Решение № 5373 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2014 г.

Решение № 5373 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Серпис" АД, гр. София, против решение № 2963/07.05.2014 г. по адм. д. № 7231/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на РА № 2101204674/14.01.13 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 718/18.04.2013 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София за установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 68 824, 40 лв. за данъчен период м. 04.2011 г. по фактури, издадени от "Алби Ден" ЕООД и начислени лихви за забава в размер на 11 882, 78 лв., както и е осъдено дружеството да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на административния орган в размер на 2 594, 63 лв. В съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и желае решението да бъде отменено и респективно, да бъде отменен процесният ревизионен акт. Не претендира разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, представляван от упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установено задължение по ДДС на дружеството "Серпис" АД за данъчен период м. 04.2011 г. по фактури издадени от "Алби Ден" ЕООД с предмет на доставки различни видове компютърни части и програмни продукти, а именно: "програмен продукт", "процесор", "клавиатура", "кутия", "видео карта", "четящо устройство", "мишка", "мобилен компютър", "флаш памет", "компютърна конфигурация" и др. Ревизиращият орган е приел, че дружеството не притежава документи, които да докажат наличието на реално осъществени доставки, които съобразно стойността по фактурите, са в големи количества, при това неустановени по характеристики. Основанието за отказ е по чл. 68, ал. 1, вр. чл. 6 ЗДДС - недоказани реални доставки на стоки, отразени в процесните фактури. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че касационният жалбоподател не е представил доказателства, както в ревизионното, така и в съдебното производство за реалност на доставките от "Алби Ден" ЕООД. В хода на съдебното оспорване са проведени две съдебни заседания, на които оспорващото дружество не е било представлявано. В първото заседание съдът е указал доказателствената тежест на жалбоподателя и е дал възможност за упражняване правото на защита в проведено второ съдебно заседание. На второто съдебно заседание отново не се е явил представител на жалбоподателя. Не са били заявени доказателствени искания, не са представени допълнителни доказателства. При това процесуално поведение на жалбоподателя, съдът е изследвал наличните по административната преписка писмени доказателства и съдържащите се в тях данни. С оглед спецификата на стоките и голямото количество на фактурирани компютърни части, би следвало жалбоподателят да е разполагал с данни за тяхните индивидуални характеристики и индекси, но към фактурите няма приложени спецификации, описи или приемо-предавателни протоколи, в които отделните стоки да са описани по видове, бройка, марка и технически параметри. Не е представен договор за доставка на процесните стоки между страните. Липсват относими към спора доказателства. Жалбоподателят е декларирал, че не разполага със собствено или наето складово помещение и че стоките са доставени директно до клиентите. За транспортирането на фактурираните стоки е представил три броя фактури с предмет "транспортни услуги", издадени от "Темпо транс " ЕООД, за които ревизиращият екип е установил, че не са вписани в съответните счетовдни сметки за периода м. 04.2011 г. Има включени услуги - спедиторска работа, международен транспорт и транспортни услуги единствено от фирма "Гебрюдер вайс " ЕООД за доставка на компютри и компютърни части от САЩ. Извършена е насрещна проверка на превозвача, при която дружеството е представило договор за транспортни услуги, банкови извлечения, пътен лист на товарен автомобил и 4 бр. свидетелства за регистрация на транспортни средства, които са негова собственост. Представените документи установяват притежаването на МПС като заведени активи от посочената фирма като превозвач, но други доказателства свързани с установяването, че транспортните услуги са свързани с превоз на процесните стоки, липсват. Липсват приемо-предавателни протоколи, описи на превозваните стоки, пътни листа, доказващи транспортирането им. Представен е договор от 01.01.2010 г., в който страните са договорили извършване на превоз на стоки и товари, но в същия липсва конкретизация. Видно от банковите извлечения, жалбоподателят е извършвал плащане по фактурите за транспорт, но липсват доказателства, че извършените транспортни услуги са във връзка с фактурираните стоки. Неоснователни са поддържаните от касатора доводи, че не е негова доказателствената тежест за установяване реалност на доставките. В касационната жалба не се излагат твърдения по същество и не са изложени съображения по твърденията, че решението е необосновано, издадено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Неоснователно е поддържаното възражение във връзка с доказателствената тежест, че след като ревизионното производство не е по реда на чл. 122 от ДОПК, доказването на декларираните доставки не би следвало да се извършва в хипотезата на чл. 123 ДОПК. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния процес, тъй като пред съда доказателства и доказателствени искания не са заявени, като оспорващият не е бил и надлежно представляван. Обоснован е изводът на съда за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Предвид изложеното, съдебното решение е правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 594, 63 лв., което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е за цялото съдебно производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, въпреки изхода на процеса, поради което заявеното искане от процесуалния представител на административния орган е неоснователно и не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение