Решение № 13447 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зиро Център" ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат А. Мейзинева, срещу решение 2252/08.07.2024 г., постановено по адм. дело 536/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград, 4-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, наред с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Зиро Център" ЕООД срещу решение 01/311/00635/3/01/04/02, изх. 01-2600/6543#12/21.02.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., както и влязло в сила решение 609/07.04.2022 г., постановено по адм. дело 886/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград, на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 390 253.96лв съгласно т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., одобрени със заповед 03-РД/3218/08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /Правилата/. За изясняване на спора от фактическа страна от първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число по предходно издадения от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на дружеството-жалбоподател за същото неизпълнение, акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/311/00635/3/01/04/01, изх. 01-2600/6543#2/11.08.2021, и е изслушана съдебно-икономическа експертиза. По данни от приетите доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършени проверка на място през м. юни 2019 г. и допълнителни административни проверки, неизпълнение на задълженията на дружеството, съгласно т.т. 4.12 и 4.18 от сключения между него, като ползвател, и ДФЗ, като разплащателна агенция, договор 01/311/00635/08.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /договор 01/311/00635/08.10.2014 г., договора/, а именно - изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на едва 7.24%. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 01/311/00635/08.10.2014 г., неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок в съответствие с одобрения проект, а т. 4.18 - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 01/311/00635/08.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По делото не се спори относно вложения в договора смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етап кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, ведно с всички изискуеми съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи /в т.ч. бизнес плана, представен от ползвателя и одобрен от фонда/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311. Установени са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи от подпомаганата дейност за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., вярно посочени в мотивите на обжалваното решение. По искане на процесуалния представител на ответника е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението по която потвърждава констатацията на административния орган за изпълнение от 7.63% на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели, изчислено средно аритметично за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. /при установени от органа 7.24%/, послужило като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Заключението не е оспорено от страните и е възприето от съдебния състав. Установените от административния съд релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение, като при липсата на спор по тях и предвид възприемането им от настоящия касационен състав, не следва да бъдат възпроизвеждани изцяло в текста на това решение. Така, въз основа вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд обосновано приема, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, в това число с Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /ЕО/ 2988/95/ по отношение на предвидения в този нормативен акт, давностен срок. По тези мотиви, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на "Зиро Център" ЕООД като неоснователна и го осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 800лв, представляваща направени по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При напълно изяснена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със събраните по делото доказателства, административният съд е извел правилни правни изводи, за което е изложил законосъобразни мотиви, които споделяни от касационната инстанция не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение предвид възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Безспорната фактическа установеност по делото, в това число по данни от неоспореното заключение на вещото лице, че за трите пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/ изпълнението на застъпените в одобрения бизнес план показатели за приходи от подпомаганата дейност възлиза средноаритметично на 7.63%, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за неоснователността на предявената жалба. След като установеното от административния орган /по време на извършената през м. юни 2019 г. проверка на място и допълнителните административни проверки/, нарушение на договорните задължения на ползвателя, свързани с непостигането на заложените в одобрения бизнес план приходни показатели за трите пълни проверявани финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ се установява от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и клаузите на т. 8.1 във връзка с т. 4.12. и т. 4.18 от договор 01/311/00635/08.10.2014 г. за отпускане на БФП, на касатора е наложена финансова корекция в определения от органа размер, представляваща 100% от изплатената по договора финансова помощ, при наличието на правилно квалифицирано от него нарушение по т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата. Не намират фактическа и правна опора пространно релевираните в касационната жалба възражения, че финансовата корекция е наложена след изтичането на предвидения в чл. 3, § 1, ал. 1 Регламент /ЕО/ 2988/95 четиригодишен давностен срок, а оттам и за неправилност на формираните в обратен смисъл изводи на административния съд в оспореното решение. Противно на наведените в жалбата твърдения, в атакувания съдебен акт са изложени ясни, съответни на разпоредбата на чл. 3 от горепосочения регламент, мотиви, въз основа на анализа на които административният съд е извел правилен извод, че в случая предвид продължителността на установеното договорно неизпълнение, обхващащо пълни три финансови години, е налице продължаваща нередност, давността по която е започнала да тече на 01.01.2019 г., а оттам - че към датата на откриване на производството за налагане на финансова корекция /с писмо 01-2600/6543#10/06.07.2022 г./ и съответно - на издаване на процесния акт за нейното определяне, нито четиригодишният, нито абсолютният, двоен на него давностен срок, предвидени в разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 и ал. 4 от Регламент /ЕО/ 2988/95, са били изтекли. Още повече, че с оглед данните по делото за предходно издадения за същото неизпълнение, отменен АУПДВ 01/311/00635/3/01/04/01, изх. 01-2600/6543#2/11.08.2021, започналата да тече на 01.01.2019 г. давност за констатираната нередност е била неколкократно прекъсвана. Неоснователни са и възраженията на касатора, че след отмяната по съдебен ред на предходно издадения АУПДВ /с който за същото неизпълнение на приходните показатели от бизнес плана, като установеното в процесния акт за налагане на финансова корекция, на "Зиро Център" ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 390 253.96лв/, административният орган е следвало да извърши нова проверка, обхващаща 2019 г. и 2020 г., и че обосновавайки налагането на финансовата корекция с резултатите от извършената през 2019 г. проверка, насочена към само три финансови години /2016, 2017 и 2018/, по която освен това е издаден и впоследствие отменен с влязло в сила съдебно решение, административен акт, органът е издал незаконосъобразен акт за налагане на финансовата корекция. Видно от мотивите на решение 609/07.04.2022 г., постановено по адм. дело 886/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград, АУПДВ е отменен по мотиви, че при наличие на основанието по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, в редакцията му обн. ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /тоест след откриване на производството по издаване на АУПДВ на 28.10.2019 г./ във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 1-т. 9 ЗУСЕФСУ, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, а не с акт за установяване на публично държавно вземане. Затова след отмяната на първоначално издадения АУПДВ на процесуално основание и същевременно при липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт за възстановяване на недължимо изплатената на ползвателя /предвид установеното през 2019 г. неизпълнение на бизнес плана/ финансова помощ, административният орган не само не е имал задължение да извърши нова проверка, но по аргумент от чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е бил длъжен да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо изплатената на "Зиро Център" ЕООД, именно за констатираното през 2019 г. неизпълнение, финансова подкрепа. Без значение за този извод е безспорно установеното по делото обстоятелство, че след отмяната от съда на АУПДВ като незаконосъобразен, преписката не е върната на органа за ново произнасяне, още повече, че направеното от решаващия състав по адм. дело 886/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград, тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е задължително за административния орган, който не може да бъде упрекван, че с издаването на процесния акт на практика е изпълнил постановеното по това дело съдебно решение, изрично определено като едно от основанията за издаване на акта. Следва да се отбележи, че единственото правнозначимо за административния орган обстоятелство, препятстващо възможността му след отмяната на процесуално основание на АУПДВ да наложи финансова корекция, е изтичането на предвидената в чл. 3 Регламент /ЕО/ 2988/95 давност, но както се посочи вече в мотивите - не такъв е разглежданият случай. Съставът преценява като лишени от правна опора възраженията на касатора, че незаконосъобразно финансовата корекция е наложена във връзка с резултати от проверка, обхващаща само три от общо петте години от мониторинговия период по договор 01/311/00635/08.10.2014 г. От една страна включените в одобрения бизнес план приходни параметри от подпомаганата дейност са предвидени поотделно за всяка година от неговото изпълнение, от друга - контролът по изпълнението на инвестицията е не само последващ, а и текущ. Освен това, с оглед конкретно наведените в касационната жалба доводи, следва да се подчертае, че приключването на мониторинговия период не преклудира правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договора за отпускане на БФП, осъществено в рамките на периода на мониторинг. Неоснователно е твърдението на касатора за приложение в случая на чл. 54 от Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета /Регламент 1306/2013/, според който за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност, като съответните суми се вписват едновременно с искането за възстановяване в регистъра на длъжниците на разплащателната агенция. Според т. 42 от решение от 8 май 2019 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-580/17, когато възстановяването на неправомерно платените суми по инвестиционен проект, който е одобрен и финансиран по линия на ЕЗФРСР, /какъвто несъмнено е проекта, одобрен по договор 01/311/00635/08.10.2014 г./ се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013. Специално предвидена за проекти, финансирани по линия на ЕЗФРСР, разпоредбата на чл. 56 от горепосочения регламент /съгласно която, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършван финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза, при което държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР/ дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 54 от същия регламент, която съставът счита за неотносима към фактическата установеност и правния спор по делото. За изчерпателност следва да се отбележи, че подробно анализираната в касационната жалба, незадължителна практика на различни отделения на Върховния административен съд, освен, че не е обвързваща за настоящия съдебен състав, е относима към правни спорове, породени от съществено различаващи се от установените по настоящото дело, фактически обстоятелства. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и при липсата на установени, други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. За прецизност, но без това да разколебава формирания извод за правилност на проверявания съдебен акт и да налага промяна на постановения по делото резултат за оставянето му в сила, следва да се посочи, че в мотивите на първоинстанционното решение са допуснати множество технически грешки, като на различни места от текста наместо Наредба 30/11.08.2008 г. е посочена Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне БФП по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013 г., както и наместо относимата в случая мярка 311 е цитирана мярка 312. С оглед постановения по делото резултат, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски, предвид което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,