Решение № 6099 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2009 г.

Решение № 6099 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Пламен Димитров Янчев и от Димитринка Тодорова Янчева, срещу решение № 785 от 12 май 2009 г., постановено по адм. д. № 2303/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на Димитринка Тодорова Янчева против заповед № РД-14-451/26 май 2008 г. на зам. началника на ДНСК - София. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - началника на ДНСК - София, чрез пълномощника си юрк. Диляна Тодорова, и държавата представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Варна, намират за неоснователни подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Административен съд Варна Димитринка Тодорова Янчева е оспорила заповед № РД-14-451/26 май 2008 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ във връзка с § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗУЧК е наредено да бъде премахнат от жалбоподателката и Пламен Димитров Янчев незаконен строеж, наименован "Заведение за хранене с открити тераси", изпълнен частично на територията на морски плаж "Бяла - централен II", гр. Бяла, Варненска област. Съдът е намерил подадената жалба за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на зам. началника на ДНСК - София на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че се касае за заведение за обществено хранене с две открити тераси, изградено през периода 1992-1996 г. без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Извършеното строителство правилно е квалифицирано като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Този строеж, извършен без строителни книжа, е незаконен както по смисъла на посочената в оспорената заповед на зам. началника на ДНСК разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, така и съобразно приложимите разпоредби на действалите към датата на извършване на строителството Закон за териториално и селищно устройство и правилника за неговото приложение, както правилно е приел административния съд. Правилен е и извода, че посочването на сега действащите разпоредби на Закона за устройство на територията не представлява съществено нарушение, водещо до отмяната на административния акт. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено също, че процесният строеж, чието премахване е наредено с оспорената заповед, не попада на територията на морски плаж "Бяла - централен II", гр. Бяла, поради което посочените в заповедта разпоредби на Закона за устройство на черноморското крайбрежие не са приложими. Правилно обаче първоинстанционният съд е приел, че това обстоятелство не води до незаконосъобразност на заповедта. След като е установено наличието на незаконен строеж, изграден без за него да са били издавани строителни книжа, то отсъствието на едно от посочените в оспорената заповед основания за издаването й не води до незаконосъобразност на този административен акт. Това е така, защото наличието на незаконен строеж, независимо от мястото на изграждането му, е основание за издаване на заповед за премахването му. Съдът подробно е обсъдил и предпоставките за търпимост на процесния строеж, като обосновано и в съответствие с представените доказателства е установил, че тези предпоставки в случая не са налице. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това и предвид липсата на релевираните в касационните жалби пороци, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,