Решение № 5947 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2011 г.

Решение № 5947 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на "Меджик флейм" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 16, вх. 2, ет. 4, представлявано от управителя Едуард Хрант Багдасарян, против Решение № 1255 от 26.05.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3709 по описа за 2010 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт /РА/ № 03251000061/20.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 804/22.10.2010 г., в частта му, с която на ревизираното лице за м. 12.2009 г. са установени задължения за ДДС в размер на 5 726,42 лв. главница и 353,86 лв. лихви поради отказано право на данъчен кредит по фактура № 0...452/7.12.2009 г., издадена от "Гленкор Грейн България" ЕООД гр.София и в тази, с която жалбата на дружеството против същия РА, в частта му, с която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 41 508,60 лв. главница и 1 814,05 лв. лихви за м.12.2009 г. по фактури № № 580/1.12.2009 г., 582/14.12.2009 г. и 58628.12.2009 г., издадени от "Манекс" ООД гр. Силистра за продажбата на 994,09 т пшеница на стойност 207 543 лв. В касационната жалба на данъчната дирекция се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за право на данъчен кредит по посочената по-горе фактура, при недоказаност на предходните на пряката доставка на пшеница на стойност 28 632,12 лв. липсвали доказателства и за предаване и транспортиране на стоката по пряката доставка. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Меджик флейм" ООД, чрез адв. Великова, оспорва жалбата. Претендира разноски. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в останалата му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, тъй като съдът за първи път приел, че липсва договор в писмена форма за продажба на процесната пшеница, която форма е условие за действителност на сделката по Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/ - чл. 28, ал. 1 вр. чл. 293, ал. 1 от Търговския закон. Органите по приходите не са оспорвали наличието на договор, дори са го обсъдили и липсата на такъв в административната преписка не е по вина на ревизираното лице. Отделно от това, при изпълнение на задълженията по договора за продажба, липсата на писмен договор не би могла да бъде основание за нищожност на сделката, още повече по повод на законосъобразността на РА. Иска се отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, евентуално - отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по тази жалба - директорът на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По жалбата на данъчната дирекция. Жалбата е неоснователна. Спорът пред първата инстанция е бил относно реалността на доставката на пшеница по посочената фактура. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционния съд е съобразил установените още при ревизията факти на наличие на писмен договор и анекс към него за процесната сделка, издаване на фактурата, начисляване на ДДС по нея от страна на прекия доставчик, плащане на данъчната основа и на ДДС по банков път. С неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено отразяването на прихода по фактурата в счетоводството на прекия доставчик и съответствие на количествата зърно по представените пътно-прехвърлителни разписки, товарителници и пътни листи. За последното обстоятелство към експертизата е представено Приложение № 1, съдържащо конкретно базите на натоварване, номерата на превозните средства и имената на шофьорите на колите. В съгласие в непротиворечивата практика на ВАС, съдът е приел, че за правото на данъчен кредит по фактурата е от значение доказването на пряката доставка по тази фактура. Обоснован е изводът на съда за доказване на реалността на пряката доставка. По жалбата на ревизираното лице. Жалбата е основателна. За да отхвърли жалбата против РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице не е представило договори за продажба на процесните количества зърно с доставчик "Манекс" ООД и доколкото писмената форма на договорите за продажба на зърно е форма за действителност на сделките, съгласно чл. 293, ал. 1 от Търговския закон вр. чл. 28 от ЗСТЗ, процесните фактури не отразяват действително осъществени данъчни събития. Основателно е касационното оплакване за постановяване на решението в тази част при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на решението в посочената част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В потвърждаващото РА Решение № 804/22.10.2010 г. изрично е посочено, че на връченото искане за представяне на доказателства на доставчика са представени договори за продажба на зърно по направление с количество, единична цена на тон, спецификация и уговорка за транспортни разходи за сметка на продавача. Липсата на посочените договори в административната преписка е в резултат на неполагане от страна на съда на усилия за комплектоване на преписката с доказателства, за които има данни че са представени в хода на ревизията. Затова, при нарушаване на правото на защита на ревизираното лице, като последица от посочения пропуск, съдът е приел, че посочените доказателства изобщо липсват. Нарушението е съществено, тъй като ако не беше допуснато, първоинстанционният съд би могъл да достигне до различни фактически и правни изводи. При този изход на процеса, на дружеството следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 250,81 лв., в зависимост от материалния интерес на оставената в сила част на първоинстанционното решение. Разноски, съответни на останалата част от интереса по делото следва да се присъдят при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода му. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,