Решение № 2444 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5389/2012 г.

Решение № 2444 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5389/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" Видин, представлявана от директора Александър Филчев Матеев, срещу решение № 16 от 24.02.2012 г. по адм. д. № 333/2011 г. на Административен съд Видин, с доводи за неправилност. Ответната страна Иван Александров Иванов, чрез адв. Д. Боянов, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за адвокатско представителство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 16 от 24.02.2012 г. адм. д. № 333/2011 г. на Административен съд Видин, в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Областна дирекция "Земеделие" Видин е осъдена да заплати на Иван Александров Иванов обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт - мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие - Видин да извърши поискана административна услуга, в размер на 6 000 лева и лихвата за забава за периода от 23.06.2010 г. до завеждане на иска - 15.12.2011 г. в размер на 918,55 лева, ведно със законната лихва върху сумата 6 000 лева от предявяване на иска /15.12.2011 г./ до окончателното издължаване. В останалата част до пълния размер на претенцията за лихва от 950 лева решаващият съд е отхвърлил иска като недоказан. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, и са направени обосновани и законосъобразни изводи. По делото правилно е прието, че основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на предпоставките: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. След преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт (мълчалив отказ на Началника на общинска служба "Земеделие" - отменен с влязло в сила решение № 70/4.06.2010 г. по адм. дело № 114/2010 г. по описа на Административен съд Видин), наличие на причинени на жалбоподателя имуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях. Безспорно е, че има отменен незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ на Началника на общинска служба "Земеделие" за извършване на административна услуга. Поради неизпълнението на исканата административна услуга ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да сключи окончателен договор за покупко-продажба на земите и следователно се е наложило да заплати неустойка по сключения предварителен договор. Видно е, че в случая е налице отменен административен акт - мълчалив отказ и претърпени в следствие на него вреди, каквито решаващият съд подробно е обсъдил. Правилно административният съд е посочил, че е налице и причинно-следствена връзка между установените имуществени вреди, претърпени от ищеца и отмененият административен акт /мълчалив отказ/, тъй като вредите се явяват пряка и непосредствена последица от същия. В случая претърпените имуществени вреди се явяват заплатената от Иван Иванов на купувача неустойка, вследствие неизпълнение на договорните задължения по сключения предварителен договор за покупко-продажба на земеделски земи. Правилно също така е присъдена и мораторната лихва, която се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на мълчаливия отказ. При така установените обстоятелства, обосновано и законосъобразно е прието, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, Областна дирекция "Земеделие" Видин следва да бъде осъдена да заплати направените разноски за тази инстанция от 450.00 лева на ответника Иван Александров Иванов от гр. Видин за адвокатско представителство, видно от приложения по делото договор за правна помощ и съдействие. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение