Решение № 7902 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2013 г.

Решение № 7902 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), представляван от юрисконсулт Ст. Гачев, против решение № 5568/19.08.2013 г. по адм. дело № 10401/2012 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата са развити доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Петинка Венцова Стоянова, от гр. Омуртаг, чрез процесуалния си представител адв. Ангел Моренов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, респ. първоинстанционното решение е законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по горе решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК по жалба на Петинка Венцова Стоянова от гр. Омуртаг, АССГ е отменил уведомително писмо (УП) с изх. № 02-250-6500/3820 от 20.07.2012 г. на изпълнителен директор на ДФЗ, с което е било отказано изцяло подпомагане по схеми за единно плащане по площи (СЕПП) и по схемата за плащания за природни ограничения на стопани в планински райони (НР 1) и за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони различни от планинските (НР 2), и са били наложени санкции за бъдещ период. Със същото решение преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови своето решение, съдът е приел, че при издаване на УП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби. Съображенията за това са били, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи съществуването на фактическите обстоятелства посочени в индивидуалния административен акт, както и обстоятелството, че обжалваното уведомително писмо не съдържало конкретни фактически обстоятелства обосноваващи издаването му включително и посочване на приложимите прави норми към твърдените в писмото обстоятелства. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд, считайки същите за обосновани с оглед безспорно установената фактическа обстановка и съответстващи на приложимия материален закон. Възраженията, изложени от касатора, съдът намира за неоснователни. Административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 35 от АПК). Вида, характера и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени, преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В настоящият, актът е издаден, както е посочено в него, като резултат от извършени проверки - административни и/или извършени на място. По делото не са представени каквото и да са доказателства кога и кой е извършил тези проверки, както и да е бил уведомяван жалбоподателя, че такива ще бъдат извършени. Съгласно заключението на СТЕ, заснемането на площите от самолет е извършено през месеците септември и октомври 2010 г. а обработката им на 30.11.2011 г., като вещото лице е посочило, конкретно въз основа на тези снимки, в какво състояние се е намирал всеки от заявените Блокове за земеделско стопанство (БЗС) от жалбоподателя - (стр. 5 отг. № 1). От тези обяснения на експертиза, съдът е направил обоснован извод, че не са били налице сочените като основания за издаването на УП обстоятелства, мотивирали отказа на ДФЗ да извърши плащането. При издаването на УП, административният орган е извършил това въз основа на актуализирани данни от слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП за 2011 г, който е одобрен, респ. приет за ползване при действието на Наредба № 105 в редакцията й към ДВ, бр. 18/2011 г., когато редът за приеме на такъв специализиран слой не е нормативно установено. Едва със създаването на чл. 16а от Наредба № 105 (ред. ДВ, бр. 21/2012 г.), този слой, включващ площите в добро земеделско състояние, като съставна част от СИЗП, е нормативно предвиден. Следователно към момента на разглеждане на процесното заявление към юни 2012 г. за подпомагане за кампания 2011 г., слоят "Площи, допустими за подпомагане", приет със заповед № РД-09-1214/22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните, има единствено помощно действие, но не и обвързващо такова. Нещо повече, по силата на чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., е допустимо извършването на допълнителни административни проверки или проверки на място при данни за наличие на нередности при проверки, свързани с критериите за допустимост. Дали да се извърши една или друга проверка, касаеща установяването на дадено фактическо положение, може наистина да бъде въпрос на целесъобразност, но дали са установени действителните факти е въпрос на преценка пряко относима към контрола за законосъобразност върху крайния акт, респ. дали, как и какви са установените факти е обект на съдебен контрол. Освен изложеното, следва да се посочи, че с решението си, съдът е обсъдил представените по делото доказателства, както и приетата, и неоспорена от страните съдебно-агрономическата експертиза, въз основа на които, е направил правилни изводи обосноваващи допустимостта на заявените за подпомагане площи, съгласно разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5 от 10.3.2010 г. (за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища). Законосъобразно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения акт, след като кандидатът през 2011 г. е стопанисвал и поддържал в изискуемото състояние изцяло заявените площи и като е отменил уведомителното писмо. С оглед на изложеното до тук, настоящият тричленен състав приема, че АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да се присъдят разноски направени по настоящото производство, които възлизат в размер на 382 лв., представляващо адвокатски възнаграждение по договор за правна помощ от 23.09.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,