Решение № 7713 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) - Митница Бургас (ТДМ Бургас) при Агенция Митници ,чрез ст.юрк. Л. Димитров, срещу Решение 73 от 12.01.2024 г., постановено по адм. д. 219/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен (АС - Сливен) за 2023 г. , с което по жалбата на Томчеви Инвест ООД е отменено Решение с рег. 32-216494/09.06.2023 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при Агенция Митници. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 като митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определяне на митническа стойност по метода на чл. 74 от Митническия кодекс на Съюза /МКС/. Излага доводи, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според която цената на автомобила при износа от САЩ е в размер на 18 250 USD и значително се различава от декларираната стойност. Изразява съображения, че изводът на съда относно неустановеното техническо състояние на автомобила е в противоречие с разпоредбите на Регламент 952/2013 г. Поддържа становището, че са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и не били налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи. Намира за законосъобразно приетото прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В касационната жалба са изложени и доводи, че съдът не е обсъдил както експертизата в хода на производството пред митническите органи, така и изготвената в рамките на съдебното производство. Касаторът иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Томчеви Инвест ООД, чрез адв. В. Тодоров, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Сливен е било Решение с рег. 32-216494/09.06.2023 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. С оспореното решение, на основание чл. 84, ал. 1., т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 21BG001008031311R5 от 18.02.2021 г. - лек автомобил -катастрофирал марка: Мерцедес мод: G500, тип G500, първ. per.: 01.01.2005 г., цвят: 0, раб. обем: 4998, двигател : няма данни, шаси WDCYR49E95X157839, държава на износ САЩ, условие на доставка DAP доставено на място, в размер на 3 900 USD и на вносителя са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 7697,10 лева. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът е приел, че Томчеви Инвест ООД с митническа декларация с MRN 21BG001008031311R5 от 18.02.2021 г. е декларирал при режим допускане за свободно обращение посочения по-горе употребяван пътнически автомобил, марка: Мерцедес мод: G500 с митническа стойност в размер на 3 900 USD, определена по метода на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 при цена на стоката от 3500 USD и разходи за международен транспорт от 500 USD съгласно фактура издаден от "GLOBAL AUTO EXCHANGE. Към декларацията лицето е представило документ за прехвърляне на неподлежащо на ремонт моторно превозно средство с дата на продажба 10.07.2020 г.; морска товарителница; манифест за внос на товари, товарителница за комбиниран транспорт или доставка от пристанище до пристанище, сертификат за моторно превозно средство. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което са определени нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и съответно, допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации . Съгласно писмо с вх. 32-201094/17.06.2022 г. в ЦМУ , чрез аташе на служба Митници и гранична охрана на САЩ и приложената към него Електронна информация за износ (Electronic Export Information-EEI), е установено, че декларираната при експорт от САЩ стойност за процесния употребяван автомобил е в размер на 18 250 USD. Във връзка с така получения отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи от вносителя. С писмо 32-139517 от 29.04.2022 г. вносителят отговорил, че автомобилът бил заплатен на място в САЩ. Представил е фактура от 10.09.2020 г., МД и извлечение от осчетоводените документи по месеци от м. 01.2021 г. до м. 12.2021 г. С оглед на горното митническият орган е разгледал представените документи към МД, като констатирал, че липсват договори, поръчки, оферти, кореспонденция и др., както и че в приложената фактура не се съдържа условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение и др. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 30 356,82 лева на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 букви от а) до г) от Регламента е изключено от митническия орган, поради липсата на идентични стоки"/ по буква а)/, данни за техническото състояние на автомобила / по буква б)/ база данни за единична цена / по буква в)/, както и на информация, предоставена от вносителя за себестойността на автомобила от производителя/ по буква г)/. С писмо рег. 32-40757/31.01.2023 г. Директорът на ТД Митница Бургас възложил на вещо лице извършване на експертна оценка на превозно средство за процесния автомобил. Съгласно същата, средната пазарна стойност на превозното средство към дата 18.02.2021 г. възлизало на 40 071 лв. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Посочил е материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По делото е приета съдебно техническа експертиза, съгласно заключението на която справедливата пазарна цена на автомобила към 18.02.2021 г. е 27 542,66 лв. Първостепенният съд е отчел, че представените документи от Томчеви Инвест ООД не са проверени и анализирани при постановяване на акта от митническите органи. Според съда, в конкретния случай митническите органи, чиято е доказателствената тежест в процеса, не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дали договорната стойност, посочена в митническата декларация, представлява общата платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. В мотивите си съдът е посочил, че в използваните от митническите органи данни на интернет страница за автомобил със същите характеристики не е достатъчна за обосноваване на "основателни съмнения", предвид и че не била събрана по надлежния ред. Не е възприел и извода на административния орган, че не са налице данни, документи и информация, удостоверяващи цената и начина на плащане по сделката. Приел е, че посоченото не може да освободи митническия орган, чиято е доказателствената тежест, от това да установи и докаже възникналите у него съмнения, че декларираната стойност е по ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Съобразил е , че не е посочено на базата на какви стоки е извършеният сравнителен анализ във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, както и сравнителни данни, които да обосноват извода на митническия орган за по-ниска цена от обичайната. Доколкото съдът е приел, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, същият е направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС, като е отменил процесния митническия акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. (виж решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.) По дефиниция на чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Необоснован е изводът на първостепенния съд, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент /ЕС/2015/2447.Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 18 250 USD, с износител "GLOBAL AUTO EXCHANGE. Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Съгласно представените документи от вносителя, а именно: документ за прехвърляне на неподлежащо на ремонт моторно превозно средство с дата на продажба 10.07.2020 г.; морска товарителница; манифест за внос на товари, товарителница за комбиниран транспорт или доставка от пристанище до пристанище, сертификат за моторно превозно средство и счетоводни извлечения, митническия орган е констатирал, че липсват договори, поръчки, оферти, кореспонденция и др., както и че в приложената фактура не се съдържа условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение и др. Поради това и предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Действително писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с електронната информация за износа (еквивалента в САЩ на декларацията за износ в ЕС), която безспорно съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобилите. Цената, декларирана в декларацията за износ, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. При издаването на оспорения акт е приложен методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI: EU: C: 2019: 519, т. 37). В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност на процесната стока по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на автомобила е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК във вр. с чл. 84ж ЗМ. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В конкретния случай за определяне на митническата стойност на стоката е възложена и изготвена оценка на превозното средство. Следва да се посочи, че заключението на вещото лице, оценител, е изготвено върху снимков материал и офертни стойности от онлайн автокъщи и магазини, без обаче да е извършил оглед на конкретният автомобил и да бъде установена неговата пазарна стойност съобразно действителното му състояние. Същото се отнася и за изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза. Данните от нея не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност (фактура), а и на талон, в който липсват данни за собственост в САЩ, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. Необосновано митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било "налични данни" за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74 § 2 и е приет за приложим субсидиарният метод по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Наред с горното, необосновани са констатациите на митническия орган относно липсата на информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите. В митническата декларация за допускане до свободно обращение стоката е описана като лек автомобил, употребяван, с марка, модел, брой места, цвят, мощност, двигател-неоткрит, номер на шаси. Подробности за състоянието на превозното средство се съдържат в писмените обяснения на ответника по настоящото производство и приложената фактура за авточасти. От друга страна, от доказателствата в административната преписка е видно, че митническите органи не са извършили оглед на стоката преди вдигането й и не са удостоверили състоянието на автомобила в протокол, изготвен по установения в закона ред /чл. 84ж ЗМ/. Въз основа на гореизложеното следва извода, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от решение по дело C-187/21, FAWKES Kft по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/2013 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Кодекса, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Сливен е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер от 1500,00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,