Решение № 11860 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2014 г.

Решение № 11860 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците, представлявана от юрисконсулт С., против решение № 5538/22.08.2014 г., постановено по адм. д. № 2924/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, в частта, с която е отменено решение № 293/20.01.2014 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, в която е отхвърлена молбата на Н. С., гражданка на Иран, лично и в качеството й на законен представител на малолетната А. Е., за предоставяне на хуманитарен статут и административната преписка е върната за ново произнасяне в тази част, съобразно указанията на съда. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил установените факти и обстоятелства от представената бежанска история, а направените от него заключения са неправилни. Поискана е отмяна на решението в обжалваната му част, като спорът по същество бъде решен с отхвърляне на жалбата на Н. С. лично и в качеството й на законен представител на малолетната А. Е. Ответната страна - Н. С., гражданка на Иран, лично и в качеството й на законен представител на малолетната А. Е., не изразява становище и не се представлява в съдебна зала. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Твърди, че при разглеждане на делото, съдът не е анализирал подробно всички събрани доказателства. Постановеното от него е в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, направени са необосновани и неправилни фактически и правни изводи. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по отношение на Н. С., гражданка на Иран, а по отношение на малолетната А. Е., касационната жалба е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - С.-град е отменено по жалба на Н. С., гражданка на Иран, лично и в качеството й на законен представител на малолетната А. Е., решение № 293/20.01.2014 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта му, в която е отхвърлена молбата й за предоставяне на хуманитарен статут и административната преписка е върната за ново произнасяне в тази част, съобразно указанията на съда. В останалата част, по отношение на отказа на административния орган за предоставяне на бежански статут на чужденката, жалбата е отхвърлена. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган, за липса на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай, по отношение на чужденката не се установява наличие на опасения за сигурността и правата й поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Административният съд е разгледал подробно основанията за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Изведените изводи, въз основа на предоставената бежанска история и административна преписка са обосновани и се подкрепят от настоящата инстанция. При установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение на предявената молба от Н. С. в лично качество. Изводите на съда по отношение на подадената молба от Н. С., в качеството й на законен представител на малолетната А. Е. са незаконосъобразни. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие, в случай на вътрешен или международен конфликт. Съгласно § 1а от ДР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета, относно минимални стандарти за признаване и правното положение на гражданите от трети страни или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. В тази връзка понятията "смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 15, б. "а" и б. "б" от Директивата обхващат ситуации, при които кандидатът за закрила е специфично изложен на опасност от определен вид заплаха и то индивидуално. При сравнение на тези понятия с основанията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 3УБ и чл. 15, б. "в" от Директивата: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя като гражданско лице", последните обхващат по-широка опасност от посегателство, т. е. не конкретни посегателства, насочени срещу конкретната личност, а присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Касационната инстанция не споделя извода на съда за безспорно установено изживяно изтезание и сексуално насилие по отношение на чужденката по време на престоя й в затвора. И в двете интервюта с нея, тя е заявила, че през 2008 г. е била задържана в затвора и е останала там един месец, но не споменава за никакво посегателство спрямо личността и. В представеното удостоверение от Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание, се съдържат данни, че престоят в затвора е бил за нея травматично събитие, довело до тревожност и депресия. В същото време самата чужденка признава, че през 2012 г. е започнала отново да преподава танци. Противоречието между тези факти, следва да бъде изяснено от административния орган, в хода на новото произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Освен това, правилно съдът е посочил, че административният орган не е изпълнил задължението си да обсъди последствията за чужденката, в случай на връщането й в страната по произход. В решението на заместник председателя на ДАБ е определено като неправдоподобно твърдението на чуждата гражданка, че след като е задържана за деяние, за което се предвижда смъртно наказание, тя е освободена без да има последствия за нея. Административният орган не е изяснил дали съгласно законодателството на Иран, се предвиждат санкции и какви по вид, за упражняването и преподаването на танци, за да има основание да определи твърденията като неправдоподобни. Настоящият състав споделя заключението на първоинстанционния съд, че ДАБ не е проверила дали в квалификацията на обвинението в разврат по иранското право не се включва и преподаването на танци и извършването им организирано. Що се отнася до подадената молба за предоставяне на хуманитарен статут на малолетната А. Е., решението на заместник-председателя на ДАБ е правилно. Административният съд е изложил съображения за осъщественото по отношение на Н. С. преследване за преподаването на танци. Но липсват твърдения и не са събрани доказателства за наличие на основания по чл. 9 от ЗУБ, по отношение на малолетното дете А. Е. Правото да се получи международна закрила е лично право и то се извежда от разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, определящи, че хуманитарен статут и статут на бежанец се предоставя на чужденец, който отговаря на законовите изискванията за предоставяне на съответния статут. По отношение на детето не се твърдят и не са установени основания за предоставяне на хуманитарен статут. Неговата защита е гарантирана от разпоредбата на чл. 22 ЗУБ, съгласно която членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Р. Б., имат същите права и задължения. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно по отношение на Н. С. и в тази част, следва да бъде оставено в сила. В частта, касаеща малолетното дете А. Е., решението е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде решено по същество с отхвърляне на жалбата на Н. С., гражданка на Иран, в качеството й на законен представител на малолетната А. Е., за предоставяне на хуманитарен статут на същата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,