Решение № 13149 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14368/2014 г.

Решение № 13149 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14368/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите - София чрез гл. юриск. Б. Георгиева срещу решение № 7 от 24.07.2014 г., постановено по адм. д. № 68/2014 г. по описа на Административен съд - Русе в осъдителната му част. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. НАП - София моли същото да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените от "Сигма" ООД искове с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, "Сигма" ООД - гр. Русе, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител адв. Р. Кръстева по делото са постъпили както отговор на касационната жалба, така и писмени бележки с подробно развити в тях доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото е образувано по обективно съединени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове, предявени от "Сигма" ООД - ор. Русе срещу Национална агенция по приходите - гр. София, а именно: иск за имуществени вреди в размер на 3 500 лв, съставляващи заплатено от дружеството-ищец адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган на Ревизионен акт № 181203064/5.12.2012 г., който е отменен с Решение № 96/8.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ТД на НАП - Варна; сумата от 1000 лв. за ползвана консултация от "Одит Консулт М" ЕООД по повод същото обжалване; сумата от 864,55 лв., съставляваща законната лихва върху запорирана за периода 6.11.2012 г. до 2.01.2013 г. сума в размер на 52 840.01 лв. /запорът е наложен като обезпечителна мярка в хода на ревизионното производство с постановление № 67151/6.11.2012 г., отменено с постановление № 69852/5.11.2013 г./; както и за сумата от 3 863.11 лв., съставляваща законната лихва върху запорирана за периода 2.01.2013 г. до 5.11.2013 г. сума в размер на 44722.10 лв. /запорът е наложен като обезпечителна мярка в хода на същото ревизионното производство с постановление № 4871/2.01.2013 г., отменено с постановление № 69852/5.11.2013 г./. С обжалваното решение АС - Русе е осъдил Национална агенция по приходите - гр. София да заплати на "Сигма" ООД - гр. Русе сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от отменен ДРА № 181203064/5.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 11.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска в останалата му част като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че така предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претендират се вреди от отменен като незаконосъобразен ДРА по реда на задължителното по ДОПК обжалване пред по-горестоящия административен орган. ДРА е отменен, като въпросът не е решен по същество, а е върнат на ревизиращите органи за провеждане на нова ревизия, приключила с нов ДРА, с който обаче са определени незначителни на фона на първоначалния и отменен ДРА, дължими от ревизираното дружество суми. Съдът е констатирал, че нито по реда на ДОПК, нито по реда на АПК, е предвиден процесуален ред за възстановяване на суми, платени за разноски в производството по обжалване на ДРА по административен ред, така както е налице подобна изрична разпоредба в ДОПК - чл. 161 от ДОПК, предвиждаща специален ред за разпределяне на разноските и присъждането им във фазата на съдебното обжалване на ДРА. Според АС - Русе при това положение единственият ред страната, направила разноски в производството по обжалване на ДРА по административен ред, да претендира тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че по отношение всички претенции на ищеца за вреди по ЗОДОВ, е налице е първата, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставка - налице е отменен като незаконосъобразен по административен ред данъчен ревизионен акт, издаден от данъчните органи в рамките на упражняваната от тях по закон административна дейност. АС - Русе е заключил, че само спрямо претенцията на ищеца за имуществени вреди в размер на 3500 лв. - суми, платени за адвокатско възнаграждение при обжалване на отменения ДРА, се доказва наличието и на другите елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ - реално настъпване на вредите, които да са и в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен ДРА, поради което е уважил иска до този претендиран размер. Съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за имуществени вреди - претърпени загуби в размер на 1000 лв., заплатени за данъчна консултация, като е приел, че не е доказано реалното заплащане на сумата, съответно- настъпването на вредата - от една страна, а от друга - липсват достатъчно доказателства за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпяната загуба и отменения като незаконосъобразен по административен ред ДРА. Според съда представените по делото доказателства - фактури, дори да установяват плащане, не установяват обстоятелството, че сумата е платена за специализирана консултация именно с цел обжалването и отмяната на конкретния ДРА. Съдът е отхвърлил като неоснователни и претенциите на ищеца за вреди във вид на пропуснати ползи в размер на законната лихва върху запорираните сметки на дружеството. За целта съдът е приел, че не е налице реално настъпила вреда за ищеца, тъй като наложените запори касаят постъпващи след налагането на запора суми по запорираните банкови сметки, а по делото не е доказано нито наличието на каквито и да било суми по сметките за периода на действие на запорите, нито пък извършено предварително изпълнение. Отделно от горното, съдът е обосновал отхвърлителния си диспозитив по отношение тази претенция на ищеца и с липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между пропуснатите ползи и отменения като незаконосъобразен административен акт. Според АС - Русе налагането на запор като обезпечителна мярка по ДОПК не е пряка и непосредствена последица от отменения ревизионен акт. Съдебното решение в отхвърлителната му част като необжалвано в срок е влязло в сила, поради което извън предмета на настоящото касационно производство е правилността на решението в тази му част. Решението на АС - Русе е обжалвано с касационна жалба, предявена от НАП - София единствено в частта му, в която НАП - София е осъдена да заплати на "Сигма" ООД - гр. Русе обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 3 500 лв., съставляващи заплатени за производството по обжалване на отменения по административен ред ДРА суми за адвокатско възнаграждение. Настоящата касационна инстанция намира съдебното решение в атакуваната му пред ВАС част за правилно, като споделя изцяло развитите от съда в тази посока доводи, но приема, че доводите на АС - Русе за допустимост на иска всъщност са относими към неговата основателност. Всеки иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, извън хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК и извън случаите на сезиране на съда с нередовна искова молба по см. на чл. 127 от ГПК, е допустим, доколкото съдържа твърдяно от ищеца парично притезание срещу ответника. Дали твърдяното вземане е налично или не, е въпрос по съществото на спора, т.е. по основателността на иска за вреди, а не въпрос по допустимостта на иска. Настоящата касационна инстанция споделя развитите от АС - Русе съображения за това, че от отменения като незаконосъобразен по административен ред ДРА може и следва да се претендират настъпили вреди във вид на платени за административното обжалване адвокатски възнаграждение. Същите в конкретния случай са реално претърпени и се намират и в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения ДРА. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше постановен обжалвания от него ДРА, впоследствие отменен като незаконосъобразен по административен ред. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ДРА по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен ДРА. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условия за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Не могат да бъдат споделени развитите в касационната жалба доводи за неоснователност на претенцията за имуществени вреди поради наличието на виновно поведение на ревизираното лице, изразяващо се в непредставяне своевременно на писмени доказателства, което на основание чл. 5 от ЗОДОВ водело до освобождаването на НАП от отговорност или поне - до намаляване на същата при условията на т.нар. съпричиняване. Административният процес не предвижда преклузия на доказателствата нито във фазата на обжалването на административния акт по административен ред, нито във фазата на съдебното му обжалване, поради което представянето на нови писмени доказателства едва пред по-горестоящия административен орган не може да се квалифицира като виновно поведение на обжалващия по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение в атакуваната с нея част следва да бъде оставено в сила като правилно. Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Предвид изхода от спора НАП - София следва да бъде осъдена да заплати на "Сигма" ООД - гр. Русе, ЕИК 117027024 съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение