Решение № 5487 от 25.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, чрез гл. юрисконсулт М. Хънтева като процесуален представител, срещу Решение 1167 от 21.06.2022 г., постановено по адм. дело 259 по описа за 2022 г. на Административен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което бъде отхвърлена първоначалната жалба срещу административния акт и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Форте 2020 ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, [улица], чрез адв. Л. Карамитева, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Заповед Т-РД-27-406 от 13.01.2022 г. на министъра на туризма. От фактическа страна по делото е установено, че с Постановление 393 от 22.11.2021 г. са определени условията, критериите, реда и размера на средствата, които се предоставят на предприятия, упражняващи дейност в кодове по класификация на икономическите дейности (КИД-2008) на НСИ, както следва: 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04. Със Заповед Т-РД-16-305 от 19.11.2021 г. на министъра на туризма са утвърдени Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-05 - Подкрепа на предприятия, упражняващи дейност в кодове по класификация на икономическите дейности (КИД-2008) на НСИ, както следва: 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04. В заповедта е посочено, че схемата ще бъде отворена в Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ) за кандидатстване от заинтересованите предприятия от сектор туризъм на 19.11.2021 г. в 10:00 часа. На 27.01.2022 г., Форте 2020 ЕООД подало в СУНИ заявление, вх. BG-176789478-2021-05-1823 с искане за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема BG-176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100427 (2021/N) от 08.11.2021 г. в размер на 30 000 лева. В заявлението дружеството декларирало реализиран оборот за 2019 г. в размер на 152 917,90 лева и реализиран оборот за 2020 г. в размер на 100 303,26 лева. Кандидатът посочил също, че на 06.10.2020 г. търговското предприятие на ЕТ Е. Шейнин е прехвърлено, едноличният търговец е заличен и негов единствен правоприемник се явява Форте 2020 ЕООД, като всички приходи на ЕТ до вписването на сделката по чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) преминават в дружеството Форте 2020 ЕООД и се считат за негови. След извършеното прехвърляне, всички приходи и разходи за 2020 г. на ЕТ Е. Шейнин и Форте 2020 ЕООД са отчетени от правоприемника Форте 2020 ЕООД. В изпълнение на Заповед Т-РД-16-313 от 29.11.2021 г. на министъра на туризма била извършена проверка на декларираните от дружествата- кандидати данни в подадените в СУНИ заявления, включително и на заявлението на Форте 2020 ЕООД. В хода на проверката било установено, че дружеството не отговаря на предварително обявените критерии за допустимост по т. 6 Допустими кандидати, подточка 6.2 и подточка 6.7 от Указанията и Критерии за допустимост 2 и 7 от Раздел III, група Критерии за допустимост на кандидатите (Приложение 1 към Указанията). След извършване на оценка на административното съответствие и допустимостта на подадените проектни предложения, оценителната комисия е приела, че проектното предложение на Форте 2020 ЕООД следва да бъде отхвърлено като недопустимо по процедурата и същото е включено в списъка на проектните предложения, за които се предлага отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05. В оценителен лист е посочено, че след извършена комплексна проверка, заявлението на кандидата Форте 2020 ЕООД се отхвърля. Като мотиви, в забележка към оценителния лист, е посочено, че дружеството попада в категорията на недопустимите кандидати, тъй като допустими по мярката кандидати са такива от туристическия сектор, които имат спад на оборота без ДДС за 2020 г. с най-малко 30 на сто спрямо реализирания оборот без ДДС за 2019 г. В резултат от извършената служебна проверка в НСИ е установено, че кандидатът няма реализиран оборот без ДДС за 2019 г. При тази фактическа обстановка е издадена, оспорената пред първоинстанционния съд, Заповед Т-РД-27-406 от 13.01.2022 г. на министъра на туризма, с която е отхвърлено заявление, вх. BG-176789478-2021-05-1823 и на Форте 2020 ЕООД е отказано предоставяне на БФП по схема BG-176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 100427 /2021/N/ от 08.11.2021 г., поради несъответствие с изискванията на т. 2.7 /18/ /b/ /c/ от Нотификация на ЕК на Държавна помощ SA.100427 /2021/N/-България, чл. 6, ал. 1, т. 2 и 7 от ПМС 339/2021 г., т. 6 Допустими кандидати, подточка 6.2 и подточка 6.7 от указанията, Раздел III, Група Критерии за допустимост на кандидатите, Критерии за допустимост 2 и 7 от критериите за оценка. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Поради това е отменил оспорената заповед и е върнал административната преписка на министъра на туризма за ново произнасяне по заявлението на Форте 2020 ЕООД в едномесечен срок, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Със съдебния акт, в тежест на Министерството на туризма са възложени и разноските по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт. От събраните по делото доказателства и назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, е видно, че административният орган е игнорирал прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ Е. Шейнин в патримониума на ответника и реализираните от едноличния търговец обороти за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. След като дейността, упражнявана от ЕТ Е. Шейнин е от категорията, за която се допуска БФП, правилно съдът е посочил, че това е относимо и за неговия правоприемник. В случая липсва законова забрана от вида на посочената в чл. 172, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, поради което е налице универсално правоприемство при прехвърляне на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Ето защо е правилен изводът на съда, че макар Форте 2020 ЕООД да не е формирало самостоятелно необходимите обороти, поради това, че е правоприемник на ЕТ Е. Шейнин, то встъпва в правата и задълженията на своя праводател със съответните законни последици. При изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателна. Съгласно представените договор за правна помощ и списък с разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на туризма следва да заплати на ответника сумата от 1 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,