Решение № 8206 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13469/2019 г.

Решение № 8206 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13469/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главния архитект на район "Изгрев" – Столична община и на М. И. против решение № 5456 от 30.08.2019 г., постановено по адм. дело № 2056/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – П. И., чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на РДНСК – Югозападен район, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът - М. И. не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане, Административен съд София - град, отменя по жалбата на П. И. заповед № ДК-10-ЮЗР-100/27.10.2016 г. на началника на РДНСК, Югозападен район и отменя акт за узаконяване № 2/10.11.2015 г. на главния архитект на район "Изгрев" – Столична община. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган - началника на РДНСК – Югозападен район, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е постановена в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Приема, че с акт за узаконяване № 2/10.11.2015 г. на главния архитект на район "Изгрев" – Столична община, издаден при условията на § 127, ал. 2, ал. 6, ал. 8 и ал. 9 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, чл. 142, ал. 6, т. 1 и чл. 183, ал. 1 ЗУТ е узаконен строеж "Павилион за тестени изделия", находящ се в УПИ VІІ-790, кв. 69 а, м. "Изток-Изток" с административен адрес: [населено място], [район], [улица], със застроена площ от 6, 41 кв. м. и възложител на строежа М. И.. Посочва, че М. И. е подала предходно заявление за узаконяване на основание § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, с вх. № АГ-12-6-5/15.12.2003 г., по което главният архитект на район "Изгрев" е постановил изричен отказ, наименован становище, в което изрично е посочено, че същото е "мотивиран отказ", изх. № АГ-12-15-5/28.04.2005 г. "за узаконяване по § 184, ал. 4 ПЗР на ЗИД ЗУТ". Съдът приема, че изложените фактически основания в отказа за издаване на акт за узаконяване са ирелевантни, тъй като същият не е обжалван и е влязъл в законна сила. Излага съображения, че строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, което в случая не е налице, което води до незаконосъобразност и на издадения акт за узаконяване. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за противоречие на оспорената заповед с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесният строеж - павилион за тестени изделия е изграден през м. юни-юли 2002 г. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че строежът е заявен за узаконяване от М. И. по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с искане, вх. № към АГ-12-6-5/15.12.2003 г., по което е постановен отказ от 28.04.2005 г. на главния архитект на район "Изгрев" – Столична община, който не е обжалван и е влязъл в сила, поради което не е налице първата хипотеза на § 127, ал. 2 ПЗР на ЗУТ, а именно строежът по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) да не е бил заявен за узаконяване до влизане в сила на този закон. В случая след влизане в сила на разпоредбата на § 127, ал. 2 ПЗР на ЗУТ (26.11.2012 г.) М. И. подава ново искане за узаконяване. При тези данни правилно съдът приема, че към датата на подаденото ново заявление по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ не е налице хипотезата на цитираната норма, тъй като строежът вече веднъж е заявен за узаконяване, както и че е налице влязъл в сила отказ за това. Законосъобразен е и изводът на съда, че строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон - § 127, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗУТ, което в случая не е налице, тъй като съсобствениците на земята са трима, а в случая актът е издаден само на името на М. И., която няма учредено право на строеж, което води до незаконосъобразност на издадения акт за узаконяване. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят Столична община и М. И. да заплатят на П. И. сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,