Решение № 7176 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12373/2020 г.

Решение № 7176 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12373/2020 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Л. Т. оспорва Решение № 4895/17.09.2020 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 5012/2020 г., отхвърлящо жалбата й срещу Заповед № РА51-68/07.04.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 99, т. 1 и чл. 100 АПК а) е възобновено административното производство по съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж по реда на чл. 141 - 145 ЗУТ за обект: "Пететажна жилищна сграда с подземни гаражи" в УПИ IV-5954, кв. 43 Б по плана гр. София, по заявление на Т. от 27.05.2019 г., б) отменени са всички одобрени и съгласувани инвестиционни проекти за строежа и в) е отказано издаването на разрешение за строеж за обекта по заявление на касаторката от 06.01.2020 г.

Ответникът – главният архитект на Столична община, е на становище за правилност на съдебното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

I. При извършената по повод на допустимата касационна жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК касационната инстанция констатира частична недопустимост на обжалваното решение.

1. а. Възобновяването на административното производство по реда на Глава седма от АПК е способ за отмяна или изменение на влязъл в сила и неоспорен пред съд индивидуален или общ административен акт, чиято законосъобразност е засегната на някое от основанията по чл. 99 АПК. Подлежащите на съдебно оспорване актове, издадени по повод на това производство, са отказът да се допусне възобновяване (който може да се оспори по реда на Глава десета, Раздел IV от кодекса) и новият административен акт, издаден при възобновяване на производството, обжалването на който се подчинява на общия ред на кодекса – чл. 104 АПК.

б. Следователно, по аргумент за противното от чл. 103, ал. 3 АПК актът за възобновяване не е самостоятелно обжалваем. Предмет на оспорване би могъл да бъде единствено издаденият при възобновяването "нов административен акт", респ. "отказът да бъде издаден актът" по смисъла на чл. 104 АПК.

1. а. В случая диспозитивът на оспорената пред АССГ заповед в частта за възобновяването на административното производство и отмяната на одобрените и съгласувани инвестиционни проекти постигат в единство правния резултат на възобновяването. С отмяната на проектите се преодолява породената от наличието на влязъл в сила административен акт пречка за преразглеждането му и като последица се възстановява висящността на производството по одобряването им.

б. При новирането на производството правомерният ход на развитието му предполага издаването на краен и заместващ отменения административен акт, с който то да приключи. Именно това е "новият" акт, респ. "отказът", който би могъл да бъде съдебно оспорен според изричната клауза на чл. 104 АПК. Спрямо предмета на настоящия спор такъв би бил последващ акт за одобряване на инвестиционните проекти или отказът те да бъдат одобрени по логиката на административното производство – чл. 142, ал. 1, чл. 146 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ.

1. Оспореното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата против заповедта относно разпореденото възобновяване на административното производството и отмяната на одобрените инвестиционни проекти, е постановено при съществуването на отрицателната процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство по чл. 159, т. 1 АПК. Затова то следва да бъде обезсилено в посочената част, а делото – прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК.

II. Касационната жалба против останалата (допустима) част от решението е допустима и основателна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. С оглед на обуславящия характер на волеизявлението във връзка с инвестиционните проекти по отношение на разрешението за строеж, новият акт – отказът да се издаде РС, е издаден преждевременно, без да е налице произнасяне по ИП след възобновеното с отмяната им административно производство. Само на посоченото основание заповедта в тази й част е материално незаконосъобразна и отменяема – чл. 146, т. 4 АПК.

1. Контролът върху частта от заповедта, за която съдебното оспорване е допустимо, обхваща инцидентната проверка относно основанието за възобновяване на административното производство, тъй като то е елемент от фактическия състав на издаването на новия и съдебно атакуем акт. Заповедта във въпросната част е засегната от съществени процесуални пороци.

1. Не е спазена формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК.

а. Принципното заключение на органа е за противоречие с изискванията за законосъобразност на представения комплексен доклад за оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежа. То е аргументирано с позоваване на извършена повторна служебна проверка на проекта, при която били констатирани нарушения, изразяващи се в несъответствие между становище на РИОСВ и окончателния доклад по отношение на технологията на сладкарския цех – предвиждането на експедиция и реализиране на стока извън обекта, невписването в окончателния доклад дали част "Енергийна ефективност" е оценена с доклад съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЕЕ и чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ и съждението за установена непълнота на окончателния доклад по отношение изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 4 и т. 5 ЗУТ.

б. Цитираната съобразителна част на заповедта (извън подробно описаната хронология на преписката) не удовлетворява критериите за надлежно мотивиране (предявими на още по-голямо основание при засягането на стабилитета на влязъл в сила благоприятен за възложителя на строежа акт на съгласуване и одобряване на ИП).

Позицията за несъответствие между отделни документи и непълнота на окончателния доклад е бланкетна. Твърдените пропуски въобще не са съотнесени към конкретни основни изисквания към строежите, а на дължимата връзка между тях се основава преценката дали при одобряването на ИП е съществено нарушено някое от условията за законосъобразността им - чл. 99, т. 1 АПК. Непълнотата пък на окончателния доклад въобще не е обозначена. Формалните констатации за евентуални пропуски в процеса по оценка на съответствието на частите на ИП - чл. 142, ал. 4 и 5 ЗУТ, дори и да са верни, не са предпоставка на уредена от ЗУТ презумпция за неговата незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон.

Т. е. в действителност не са изложени фактическите основания на правомощието, които го индивидуализират и предопределят предмета на проверката за правомерното му упражняване. С позоваване на правни разпоредби порокът във формата на акта не може да бъде преодолян.

1. Заповедта е издадена и при съществено административнопроизводствено нарушение – основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК.

Процесуалната дейност на административния орган не е съобразена с чл. 30, ал. 2 АПК. При възприемането на недостатъци на окончателния доклад, органът е трябвало да уведоми заинтересованата страна да ги отстрани в определен срок с указание за последицата при неизпълнение. Невъзможност те да бъдат отстранени не се и твърди, заключение, че пораждат изначално противоречие с материалния закон, не следва от описанието им и затова преминаването през тази процедура е било задължителен етап от административното производство. Едва след изчерпването му би могло евентуално да се откаже одобряване на ИП. Отказът се прави само по законосъобразност и с конкретни мотиви според изричните правила на чл. 146, изр. 1 ЗУТ.

1. а. Процесуалният характер на установените нарушения в административното производство изключва необходимостта от обсъждането на въпросите за съществуването на отрицателни материалноправни предпоставки за одобряването на ИП, респ. противоречи ли проекта съществено на материалния закон. Доколкото законосъобразността на административния акт се преценява според фактическите основания за издаването му, извеждането на предполагаемата воля на органа от съда, допълването или заместването на липсващите мотиви в съдебната фаза на производството, вкл. с използването на експертни познания, е недопустимо.

б. Противно на приетото от първостепенния съд съдържание на задължението му по чл. 168, ал. 1 АПК, служебната проверка за законосъобразност на административния акт обхваща всички основания по чл. 146 АПК (не само посочените от оспорващия), но в пределите на установените от органа фактически предпоставки, пораждащи правомощието му. Поради това с констатирането и на други, неидентифицирани от самия орган, непълноти в комплексния доклад съдът е излязъл извън допустимия обхват на изследването, извършвайки първичен контрол върху ИП.

1. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и на потвърдената с него заповед в допустимите им за проверка по същество части и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, от етапа на разглеждане на инвестиционните проекти при спазване на дадените указания, вкл. относно последователността на отделните фази на производството.

III. 1. При този изход на спора пред настоящата инстанция, присъждането на разноски в полза на касаторката е дължимо, но с редуциране наполовина на общия им доказан размер от 1270 лв. по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Разрешението следва от частичната недопустимост на оспореното решение, постановено при липсата на право на съдебно оспорване по отношение на уточнената по-горе част от заповедта.

1. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар от 1200 лв. е неоснователно. Предвид на минималния му размер от 900 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела по ЗУТ, конкретно платеното възнаграждение е адекватно на действителната сложност на делото.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение