Решение № 6143 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2019 г.

Решение № 6143 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Анчева, против решение 1304/28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5961/2018 г. по описа на Административен съд София –град /АССГ/. В касационната жалба е формулирано оплакване за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като конкретни съображения в подкрепа на това твърдение не са изложени. Ответната страна по касационната жалба – В. Т., от [населено място] чрез процесуален представител по делото адвокат Фикри оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Ответната страна по касационната жалба – В. И., в качеството й на председател на Конфедерацията за защита правата на децата не оспорва касационната жалба. Също твърди, че оспореният съдебен акт е незаконосъобразен. Следва да бъде отменен и вместо него се потвърди решение по същество на спора, с което жалбата на Т. срещу решението на КЗД се отхвърли като неоснователна. Ответните страни по касационната жалба –Е. М., Ж. И., Е. М., Т. И., С. И. и К. С. - не се явяват в съдебно заседание, не ангажират становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея оплаквания и с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение административният съд е отменил по оспорване на В. Т. Решение № 183 от 03.05.2018 г. на КЗД по преписка № 287 по описа за 2016 г., Пети специализиран заседателен състав, с което се установява, че доц. Д-р В. Т. е извършила дискриминация, осъществявайки акт на по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, по признак "увреждане", спрямо децата с увреждане. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел, че административният акт е постановен от компетентния административен орган – специализиран състав на КЗД, в специално производство по реда на Г. четвърта, Раздел I от ЗЗДискр., в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заключението на КЗД. При съобразяване с фактите по делото и приложимата нормативна уредба, първоинстанционния съдебен състав е мотивирал правен извод, че решението на КЗД, с което е установена дискриминация, е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Така постановеното решение на АССГ предмет на настоящото производство, се преценява като правилно от касационна инстанция. Правилно, съобразно доказателствата по делото административния съд е установил фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. АССГ сочи за безспорен и установим от доказателството по делото факта, че на 06.04.2016 г. в град София се е провел Национален протест на децата/лицата с увреждания, на който са присъствали деца/лица с увреждания, родители на деца/лица с увреждания представители на неправителствени организации и участници подкрепящи исканията на лицата/децата с увреждания и техните родители. На този протест доц. Д-р В. Т. е изразила позиция, а именно: "Вие сте контингент на Агенция "Социално подпомагане", нямате място в "Държавна агенция за закрила на детето". Спорният въпрос, който е следвало да бъде разрешен- с изказването си Т. осъществява ли състава на дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., а именно дискриминация по признак "увреждане", под формата на неравно третиране, спрямо децата с увреждане. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, респективно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лице, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в случая "увреждане". След анализ на приложените доказателства и относимата материалноправна уредба, обосновано съдът е приел, че обръщението " Вие сте контингент... " в изказването на Т. пред събралите се лица е общо, оправено към всички и без разграничение на групи лица- деца/лица с увреждания, родители на такива деца, представители на неправителствени организации или други участници, съпричастно с каузата на децата/лицата с уврежданията. Субективното възприемане на част от участниците като дискриминационно- не е достатъчно да се приеме за такова. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, споделен изцяло от настоящата инстанция, че КЗД не е посочила и установила лица, намиращи се в сходно положение, които Т. да третира по различен начин. Следва да бъдат споделени и изводите на АССГ, че изказването на В. Т. е ценено от КЗД едностранчиво, с акцент на едно изречение в него - "Вие сте контингент на Агенция "Социално подпомагане", нямате място в "Държавна агенция за закрила на детето". КЗД в случая не е успяла да установи, че публичното изказване на доц. Т. надхвърля конституционния принцип на свобода на изразяване на мнение /чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България/ – доколкото същото е в разрез с норматива, че същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго; за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпление, на насаждане на вражда и омраза. Както правилно приема АССГ самият термин "контингент" е широко застъпен в законодателството и съдебната практика, поради което сам по себе си не е смислово натоварен с обидна или унизителна интерпретация. С оглед на горното, настоящият касационен състав на Върховния административен съд, пето отделение намира, че обжалваното съдебно решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора КЗД следва да бъде осъдена да заплати на В. Т. сумата 720 лева разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение