Решение № 849 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2012 г.

Решение № 849 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 4715/14.08.2012 г. постановено по адм. д. № 9156/2011 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 25 състав е отхвърлил оспорването на Рашко Иванов Иванов от с. Мрамор - Столична община срещу заповед № РД-18-38/15.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър като неоснователно.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Рашко Иванов с наведени оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК.

Ответниците Лъчезар Стефанов и Ваня Стефанова изразяват становище за законосъобразност на решението.

Ответникът Агенция по геодезия и кадастър не изразява такова.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания за отмяна във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е основателна.

Решението е неправилно.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание.

1. Основателно е оплакването за нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно който съответствието на административния акт се преценява към момента на издаването му. В конкретния случай се установява от доказателствата по делото, че границата между процесните имоти № 42906.2633.236 и 49206.2633.246 не е била означена с регламентирани знаци, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗКИР. Данните сочат, че материализираната на място граница с ограда не съвпада с кадастралния и действащия регулационен план на местността, одобрен през 1990 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. в сила към момента на издаване на процесната заповед е следвало южната граница на имот 236 да бъде нанесена в съответствие с изпълнената на място ограда. В това отношение е следвало акта да се прецени съгласно сочената Наредба т.е. към тази, действала към дата на издаването й, а не към момента на постановяване на решението при наличното изменение на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 /ДВ, бр. 82/2011 г./ за приоритета на регулационната граница. Регулационните планове при изменението на чл. 14 от Наредбата се ползват с приоритет при установяване на границите между имотите, в случаите, когато на място няма материализирана граница при приложена регулация. С кадастралната карта само се констатира действителното фактическо положение, не създава или отнема права, поради което имуществените спорове и тези, относно границите се решават по друг ред.

2. При допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът неправилно е е игнорирал като доказателство решение, постановено по гр. д. № 36089/2009 г. СРС, 33 състав. Спорът за материално право е от значение за административното производство по създаване или изменение на кадастралната карта. Точно с този разрешен спор между страните административният орган притежава правомощието да извърши преценката за установяване на кадастралната граница.

При така изяснената фактическа обстановка решението като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповед № РД-18-38/15.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в обжалваната й част, с която е одобрена кадастралната граница между поземлени имоти № 49206.2633.236 и 49206.2633.246 на с. Мрамор като незаконосъобразна и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагане и тълкуване на закона.

При този изход на делото и при направено своевременно искане за присъждане на разноски за двете инстанции от касатора Рашко Иванов и липса на възражение за прекомерност на същите следва Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София да заплати сумата 1.165.00 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски.

По изложените съображения, Върховният административен съд, тричленен състав и на основание чл. 222, ал. 1 АПК