Решение № 7403 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. срещу решение 841 от 20.11.2024 г. по адм.д. 227/2024 г. по описа на Административен съд Разград, с което отменено решение РД-02-14-1692 от 17.09.2024 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г., за отказ да се извърши верификация и плащане на разходи в размер на 119 160 лв. по АДПБФП BG16RFOP001-8.006-0022-С01 и е върната административната преписка на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 за издаване на нов акт по искане за окончателно плащане 2 от 08.12.2023 г. по проект Укрепване капацитета на Община Разград за успешно прилагане на политиките на Програма Развитие на регионите 2021-2027 по АДПБФП BG16RFOP001-8.006-0022-С01 с бенефициер Община Разград. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да е законосъобразен акта, с който се отказва верификация на разход на основание чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕФСУ, е необходимо органът да е доказал, че към датата на издаване на акта е започнала процедура по администриране на нередност, за която се предвижда финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифйцирания разход. По сигнал за нередност 2376 процедурата е започнала с писмо изх. 99-00-6-24 от 18.01.2024 г. Възможността за издаване на акт с правна квалификация чл.64, ал.1, предложение второ ЗУСЕФСУ е от момента на регистрирането на нередност до момента на издаване на акт за определяне на финансова корекция. След като органът издаде акт за определяне на финансова корекция, той подлежи на предварително изпълнение по чл. 73, ал.4 ЗУСЕФСУ. Ответната страна е представила писмен отговор и писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидeния от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред съда административен акт не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 119 160 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ, отчетени в искане за окончателно плащане, поради несъответствие на заявените разходи с условията за допустимост на разходите, посочени в разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 на ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), което се явява правно основание за отказ от верификация и плащане. Засегнатите разходи не отговарят на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (ред, ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), съгласно която разходите следва да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. С оглед стартирала процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), засягаща заявените разходи, към момента не е налице съответствие на същите с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), поради което се явяват недопустими разходи. На основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 3 9 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) разходите по договор BG16RFOP001-8.006-0022-C01-U- 01 от 06.10.2023 г. с изпълнител ЕВРИКА ЗМ ЕООД, представляващи остойностено евентуалното финансово влияние на твърдения за нарушения, описани в регистриран сигнал 2376 в размер на 100% от съотносимите разходи, включени в настоящото искане за плащане, не се верифицират и плащат. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че отказът да се извърши верификация е основан на две материалноправни разпоредби - чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, чието кумулативно прилагане е несъвместимо. В чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ са посочени условията, при наличието на които разходите се считат за допустими. Ако разходът не отговаря на някое от тези изисквания, той е недопустим и не се верифицира. Установената недопустимост на основание чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ го изключва от допустимите разходи по проекта и правото да се иска възстановяването му се преклудира. В чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕФСУ е регламентирана хипотеза, при която в случай на започната процедура по администриране на нередност съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Това означава, че при регистрирана нередност разходът е допустим за верифициране, като въпросът за плащането му се отлага до приключване на сигнала за нередност. Ако бъде определена финансова корекция за нередност, сумата на разхода се задържа на основание допуснато по закон предварително изпълнение на акта за определяне на финансова корекция. А ако не бъде определена финансова корекция, сумата може да се включи в следващо искане за плащане. Приел, че посочените от РУО правни основания за отказа за верификация са неясни и противоречиви, което води до неопределеност на акта и обосновава отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК оспореното решение е постановено по искане за окончателно плащане, с оглед на което чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ не намира приложение поради невъзможността за включване на неверифицирания разход в следващо искане за плащане. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че оспорения административен акт е издаден на различни правни основания - чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, / в редакцията разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство/ и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ в хипотезата започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане/, поради което е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила като основание за отмяната му. УО не е посочил на кое от алтернативните основания е издаден акта. В случая органът не е посочил, че административния акт се издава на основание чл. 64,ал. 1 ЗУСЕФСУ, предложение второ, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, а за двете правни основания са изложени самостоятелни мотиви. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, предложение второ, в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане.При положение, че разходите не се верифицират на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, предложение второ, при прекратяване на производството по администриране на нередност, разходите подлежат на верификация. В случая е започнало производство по администриране на нередност и не е издаден акт за финансова корекция. по т. 22 от Приложение 1 към чл.2 от Наредбата за посочване на нередности по подадения сигнал Към момента на издаване на оспорения пред съда акт е налице основание за отказ за верификация по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, но тази разпоредба допълнително е записана в административният акт, а административния акт е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, според УО към момента не било налице съответствие с посочената разпоредбата.. Разпоредбата не може да се прилага временно. Искането е за окончателно плащане, поради което за да се откаже верифицирането на разходи на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, поради това, че разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство/, следва да е установено. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение