Решение № 8963 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13399/2015 г.

Решение № 8963 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13399/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 22 от 14.10.2015 г. по административно дело № 318/2015 г. Административен съд - Русе е отхвърлил направеното с жалбата на Б. К. К. от гр. Русе оспорване срещу заповед № РД-01-1126/21.05.2015 г. на кмета на Община Русе, с която й е отпусната социална помощ в размер на 145 лв. за заплащане на консумативи за извършена операция във връзка с нейна молба вх. № 94Б-1847-1/17.07.2014 г. по реда на Наредба № 21 на ОбС (Общински съвет) - Русе. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Б. К. К. с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът по касация - кметът на Община Русе, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на обжалваното съдебно решение, като моли последното да бъде оставено в сила и да се присъдят в полза на Община Русе разноските по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, поради което предлага атакуваното с нея решение да бъде отменено като неправилно, като се отмени и потвърдената с него заповед № РД-01-1126/21.05.2015 г. на кмета на Община Русе. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Подложеният на касация съдебен акт е постановен при напълно изяснени фактически обстоятелства по казуса. С молба вх. № 94Б-1847-1/17.07.2014 г. Б. К. К. е поискала отпускане на еднократна финансова помощ за заплащане на консумативи за извършена операция на обща стойност 845 лв. Комисията по чл. 13 от Наредба № 21 на ОбС - Русе повторно е разгледала искането за отпускане на финансова помощ на оспорващата, съгласно дадените указания в решение № 2 от 19.01.2015 г. по административно дело № 398/2014 г. по описа на Административен съд - Русе. От жалбоподателката е изискано да представи разходооправдателните документи за платените суми в оригинал в съответствие с чл. 12, ал. 1 от Наредба № 21 на ОбС - Русе, като тя ги е представила през м. април 2015 г. (касае се за две фактури за направени плащания на стойност съответно 145 лв. и 700 лв.). След получаването им Комисията е провела ново заседание на 19.05.2015 г., на което молбата на Кирилова е била разгледана. След проведени разисквания били гласувани три предложения за решение. Предложенията да се постанови отново отказ от отпускане на еднократна помощ или да се отпусне сума в размер на 700 лв. били отхвърлени. Прието с мнозинство е решение по чл. 10, т. 1 от Наредбата на Б. К. да се отпусне еднократна помощ в размер на 145 лв. (т.е. с която сума се покриват частично разходите за заплатени консумативи за направената й операция), обективирано в протокол № 3 от 19.05.2015 г. При приемане на решението комисията взела предвид от една страна, разпоредбите на новоприетата и приложима към момента на вземане на решението Наредба № 21 на ОбС - Русе, а именно, че еднократната помощ се отпуска на лица и семейства, за които са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за подкрепа от роднините по права линия до първа степен на родство (чл. 7), както и факта, че освен болното си дете, за което същата безспорно полага грижи, жалбоподателката има и още три деца, които биха могли да я подпомогнат за лечението й, което е било и сторено от дъщеря й. Съобразено е и обстоятелството, че определените в общинския бюджет средства за подпомагане на гражданите на общината по реда на Наредба № 21 са ограничени и разпределението им следва да се извърши по начин, по който да могат да бъдат подпомогнати възможно най-много хора. Позовавайки се на решението на комисията, с оспорената от Б. К. К. пред Русенския административен съд заповед № РД-01-1126 от 21.05.2015 г, кметът на Община Русе на основание чл. 10, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба № 21 е отпуснал на оспорващата еднократна социална помощ в размер на 145 лв. за заплащане на консумативи за извършена операция, като за горницата над тази сума - разликата до пълния размер от 845 лв., искането й не е удовлетворено (което е предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството пред по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред първоинстанционния съд). За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед в атакуваната й част (касателно имплицитно съдържащия се в заповедта отказ за уважаване на претенцията за еднократно финансово подпомагане за сумата над 145 лв. до 845 лв.) съдът е аргументирал решаващ извод, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на процесуалните и материалните норми и съобразно целта на закона. В мотивите на проверяваното решение е обсъдено, че: волеизявлението за отказ за отпускане на еднократна парична помощ за сумата от 700 лв. е формирано въз основа на решение на комисия по чл. 13 от Наредба № 21 създадена и действала по надлежния ред по смисъла на Наредбата; че комисията като компетентен помощен орган на кмета на общината е приела решението си при спазване на процедурата и изискванията на подзаконовия нормативен акт (общинската наредба), като е изложила мотиви, формирани на база извършена от самата нея комплексна оценка на соченото с молбата от 17.07.2014 г. от страна на Костадинова, на база ангажираните и установени от последната пред комисията релевантни по искането факти, а също така и съобразено с възможностите на бюджета, вкл. и с оглед всички постъпили искания от други лица с постоянен адрес на територията на Община Русе. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него частично заповед и е приел за неоснователна жалбата на Костадинова срещу нея досежно отказа за заплащане на разходите по едната от фактурите за консумативи за извършената й хирургична интервенция на стойност 700 лв. На първо място, обсъжданият в първоинстанционното съдебно-административно производство индивидуален административен акт - заповед, е издаден в предписаната от закона форма и от компетентния за това орган в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 21 за реда, условията за отпускане на еднократна финансова помощ на граждани от бюджета на община Русе. Освен това, правилно е прието от съда, че правилата и разпоредбите на Наредба № 21 не задължават кмета на общината да "осребрява" всички разходни документи, представени от граждани в затруднено материално положение. Отпускането на еднократна помощ по реда на наредбата на правоимащи лица се извършва по преценка на административния орган, чрез помощния му орган (комисията по чл. 13 от наредбата), като съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, изр. 3 от Наредба № 21 размерът на помощта се съобразява с приложените разходооправдателни документи, други обстоятелства, посочени в заявлението, събраната допълнителна информация, както и с размера, определен по чл. 5 и с остатъка от сумата за финансови помощи по тази наредба в бюджета за съответната година. По този начин определянето на размера на помощта е предоставено в дискреционната власт на административния орган при съобразяване на изброените обстоятелства. Тези обстоятелства в случая са обсъдени и съобразени и въз основа на тях е определен размера на отпуснатата помощ, респективно на отказаната такава. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че нарушенията на формата на административния акт са "многобройни". Непосочването в административния акт пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва същият, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което не е основание за отмяната му. Неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за административния орган и води като последица приложението на чл. 140, ал. 1АПК, т.е. удължаване на срока за обжалване на акта на два месеца, но не може да бъде самостоятелно основание за неговата отмяна. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отпуснал на Боряна Костадинова еднократна социална помощ в размер на 145 лв. за заплащане на консумативи за извършена операция и не й е отпуснал еднократна финансова помощ за разликата от 700 лв. до общия размер на направените разходи от 845 лв. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При негативния за касатора изход на спора акцесорното му искане за присъждане на сторените деловодни разноски се явява неоснователно и няма как да бъде уважено, а претенцията на ответната страна за присъждане на разноски също не следва да се удовлетвори поради липса на направени и/или дължими такива. От представените по делото доказателства е видно, че отговорът на касационната жалба е подписан от кмета на Община Русе лично, а в проведеното съдебно заседание от 13.06.2016 г., същия не е бил представляван от юрисконсулт или адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,