Решение № 8044 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2019 г.

Решение № 8044 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 61 от 05.06.2019 г. по административно дело № 58/2019 г. на Административен съд Силистра, с което е отменено постановено от него Уведомително писмо (УП)за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 г., с изх. № 01-6500/9332#2/18.12.2018 г. и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и като необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против акта бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и заплащане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Едноличен търговец (ЕТ) "П. Павлов – Магнус" чрез процесуален представител в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – при липсата на изложени фактически основания, което обуславя незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като са изложени и съображения за незаконосъобразност на акта. Решението е правилно. Изводът, че в акта липсва изложение на конкретните фактически основания е правилен. От съдържанието на акта се установява, че в същия са цитирани нормативните изисквания на чл. 38 б от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), но липсват посочени конкретно факти, от които може да се обоснове извод за наличие или липсата на тези предпоставки по отношение на ЕТ "П. Павлов – Магнус". При това обосновано е прието, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК. Настоящият състав споделя и изложените от първоинстанционния съд изводи за незаконосъобразност на акта, предвид безспорно установената липса на доказателства едноличния търговец да осъществява дейностите по чл. 38 б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП и да има качеството на тези посочени в т. 2 на цитираната разпоредба. По преписката липсват доказателства едноличният търговец да експлоатира летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих; както и да има качеството на държавна или общинска администрация или техни поделения, при което неправилно в акта е прието, че същият попада в категорията лица, не са активни земеделски производители. Същевременно от представените писмени доказателства и от приетата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че по отношение на същия са налице предпоставките по чл. 38 б, ал. 3, т. 1 ЗПЗП - процентното съотношение на получените директни плащания към общия размер на приходите от селскостопанска дейност към общия размер на приходите от неселскостопански дейности надвишава 5%. С оглед на това обосновано в решението е прието, че в случая е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 360 лева, представляващи заплатен хонорар за един адвокат, като намира, че направеното възражение за прекомерност на същия е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение