заповеди.

Поради обстоятелството, че ревизията е извършена относно на местно юридическо лице, компетентният орган се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - т. е. от тази дирекция, в чийто район се намира седалището на дружеството, но при наличие на Заповед, в която е посочено, че "за ИРМ Русе" компетентно е съответното лице се налага извода, че същото е компетентно само за дружества, чието седалище е в обхвата на това ИРМ. След като с цитираните по-горе заповеди за ИРМ Силистра компетен да издава ЗВР и ЗОКО е П. И. М., началник сектор "Ревизии", а при негово отсъствие правомощията му да се изпълняват от В. А. Г. - главен инспектор по приходите в отдел "Координация", ИРМ-Силистра, а в конкретния случай процесните ЗВР и ЗОКО за издаване на РА не са издадени от него, то обосновано съдът е приел, че същите са издадени от некомпетентно лице и съответно РА е нищожен.

По отношение на частната жалба:

С Определение № 3911 от 19.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2293/2012, Административен съд - Варна е осъдил Дирекция "ОДОП" Варна да заплати в полза на "Сортови семена" ЕАД разноски по делото в размер на 12 450 лв. /включващи 50 лв. - ДТ, 400 лв. - разноски за вещо лице, 12000 лв. - адвокатско възнаграждение/. Частният жалбоподател възразява, че неправилно съдът е уважил претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като същото не е реално платено - посоченото възнаграждение не е декларирано от адв. Савов /в тази връзка прилага ИП "Данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ и чл. 50 ЗДДФЛ" по партидата на лицето Радослав Илиев Савов, Приложение № 3 към декларацията от 2012 г.; ИП "Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми" по партидата на "Сортови семена" ЕАД, от което е видно, че дружеството не е декларирало изплатени суми на лицето Радослав Илиев Савов през 2012 г./.

Предвид на изложеното, според частния жалбоподател посоченото в представения по делото договор за правна защита и съдействие № 72 от 3.09.2012 г. адв. възнаграждение в размер на 12000 лв. не е реално изплатено от "Сортови семена" ЕАД и съответно дружеството няма право на разноски за адвокат.

"Сортови семена" ЕАД излага в писмено възражение съображения за неоснователност на частната жалба, прилага два броя разписки от 1.03.2013 г. и 29.01.2013 г. за получени суми в размер на 5000 лв. и 7000 лв. от адв. Р. Савов. Твърди, че договореното възнаграждение е платено през 2013 г. и поради тази причина не е декларирана от адв. Савов през 2012 г.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита определението за правилно.

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 72 от 03.09.2012 г. страните са уговорили плащане на адв. възнаграждение в размер на 12 000 лв. платимо в брой. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че възнаграждението не е декларирано от адв. С., както и че "Сортови семена" ЕАД също не е заплатило възнаграждението /представената към частната жалба справка за изплатени суми от дружеството касаят м. 04.2013 г./. От представените разписки е видно, че адвокат Р. Савов е получил договорената сума преди приключване на съдебното производство пред АДмС - Варна, поради което правилно съдът е уважил претенцията за присъждане на адвокатски хонорар. Следва да се посочи, че декларирането на полученото възнаграждение в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ или недекларирането й не може бъде пречка за присъждане на разноските в полза на дружеството.

По тези съображения определението следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,