Решение № 2601 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2012 г.

Решение № 2601 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Атанас Димитров Дюлгеров и Параскева Тодорова Дюлгерова чрез пълномощника им - адвокат Стефан Москов против решение № 1554 от 23.06.2011 г. по адм. дело № 3387/2010 г. на Варненския административен съд и против допълнително решение № 1679 от 27.06.2012 г. по същото дело. Правят доводи за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - областният управител на Варненска област чрез пълномощника си изразява писмено становище за неоснователност на жалбата срещу допълнителното решение. Не взема отношение по първата касационна жалба. Заинтересованите страни Христо Петров Петров, Надя Димитрова Петрова, Анжела Янкова Кулова и Силвия Веселинова Стоянова изразяват становище за неоснователност на първата касационна жалба. Считат решението на съда, с което е отхвърлена жалбата против заповедта на областния управител за правилно. Останалите заинтересовани страни не вземат отношение по двете касационни жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че съдът е разгледал жалбата през призмата на одобрения план на новообразуваните имоти и доказателствата за собственост с отразените в тях граници, площ и местоположение. А по отношение на допълнителното решение излага мотиви, че под формата на искане за постановяването му, жалбоподателите са претендирали преразглеждане и пререшаване на спора. Двете касационни жалби са подадени от надлежни страни в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба срещу решение № 1554 от 23.06.2011 г.: Производството по делото е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от Атанас Димитров Дюлгеров и Параскева Тодорова Дюлгерова против заповед № РД-07-7706-205 от 8.08.2007 г. на областния управител на Варненска област. С нея е одобрен планът на новообразуваните имоти на местността "Панорама - I, II, III", землище Осеново, община Аксаково. Претенцията им по жалбата е, че им е признат за възстановяване имот в местност по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с площ от 3.00 декара, а такъв не им е отреден с одобрения план. Представили са нотариален акт за придобит чрез покупка имот от наследодателя им нотариален акт № 143/1952 г.; нотариален акт за собственост на неговия продавач, както и нотариални актове за продажби от същия собственик на съседни имоти. Приложили са и решение № 9360 от 20.11.1996 г. на поземлена комисия. След оставяне на жалбата без движение, като нередовна, с уточняваща молба от 17.03.2008 г. - л. 91 от адм. дело № 2468/2007 г. на административния съд, пълномощникът на жалбоподателите е уточнил, че по кадастралния план, действащ към момента на включване на собствения на наследодателя на жалбоподателите имот, той е отразен с № 517. В неговите очертания попадат новообразувани имоти номера 61, 63, 64, 68, 69, 70, 73, 74, 75, 76 и 77 и част от ДГФ. От данните по административната преписка, приложена при първоначалното разглеждане на спора, съдът е установил точния размер на новообразуваните имоти, отредени на бивши ползватели и е описал документите, отразени в регистъра към плана, установяващи правата им. Единствено по отношение на имот № 63 липсва отразяване на такъв документ. Съдът е изслушал първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Въз основа на тях е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил с решение № 1480 от 10.09.2009 г. Решението е отменено в проведеното касационно производство с решение № 11686 от 11.10.2010 г. по адм. дело № 16777/2009 г. на Върховния административен съд, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция е указала при новото разглеждане, да се прояви процесуална активност от съда за идентифициране на бившия имот на жалбоподателите. При новото разглеждане на делото, съдът е назначил нова експертиза, която е представила основно и допълнително заключение относно историята на собствеността на претендирания имот, индивидуализиран в решение № 9360 от 20.11.1996 г. на ПК - Аксаково от първото вписване в регистрите, до настоящия момент с изготвяне на комбинирана скица. И в двете заключения вещото лице е посочило, че претендираният стар имот № 517 е записан в ПКП на неустановен собственик. Счело е, че той съответства на имота, описан в нот. акт № 143 единствено по местоположение, площ и две граници. Липсата на описание на останалите негови две граници не позволява технически категорично да се установи идентичността му, която именно е обект на претенция от жалбоподателите. За признатия им за възстановяване имот липсва отреждане на новообразуван имот. Върху бившия имот № 517 се новообразуват описаните от вещото лице в експертизата от 28.02.2011 г. 16 имота, между които попадат и процесните девет имота. В регистъра към плана по отношение на осемте от тях за всеки собственик са вписани и документите, въз основа на които е направено отреждането за него. Единствено по отношение на имот № 63, който попада върху стар имот № 517 със 119.058 кв. м не са отразени документи. При така възприетата фактическа обстановка, съдът анализирайки етапа на одобряване на план на новообразуваните имоти, като част от цялостното реституционно производство на бивши земеделски земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е направил два правни извода: Първият е, че всички тези имоти са отредени на ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост, което е обективирано в съответните актове. Само по отношение на имот № 63 не са представени документите за трансформацията, но това според съда не оказва влияние върху претендираната промяна на плана, тъй като този имот попада върху бивш имот № 517 само със 119 кв. м. Те са недостатъчни, тъй като попадат под минимума от 250 кв. м за отреждане на парцел за бившите собственици. Вторият правен извод е, че технически не е възможно индивидуализирането на имота, за който жалбоподателите представят нотариален акт от 1952 г. с претендирания от тях стар имот № 517 по ПКП. Тези два извода са дали основание на съда да приеме оспорването за неоснователно, а издадената заповед за одобрение на плана на новообразуваните имоти в обжалваната й част за законосъобразна. В диспозитива на решение № 1554 от 23.06.2011 г., съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт с изчерпателно изброяване на новообразуваните имоти по номера. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди необоснованост на извода на съда за невъзможност да се идентифицира старият имот № 517 с имота, описан в нотариалния акт, който е представен пред поземлена комисия и който е приложен и по делото. Касаторите се позовават на основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза и на допълнението на вещото лице в съдебно заседание, че имотът вече може да се идентифицира по три граници. Доводът не се подкрепя от данните по делото. По отношение на признатия за възстановяване имот на Атанас Димитров Дюлгеров първоначално е било признато и определено за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне - протоколно решение № 9360 от 28.04.1993 г. на поземлена комисия. Той е описан с площ от 3 декара и местност "Кара таш". Това протоколно решение впоследствие е изменено с решение № 9360 от 20.11.1996 г., на което се позовават жалбоподателите в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В него имотът е описан, като нива от 3.000 декара в терен по § 4 в местността "Кокар бунар", "установена с нотариален акт 141". Посочено е, че собствеността ще се възстанови по разпоредбите на § 4. В това решение липсва каквато и да било конкретизация и индивидуализация на имота - кадастрален номер, местоположение или граници. Дори е посочен нотариален акт, какъвто не съществува. Собствеността е придобита от наследодателя на жалбоподателите преди образуване на ТКЗС чрез покупко-продажба от Петко Пеев Гюров при граници, описани в нотариалния акт: Гарфиля Алексиева, Събка Алексиева, Костадин Георгиев и Никола Боруков. За изготвяне на плана на новообразуваните имоти е изготвен помощен кадастрален план, означен в експертизите, като комбиниран кадастрален план и съставляващ неразделна част от плана на новообразуваните имоти. В него няма заснет имот, собственост на наследодателя на жалбоподателите по нотариалния акт. Такъв няма и в картата на възстановената собственост, заключена между селищно образование "Панорама II" и Черно море. Самият помощен план е изготвен въз основа на съществуващия картен материал - представени са аерофилми с година на аерозаснемане - 1947 г. Позицията на жалбоподателите е свързана с искане за идентифициране на липсващия по картите имот чрез имотите на собствениците по нотариални актове, закупили части от общата нива на праводателя на наследодателя им от 35 декара и то с имот № 517. Това обследване е извършено от съдебно-техническата експертиза при повторното разглеждане на делото. И в двете заключения, вещото лице е потвърдило изводите на експертизата от първото разглеждане на делото, а именно - че при откритото съвпадение на имот № 517 - стар по ПКП само по две граници с имота по нотариален акт № 143: от изток - Никола Алексиев Боруков и от юг - Съба Димитрова Чобанова /и то в случай че тя е идентична с вписаната, като граница по нотариалния акт Събка Алексиева/ не може да се установи по категоричен начин идентичността. И в писмената защита пред административния съд, и в настоящата касационна жалба, пълномощникът на жалбоподателите твърди установяване на три граници, като се позовава на допълненията, дадени от вещото лице Йорданова при изслушване на допълнителната експертиза в съдебно заседание на 7.06.2012 г. Съдът намира твърдението за недоказано. Цялото допълнително заключение е изготвено за уточняване историята на собствеността не само на имоти, описани, като граница на имота по нот. акт № 143, но и на други имоти, които са продавани от същия продавач на други купувачи и то на една и съща дата - 29.02.1952 г. В допълнителното заключение от 27.05.2011 г., вещото лице е констатирало, че в разписния лист към кадастралния план от 1956 г. не са вписани всички собственици на имоти, поради което не могат да се индивидуализират поставените за обследване имоти. Между тях попадат и имотите на Графиля Алексиева и Костадин Костадинов. На следващо място, експертът е посочил, че на общия на всички тях праводател - Петко Пеев са записани в разписния лист към същия план три имота - 13810, 13809 и 13808 с обща площ от 7 декара - колорирани на комбинираната скица на л. 197 от делото с жълт цвят. Чрез тях обаче не могат да се установят границите на нивата от 35 декара. Този извод на вещото лице, даден в писмена форма не се опровергава от обясненията в съдебното заседание на л. 203 от делото. Те са дадени от вещото лице при изрично условие, че се приеме, че същите три оцветени в жълто имота са част от общия имот от 35 декара. Тогава би било налице съвпадение на трима съседи - Петко Гюров, Никола Боруков и Събка Чобанова. Изразеното във вид на хипотеза и под условие становище на експерта, не променя писмените изводи в основното и допълнителното заключение. При това настоящият съд отчете още две обстоятелства: първото е, че Петко Гюров не е сочен, като граница на имота по нотариален акт № 143. Второто е, че дори не е налице идентичност по площ между стария имот № 517 и имота по нотариален акт 143/1952 г. Имот 517 е с площ от 3827 кв. м, а придобитият имот от наследодателя на жалбоподателите е с площ от 3000 кв. м. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се изготвя въз основа на помощния план. Помощният план има съдържанието, предписано в § 4к, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - данни, както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС. В ал. 3 на нормата са посочени и информационните източници за събиране на данните. Между тях попадат аерофотоснимките и при липса на информация за границите на имотите - набиране на данните чрез анкета. Помощният кадастрален план е изготвен през 2000 г. въз основа на аерофотозаснемане от картографски институт - Троян и въз основа на проведена анкета с бившите собственици, обявена в Държавен вестник, бр. 82 от 17.09.1999 г. Самата снимка е приложена при първоначалното разглеждане на делото, а данните за анкетата са отразени в пункт първи от констативната част на експертизата на вещото лице Баев на л. 195 от адм. дело № 2468/2007 г. на административния съд и пункт трети от допълнителното заключение към нея на л. 230 от същото дело. Обстоятелството, че касаторите не са участвали при анкетирането се установява от пълномощника им в устното му изявление в открито съдебно заседание на 9.09.2009 г. по същото дело. Те не са подали възражения срещу изготвения помощен кадастрален план на старите собственици, който по надлежния ред е бил обявен в ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г. - л. 66 и 67 от административната преписка. В производството по оспорване плана на новообразуваните имоти, също не установяват идентичността на претендирания стар имот № 517 по кадастралния план с имота по нотариалния акт. При липсата на идентифициран в обхвата на плана имот по решението на поземлената комисия, съдът все пак е анализирал и отредените с него имоти на ползватели. Счел е, че при отреждането не са допуснати законови нарушения и заповедта за одобряване на плана е законосъобразна. По тези съображения административният съд правилно е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Постановеното решение следва да се остави в сила. По касационната жалба срещу допълнителното решение № 1679 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 3387/2010 г.: След постановяване на решението на съда за отхвърляне на жалбата, подадена от жалбоподателите срещу заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти, точно изброени по номера, пълномощникът на жалбоподателите е подал молба вх. № 16050 от 18.07.2011 г. С нея е поискал допълване на съдебното решение в частта му на изложените мотиви. Счел е, че съдът не е е изложил мотиви относно извода си за законосъобразно отреждане на имоти № 73, 74, 75, 76 и 77 на ползватели с трансформирано право на ползване. Поискал е допълване на мотивите и относно ползвателски имот № 63. Съдът е разгледал молбата, приел е, че не са налице условията на чл. 176, ал. 1 от АПК и е оставил без уважение искането за допълване, като неоснователно. Така постановеното решение е правилно. Съдът е сезиран с оспорване на заповедта на областния управител в точно определените й части. Разгледал е спора по същество, ясно и точно е обективирал в крайния акт изводи за законосъобразност на заповедта в оспорените й части и е отхвърлил жалбата. По този начин се е произнесъл по цялото искане и не са били налице условията на чл. 176, ал. 1 от АПК за постановяване на допълнително решение. Правилно е оставил без уважение искането, поради което допълнителното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на административния орган, касаторите следва да му заплатят юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,