Решение № 13481 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Т. В. чрез процесуалния му представител против решение 1259 от 18.04.2024 г. по адм. дело 1214/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът директорът на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) МВР чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател, както и за липсата на доказателства за действителното им заплащане. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Т. Т. В. против заповед 1983К-2319/11.12.2023 год. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към Министерство на вътрешните работи, с която на жалбоподателя Т. Т. В. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта 13.12.2023 год. За да постанови този правен резултат съдът е установил точно релевантните факти по спора и при коректен и обективен анализ е достигнал до обосновани правни изводи. От фактическа страна по делото е установено, че към 11.12.2023 год., датата на издаване на оспорената заповед Т. Т. В. е младши инспектор, заемал длъжността старши пожарникар (спасител) в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението гр. Банско (РС ПБЗН ) към Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (РДПБЗН) Благоевград при ГДПБЗН-МВР. Същият е подал заявление с рег. 1985р-5022 от 13.11.2023 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) по собствено желание. С резолюция от 29.11.2023 г. директорът на ГДПБЗН-МВР е приел, че молбата на оспорващия е неоснователна, поради наличие на данни по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Дисциплинарното производство по издаване на оспорената заповед е образувано въз основа на предложение с рег. 1985р-5096/16.11.2023 год. от ВПД директор на РДПБЗН Благоевград до директора на ГДПБЗН-МВР за налагане на наказание на В. на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. д ЗМВР. Видно от предложението е, че на 16.11.2023 год. в РДПБЗН Благоевград е получено писмо с вх. 198500-1509/16.11.2023 год. от Окръжен съд Благоевград с приложени към него заверени копия на снети от електронния образ електронно подписани присъда 13/17.03.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. 853/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, ведно с мотиви към нея, с която В. е осъден за умишлено престъпление от общ характер и решение 409/08.11.2023 г., постановено по к.н.о.х.д. 678/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда. Въз основа на цитираното по-горе предложение е изискано становище от началника на отдел Човешки ресурси и е изготвена докладна записка с рег. 1983р-20494/29.11.2023 г. с предложение директорът на ГДПБЗН-МВР на основание чл. 208 ЗМВР да наложи на В. дисциплинарно наказание уволнение и да прекрати служебното му правоотношение с МВР. Т. В. се е запознал със същата на 05.12.2023 г. Отправена е покана с рег. 1983р-20497/29.11.2023 г. до В. за даване на писмени обяснения ,като му е бил предоставен 24-часов срок, считан от връчването на поканата на 05.12.2023 г. На 06.12.2023 г. В. е дал писмени обяснения. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед 1983К-2319/11.12.2023 г., издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗМВР, чл. 204, т. 3 ЗМВР, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, т. 8 ЗМВР, на Т. В. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че младши инспектор Т. В. е осъден с влязла в сила присъда 13/17.03.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. 853/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, потвърдена с решение 409/08.11.2023 г., постановено по к.н.о.х.д. 678/2023 г. по описа на Върховния касационен съд за извършено престъпление от общ характер. Съдът, при изложените фактически установявания, правилно и обосновано е отхвърлил жалбата на Т. Т. В. против Заповед 1983К-2319/11.12.2023 г. на директора на ГДПБЗН-МВР. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че заповед 1983К-2319/11.12.2023 г. на директора на ГДПБЗН-МВР е издадена от компетентен административен орган, с оглед разпоредбата на чл. 204, т. 3 ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Също така заповедта е в предвидената от закона писмена форма, съдържаща всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 ЗМВР и същата е издадена, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че в настоящия случай съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, като дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението докладна записка с рег. 1983р-20494/29.11.2023 г. Законосъобразно е преценено от решаващия съд, че в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се издава в едномесечен срок чл. 228, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗМВР. Подаденото заявление за освобождаване от служба не поражда автоматично задължение за органа да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение. За да настъпи целения правен ефект със заявлението - да се прекрати правоотношението на служителя с изтичане на срока за предизвестие, е необходимо изрично волеизявление на административния орган за освобождаване от заеманата длъжност. Това волеизявление следва да се реализира в едномесечен срок. Законодателят е предвидил нарочна забрана за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, когато в рамките на този срок срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 ЗМВР за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Колизията между две основания за прекратяване на служебното правоотношение по волята на служителя и при упражняване на дисциплинарната власт на органа по назначаване е разрешена от законодателя с разпоредбата на чл. 226, ал. 7 ЗМВР, като е даден приоритет на правомощието на органа по назначаване. Правните съображения на съда в тази насока са правилни и се споделят от касационната инстанция. Съдът аргументирано е приел, че с оглед релевантните фактически и правни обстоятелства заповед 1983К-2319/11.12.2023 г. на директора на ГДПБЗН-МВР е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оглед изложените в касационната жалба твърдения следва да се отбележи, че нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗМВР посочва - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, без да разграничава вида на умисъл. В случая с влязлата в сила присъда е постановено, че деянието на подсъдимия е извършено при евентуален умисъл, поради което доводите на касатора в тази насока се явяват неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,