Решение № 2108 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6268/2022 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, на основание чл. 10 и чл. 38, ал. 3 от Закона за държавните помощи (ЗДП), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Административният съд е обосновал изключително подробно изводите си за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на процедурата по изготвяне и приемане на оценителната експертиза, както и материална незаконосъобразност. В оспорения АУПДВ е посочен фактът, че с Договор за замяна на недвижими имоти 71/26.01.2009 г., сключен между Л. Клечков и Е. Клечкова от една страна и Държавна агенция по горите от друга, първите заменители са придобили правото на собственост върху имоти с обща площ 50,572 дка частна държавна собственост в землището на с. Савойски, с. Преколница и с. Ново село и е цитирано решението на ЕК, според което при така извършената замяна Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на ЕС, несъвместима с вътрешния пазар. Определен е размер на сумата, която следва да бъде възстановена и е посочено, че той е в съответствие с оценителната експертиза. Подробни са мотивите на съда за това, защо в АУПДВ административният орган е следвало да изложи фактически и правни основания относно спорния по делото въпрос дали заменителите Клечкови са предприятие, които по аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 без това да засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно ДФЕС, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка при условие, че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Следователно спазването на националните правила за издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК - ред, към който препраща чл. 38, ал. 3 ЗДП, налага административният орган да изложи мотиви (фактически и правни основания) за издаването на акта, като от особена важност в случая е излагането на такива за това защо се изисква възстановяване на помощта именно от неговия адресат, след като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с решението на комисията. Значението на изискването за мотивите в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството. Задължението на съда е да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на изложените в него мотиви, т.е. той не може да замести органа, излагайки мотиви вместо него. (Решение 3570/14.03.2013 г. по адм. д. 6831/2012 г. на ВАС и др.). АС Кюстендил е обсъдил довода на ответниците по касация, че съгласно съображение 127 от решението на ЕК те не могат да се считат за предприятие и правилно е посочил, че в постановените от СЕС решения по тълкуване на чл. 107, § 1 ДФЕС това понятие не се обвързва с прякото използване на помощта. В този смисъл е и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22, според т. 39 от което не може да се приеме, че само лицата, които използват поземлените имоти, придобити чрез засегнатите от решението на ЕК сделки, за целите на икономическата си дейност, са предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Правилни са и изводите на Административен съд Кюстендил във връзка с оценителните доклади, на които позовава касаторът в АУПДВ. Според т. 50 от решението по дело С-325/22 размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията. Съответни на решението са разпоредбите от приложимия национален закон чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. По делото е представено писмо изх. 5615/07.09.2021 г. от ръководителя на Регистъра на Камарата на независимите оценители в България, според което оценителят Агролеспроект ЕООД не е вписан в Публичния регистър на независимите оценители и няма издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, залегнало и в условията на обществената поръчка. Правилно е приел съдът, че е нарушен и принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието. Оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО. Съображение 4 от Регламент 1407/2013 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, който не е в сила от 31.12.2023 г., но е бил приложим към датата на оценката, касае свързани предприятия за целите на прилагането на правилото de minimis, и не касае свързаността между оценител и възложител, обратно на доводите на касатора. С оглед изложеното правилно е приел административният съд, че пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, не са изготвени от независим оценител и не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО. Неоснователен е доводът на касатора, че публичната тръжна процедура за избор на оценител е одобрена от Комисията. По делото е представено писмото от министъра на земеделието, храните и горите до ЕК от 12.10.2017 г., в което не се съдържат данни за това, че е налице свързаност между избрания оценител и администратора на помощта. Както бе посочено, съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 възстановяването се извършва в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, а контролът от страна на съда на законосъобразността на административния акт, с който се разпорежда възстановяването, включва проверка за спазването на приложимите нормите от националното законодателство. Мотивите на първоинстанционното решение за това кои конкретни разпоредби от специалния закон са нарушени при възлагането на оценителните доклади са подробни и ясни, поради което неоснователно се поддържа от касатора, че същото е без полезност за администратора на помощта с оглед последващото правилно изпълнение на решението на ЕК. Не би следвало да съществува съмнение относно това, че чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, както и нормите на ЗНО, регламентиращи изисквания към независимите оценители, които целят да гарантират принципа на независимост, следва да бъдат спазени при постановяването евентуално на нов АУПДВ, а относно критериите за определяне размера на получената държавна помощ административният орган следва да съобрази и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22. Споделя се от настоящия касационен състав и тезата на АС Кюстендил, че органът не е изпълнил и задължението си по чл. 38, ал. 6 ЗДП да определи размера на помощта при съобразяване с методиката, приета от ЕК в съображение 173 от решението, както и с изискванията на съображение 174. Последното предвижда, че при определяне на пазарните цени на съответните парцели следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната. Правилно е приел съдът, че оценителските доклади, основаващи се на информация в изданията на САПИ Състояние и тенденции в развитието на пазара на земята в България 2007 г. 2008 г. за земеделски имоти и в Агенцията по вписванията за сделки с поземлени имоти в горски територии и за сделки със земеделски имоти, не съответстват на цитираното изискване, доколкото, поради недостатъчно данни за продажба на горски земи в землищата на с. Савойски, с. Преколница и с. Ново село, са ползвани данни за продажба на горски територии в землището на с. Богослов, за което липсват данни да е съседно по смисъла на § 1а, т. 4в ЗДСоб, освен това е преценявана информация за пазара на поземлени имоти в по-разширен период 2006 г. -2009 г. Този подход е приложен и при оценката на имотите частна собственост. Определената в административното производство пазарна цена не се подкрепя от основното и допълнително заключение на в.л. Костадинов, дадени при прилагане на метода на пазарните аналози въз основа на осреднени цени от сделки с имоти, подобни на оценяваните. При липсата на доказателства, че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната е надвишавало прага de minimis от 200 000 евро по Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis правилно АС Кюстендил заключава, че органът не е изпълнил задължението да извърши преценка по съображение 171 от решението на ЕК. С оглед на изложеното решението на Административен съд Кюстендил, предмет на настоящия касационен контрол, не е засегнато от заявените в жалбата отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.