Решение № 8015 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2014 г.

Решение № 8015 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4309/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ - РУСО) - Монтана срещу решение № 110 от 26.02.2014 г., постановено по адм. дело № 641/2013 г. по описа на Административен съд - Монтана. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения за необсъждане от страна на съда на доказателствата, представени от административния орган по отношение на откритата процедура по оспорване истинността на УП - 3 № 20 от 25.04.2000 г. и УП - 2 № 16 от 25.04.2000 г., издадени от "Хидрострой - тунели" ЕООД, гр. Ботевград. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което съдът да признае неистинността на оспорените в първоинстанционното производство документи и да отхвърли жалбата. Ответникът - Иван Николов Георгиев, в писмено възражение и в съдебно заседание по съображения, изложени от процесуалните му представители адв. Ценкова и адв. Пенчев поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и претендира направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение № 52 от 24.09.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Иван Николов Георгиев против разпореждане № 371 от 31.05.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. С последното на лицето е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма общ сбор от осигурителен стаж и възраст най - малко 100 точки. За да отмени оспорения акт и изпрати преписката на административния орган с указания за издаване на ново разпореждане за отпускане на пенсията при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, Административен съд - Монтана е приел, че решението е издадено от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от КСО), в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приел е за спорен въпросът има ли лицето необходимия брой 100 точки от осигурителен стаж и възраст към датата на заявлението, както и по кое правило следва да се извърши превръщането на стажа му от първа в трета категория за периода 1.03.1986 г. - 5.10.1996 г., когато е работил в "Хидрострой - тунели" ЕООД, гр. Ботевград като подземен миньор - по правилото на чл. 104, ал. 2 от КСО, като три години осигурителен стаж от първа категория се зачетат за пет години от трета категория или по правилото на чл. 104, ал. 3 КСО, като една година осигурителен стаж от първа категория се зачете за три години от трета категория. Обосновал е извод, че следва да се приложи по - благоприятната разпоредба - тази на чл. 104, ал. 3 от КСО, поради което са налице изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и на лицето следва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът се е позовал на констатациите на вещото лице и показанията на разпитания по делото свидетел Григор Миронов, като е приел, че подземните обекти, на които е работил Иван Георгиев са на участъкова структура и заеманата длъжност подземен миньор е в щата на всеки от техните участъци. Направеното оспорване на истинността на УП -3 № 20/25.04.2000 г. и УП -2 № 16/25.04.2000 г., издадени от "Хидрострой - тунели" ЕООД - в ликвидация Административен съд - Монтана е приел за неоснователно, доколкото не са представени доказателства от страна на административния орган, които да оборят материалната им доказателствена сила. Обжалваното решение е неправилно. В производството пред административния орган спорният въпрос се е свеждал до начина на преизчисляване на трудовия стаж от първа категория, придобит от Иван Георгиев за времето от 1.03.1986 г. до 5.10.1996 г. като "подземен миньор" на обекти "Момина клисура", "Топли дол", "Велико Търново", "Ечемишка" и "Правешки ханове" към "Хидрострой - тунели" ЕООД, гр. Ботевград. В решението на директора на РУСО - Монтана е прието, че осигурителният стаж на Георгиев за посочения период, зачетен от първа категория труд съгласно т. 1 от ПМС № 40/1968 г., правилно е превърнат съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО, тъй като не са представени разплащателни ведомости или щатни разписания за времето на положения в СО "Хидрострой" труд, от които да е видно длъжността "подземен миньор" отговаря ли на изискването да е до "ръководител на участък" или до "ръководител на смяна". Посочено е, че обектите на СО "Хидрострой" нямат обособени участъци, заеманата длъжност е към рудник на безучастъкова структура и е неприложим текста на чл. 104, ал. 3 от КСО. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 13.01.2014 г., процесуалният представител на директора на РУСО - Монтана е представил доказателства, установяващи предаването в отдел "Обединен осигурителен архив", с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил на разплащателни ведомости на "Хидрострой - тунели" ЕООД, гр. Ботевград, обхващащи спорния период и данни за това, че лицето не фигурира в приетата документация, поради което при посочени множество несъответствия е оспорил истинността на приложените в административната преписка УП-2 и УП-3. С УП-3 № 20/25.04.2000 г., издадено от "Хидрострой - тунели" ЕООД в (л.) е удостоверен трудов стаж на Иван Николов Георгиев като подземен миньор в изброените в него обекти за периода 1.03.1986 г. - 5.10.1996 г., определен като първа категория съгласно т. 1 на ПМС № 40/1968 г., изм. с ПМС № 7/1990 г. С УП-2 № 16 от същата дата е удостоверен получения от лицето осигурителен доход за посочения период. По делото е открито производство по оспорване истинността на двете удостоверения на основание чл. 193, ал. 1 - 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. При тези данни е налице спор не само за категорията на процесния стаж и приложимата нормативна разпоредба за преизчисляване на този вид трудов стаж от първа в трета категория - тази по чл. 104, ал. 2 от КСО или тази по чл. 104, ал. 3 от КСО, както е приел съдът, но и по въпроса, положен ли е такъв изобщо от лицето на длъжността "подземен миньор" за спорния период в СО "Хидрострой", а впоследствие - в "Хидрострой - тунели" ЕООД, гр. Ботевград. Само при положителен отговор на втория въпрос може да се извърши преценка за категорията на спорния стаж. Съдът не е изложил никакви мотиви по направеното оспорване на истинността на двете удостоверения, както и по възраженията на ответника и касатор в настоящото производство относно посочените от него несъответствия, навеждащи на констатации за антидатирането им и за това, че трудовият стаж на Георгиев по УП обр. 3 изобщо не следва да се зачита. Административен съд - Монтана се е ограничил единствено до заключението, че не са представени доказателства, които да оборват материалната им доказателствена сила. Избирателно се е позовал на част от доказателствата - заключението на вещото лице и свидетелските показания, като не е обсъдил представените от административния орган доказателства във връзка с направеното оспорване. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. На основание ал. 2 на чл. 40 документът по утвърден образец се издава от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на труд. В разглеждания случай от данните по делото не може да се направи извод, че всички ведомости за времето от 1.03.1986 г. - 5.10.1996 г. не се съхраняват. Обратно, представен е приемателно - предавателен протокол № 351-22 от 27.08.2009 г. за предадени от осигурителя разплащателни ведомости за целия спорен период. Съдът не е обсъдил данните, съдържащи се в писмо изх. № ОАС -16-2464-5/27.11.2013 г. за това, че лицето не фигурира в приетата в архива документация. Не е обсъдил и констатацията на вещото лице, че във ведомостите за обект "Правешки ханове" не фигурира Иван Николов Георгиев. Необсъдено в случая е останало и същественото обстоятелство, че лицето не е представило трудова книжка. В нарушение на забраната по чл. 104, ал. 10 от КСО, съгласно който категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания, съдът е разпитал и се е позовал на показанията на св. Миронов. Необсъдени са останали и доводите на административния орган относно времето на изграждане на обектите, посочени в оспорените удостоверения. Затова изводът на съда за прилагане на по - благоприятната за лицето разпоредба на чл. 104, ал. 3 от КСО без да се произнесе по наведените в хода на процеса възражения и без да обсъди представените доказателства в цялост, е необоснован. Липсата на мотиви е съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички представени по делото доказателства и наведените от страните доводи и възражения. В допълнение следва да се отбележи, че неправилно при постановената отмяна на оспорения акт Административен съд - Монтана е изпратил преписката на директора на ТП на НОИ - Монтана, а не на пенсионния орган по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, който е компетентният орган да се произнесе по заявлението за отпускане на исканата пенсия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,