Решение № 1131 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11659/2015 г.

Решение № 1131 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11659/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Е. К. М. против заповед № РД- 15-638 от 9.09.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон, тъй като длъжността като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания е запазена, а не са намалени и бройките на служителите, които я изпълняват. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена с присъждане на направените разноски. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Ж. М. е назначена като държавен служител на длъжност "главен експерт" в отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство" на дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство" на Министерство на земеделието и храните и заема една от 3-те бройки за длъжността в отдела съгласно длъжностното разписание на министерството от 1.07.2015 г. Общата численост на отдела е 8 щатни бройки, като към 1.07.2015 г. една от бройките за главен експерт е вакантна (поименно разписание на длъжностите от 1.07.2015 г.). Със заповед от 2.07.2015 г. на свободната длъжност "главен експерт" в отдела е назначена служителката Д. Я. Б.. Заповедта е издадена на основание споразумение № РД-П-138/2.07.2015 г., сключено по реда на чл. 81а от ЗДСл между изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция на животновъдството и министъра на земеделието и храните, според което Д. Б. преминава на държавна служба от агенцията в Министерство на земеделието и храните като "главен експерт" в отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство" на дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство". Със заповед № РД-09-609/4.09.2014 г., издадена след доклад на главния секретар на Министерство на земеделието и храните, министърът на земеделието и храните утвърждава, считано от 4.09.2015 г. ново длъжностно разписание на ведомството. Заповедта е подписана от заместник - министъра на земеделието и храните, действащ при условията на заместване поради отсъствие на министъра (заповед № РД 09-597/2.09.2015 г. на министъра на земеделието и храните). Според утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 4.09.2015 г., щатните бройки в отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство" в дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство" са намалени на шест. Премахнати са една щатна бройка длъжността "младши експерт" и една щатна бройка за длъжността "главен експерт", заемана от жалбоподателката. Останалите щатни бройки са запазени и всички са заети (поименно длъжностно разписание от 4.09.2015 г.). На основание описаните длъжностни промени със заповед № РД-15-638/9.09.2015 г. на министъра на земеделието и храните, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията) и при спазване на изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа посочените в нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, включително правното основание за прекратяване на правоотношението, което в случая съвпада с фактическото. При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл. 16 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните министърът на земеделието и храните утвърждава след предложение на главния секретар ново длъжностно разписание на ведомството. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за постановяване на оспорената заповед. Служебното правоотношение на жалбоподателката, е прекратено след утвърждаване на ново длъжностно разписание на Министерство на земеделието и храните, с което длъжността, заемана от служителката е премахната. Независимо че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, съкращението е реално, тъй като е намелен броят на служителите, на които е възложеното нейното изпълнение. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, назначени на една и съща длъжност, преценката за това кои да останат и кои да бъдат съкратени е изцяло предоставена на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Ето защо доводите на жалбоподателката, че притежава по-висока квалификация и по-голям професионален опит са без значение, след като такива критерии за подбор между служителите не са законодателно уредени. Поради това настоящият състав приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителката е упражнено в съответствие със закона. Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Възраженията на жалбоподателката, свързани с функциите, изпълнявани от служителките Б., А. и В., не се подкрепят от представените доказателства. С. А. и Б. са назначени на длъжност "главен експерт" в отдела преди съкращението и продължават да заемат длъжността и след промените от 4.09.2015 г., а служителката В., както преди, така и след съкращението заема длъжността "старши експерт". Длъжност "главен специалист" в отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство" по длъжностните разписания от 1.07.2015 г. и от 4.09.2015 г. не съществува. Доводът за незаконосъоразност на съкращението, тъй като част от функциите, изпълнявани от жалбоподателката, са възложени на длъжности с по- ниско ниво, е неоснователен. В случая такова прехвърляне на задължения не е предприето, тъй като длъжността "главен експерт" не е премахната като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, т. е. присъщите й функции продължават да се изпълняват, но от по-малък брой служители. Утвърждаването на длъжностно разписание и промените в него чрез разкриването или премахване на отделни позиции са правомощия на министъра на земеделието и храните, които са извън предмета на настоящото производство, поради което доводите в представените писмени бележки за противоречие на утвърдената от органа административна структура с изискванията на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията не следва да бъдат обсъждани. С постановяване на оспорената заповед е осъществена и целта на закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите от по-малко на брой служители. В случая целта е постигната, тъй като общата численост на отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство", а също и бройките за длъжността "главен експерт" в отдела са намалени, което създава възможност дейността да се изпълнява от по-малко служители. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Това, както и изложеното по-горе относно компетентността на издателя, формата на акта и спазването на административнопроизводствените правила, налага извода, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски в производството и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателката следва да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата 840.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,