Решение № 3776 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2019 г.

Решение № 3776 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / против решение № 316/16.08.2019 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. д. № 208/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002418001867-091-001/14.12.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Пловдив, в оспорената и потвърдена част с решение № 160/18.03.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 1 810 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложения първо АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция по 1 500 лв. и разноски за държавна такса в размер на 243.41 лв. за касационното производство. Ответницата по касационната жалба – Ж. Иванова от [населено място] - оспорва същата чрез пълномощника си адв. Диманов по съображения, изложени в писмен отговор, и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е бил РА № № Р-16002418001867-091-001/14.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в оспорената и потвърдена част с решение № 160/18.03.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив. Със същия е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция /ДВ бр. 105/05 на Ж. Иванова в качеството й на управител на "Фитнесдобавки. Нет" ЕООД за дължимите от дружеството ДДС в размер на 19 695.63 лв. и лихви 7 672.42 лв. за периода 01.08.2014 г. – 31.03.2015 г. и за корпоративен данък в размер на 2 189.73 лв. и лихви – 868.93 лв. за 2013 и 2014 г. по влязъл в сила РА № Р-16002415002712-091-001/05.01.2016 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Както е видно от обстоятелствената част на касационната жалба, фактическата обстановка е точно установена от съда и тя не е спорна. Оспорва се от касатора правилността на направените правни изводи. За да отмени като незаконосъобразен РА, първоинстанционният съд е приел следното: С влезлия в сила РА № № Р-16002415002712-091-001/05.01.2016 г. са установени задължения на "Фитнесдобавки. Нет" ЕООД в посочените размери, подлежащи на събиране. Предприети са действия от приходната администрация за събирането им като е образувано изпълнително дело № 160006499/2016. Според данните по изпълнителното дело дружеството не притежава недвижими имоти, движими вещи, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вкл. дялово участие в други дружества, няма постъпили суми от банковите сметки. Изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК с разпореждане на публичния изпълнител от 26.02.2018 г. Според приходната администрация укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, се изразява в укриване на приходи от продажби от осъществени облагаеми доставки, които не са включени в подадените от дружеството справки-декларации по ЗДДС и ГДД, обстоятелство, установено с влезлия в сила РА. Според съда не е спорно, че Ж. Иванова е управител на "Фитнесдобавки. Нет" ЕООД в периодите, за които с РА са му установени задължения, както и че тя заедно с М. Иванов са подписвали документи за получаването на суми по наложени платежи за извършваната от дружеството електронна търговия. Следователно жалбоподателката е имала яснота за осъществяването от дружеството на облагаеми доставки и реализирани приходи, които не е декларирало, а разминаването между декларираното и действителното е укриване по смисъла на закона. Според съда не е доказано обаче от приходната администрация, че именно неотразяването на част от приходите от облагаемите доставки в справките-декларации по ЗДДС и в ГДД е било пречка за събирането на произтичащите от това задължения. Не е изследвано имущественото състояние на дружеството към момента на освобождаването на Иванова като управител и не са предприети действия за предварителното обезпечаване на задълженията по РА. В тази връзка съдът се е позовал на данните от счетоводния баланс на "Фитнесдобавки. Нет" ЕООД към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г., коментирани в заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Според тези данни то е разполагало със стокови и парични наличности, достатъчни, за да погаси задълженията си. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите в регламентираната от чл. 120 ДОПК форма, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за осъществени доставки, за които в ревизионното производство е установено, че не са декларирани получени приходи и не е начислен дължим ДДС, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантната е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките – декларации пои ЗДДС и ГДД не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Правилно е приел съдът, че такава пряка причинна връзка в случая не е доказана от страна на приходната администрация. По изложените съображения оспореното решение на Административен съд – Стара Загора като постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1 500 лв., представляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение