Решение № 5052 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 712/2021 г.

Решение № 5052 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 712/2021 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Луис М" ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Д., [улица] /съдебен адрес: гр. С., ул. "Х. Б." .№..., ет. .../, подадена чрез пълномощника му адв. Ц. П., против решение № 327/10.11.2020 г. на Административен съд - Д., постановено по адм. д. № 196/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р – 03000818002039 – 091 – 001/30.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., поправен с РА № П-03000818214603-003-001/05.12.2018 г., потвърден с решение № 411 от 15.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В. при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 6 416. 18 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП - В. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. К. Д.. Иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 416. 18 лв. за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р – 03000818002039 – 091 – 001/30.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., поправен с РА № П-03000818214603-003-001/05.12.2018 г., потвърден с решение № 411 от 15.02.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - В. при ЦУ на НАП. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /данни за укрити приходи/ върху данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени данъчни задължения на ревизираното дружество "Луис М" ЕООД за: 1. ДДС и лихви за забава за всеки един от данъчните периоди от м. май 2015 г. до м. ноември 2017 г. в общ размер 254 021. 82 лв. /главница/ и 54 035. 97 лв. /лихва за забава/; 2. корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер 64 284. 04 лв. и лихва за забава в размер на 11 276. 54 лв.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и неоснователно. РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК – С. П. – началник сектор "Ревизии" – възложил ревизията и Л. Р. – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Компетентността на С. П. да възлага извършването на ревизии произтича от Заповед № Д – 1465/31.08.2018 г. и Заповед № Д – 1249/30.06.2017 г., издадени от Директора на ТД на НАП – В.. Компетентността на главен инспектор по приходите Л. Р. произтича от Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) от 04.07.2018 г. и ЗИЗВР 17.07.2018 г., в които той е посочен като ръководител на ревизионния екип.

Спазени са административнопроцесуалните правила при провеждането на ревизията. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е изготвено уведомление изх. № Р - 03000818002039-113-001/14.08.2018 г., че данъчната основа за ревизираните периоди по ЗДДС от 01.05.2015 г. до 30.11.2017 г. и по ЗКПО от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, което е връчено по електронен път на 15.08.2018 г. заедно с уведомление по чл. 17 от ДОПК с изх. № Р – 03000818002039 – 139001/14.08.2018 г. и ИПДПОЗЛ изх. № Р - 03000 S18002039 – 040 - 002/14.08.2018 г., с което от дружеството са изискани документи, справки и писмени обяснения, подробно описани в искането, както и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Доказателствата в хода на ревизията са приобщавани чрез изготвените и съдържащи се в преписката протоколи.

След пълно и точно установяване на фактите по спора и след обсъждане на приетите без възражения съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи /ССЕ/ съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и е изложил подробни мотиви в своето решение за тяхната неоснователност.

Фактите, установени от ревизиращия екип, според изложеното в ревизионния доклад /РД/, приети за установени и от съда, са следните:

Приобщен е към доказателствата по делото протокол за проверка и анализ на данни № П-03000818023974-073-001/04.04.2018 г. заедно с приложените към него таблици и съставеният в хода на тази проверка протокол серия АА № 0013483/12.12.2017 г. за предприети действия по обезпечаване на доказателства. От същите се установява, че на 12.12.2017 г. е извършена проверка от органи по приходите съвместно с експерт от отдел "Информационни системи" на ресторант "Л.", находящ се в гр. Д., парк "Св. Георги", стопанисван от "Луис М" ЕООД. Констатирано е, че в обекта се използва компютърна конфигурация с един брой фискален принтер с инсталиран програмен продукт /ПП/ с търговско наименование "R-Keeper V6". Информацията е копирана на три броя оптични носители CD - R и един от тях е предоставен на присъствалия при проверката пълномощник на дружеството. Извършен е анализ на информацията като за целта са използвани и поясненията, дадени от "Ю СИ ЕС Б." ООД – търговски представител на производителя на програмния продукт. Установени са данни както за фискализираните, така и за нефискализираните продажби, извършени в търговския обект за периода м. май 2015 г. – 12.12.2017 г. Разлика между тях е констатирана за всеки един месец през посочения период от време и въз основа на тази информация ревизиращият екип е обосновал своя извод за наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за всеки един от данъчните периоди по ЗДДС и съответно – за всеки един от данъчните периоди по ЗКПО.

Този свой извод органите по приходите са подкрепили и чрез съпоставяне на данните от две оперативни проверки на същия обект – на 24.05.2016 г. и на 09.12.2016 г., както и от проверката на 12.12.2017 г., при които са изведени междинни отчети от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за конкретна дата и час. С. са сравнени с данните от информационната програма за съответните дати и час и са установени съществени разлики. Формирана е по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа за облагане с ДДС на базата на неотчетените чрез фискалното устройство суми. Формирана е и данъчна основа за облагане по ЗКПО, включваща декларираните от дружеството приходи от продажби и установените укрити приходи и декларираните разходи, съответно – размер на разходи за вложените суровини за неотчетените приходи, изчислен на базата на декларираните от дружеството надценки /отчетна стойност на стоките/.

След проверка на данните от програмния продукт /информацията, обезпечена от органите по приходите/ вещото лице, изготвило ССЕ, констатира за всеки един ден от процесния период брой продажби за деня, стойност на продажбите с ДДС и постъпилите плащания и потвърждава изцяло констатациите в РД за размера на данъчните основи и дължимия ДДС. Т. потвърждава също така, че в РА данъчната основа и ДДС са определени по формулата на чл. 53, ал. 2 ППЗДДС, тъй като е прието, че продажната цена е с включен данък.

Относно данъчната основа по ЗКПО:

За 2015 г.: Въз основа на данните от главната книга, приложена по делото като част от преписката и представена от ревизираното дружество, констатира по-висок процент надценка при продажбите от декларирания, а именно – 96. 81% вместо 96. 17 %. Изчислило е размер на укрити приходи за тази година – 313 677. 74 лв., отчетна стойност на продадените стоки – 159 381 лв. и данъчна основа, формирана само от укритите приходи – 154 296. 74 лв., съответно – допълнително дължим корпоративен данък – 15 429. 67 лв. върху тази основа.

За 2016 г.: Вещото лице е установило надценка в размер на 100. 72% вместо декларираната от ревизираното лице - 103. 06%, укрити приходи от продажби – 453 737. 91 лв., отчетна стойност на продадените стоки – 226 055. 16 лв. и данъчна основа – 227 682. 75 лв., съответно - допълнително дължим корпоративен данък – 22 768. 28 лв. само във връзка с укритите приходи.

За 2017 г.: Вещото лице е установило надценка в размер на 107. 72% вместо декларираната от ревизираното лице – 107. 40 %., укрити приходи от продажби в размер на 515 785. 79 лв., отчетна стойност на продадените стоки – 247 924. 32 лв., данъчна основа – 267 861. 47 лв. и дължим допълнително корпоративен данък – 26 785. 15 лв. само във връзка с укритите приходи.

Общият размер на допълнително дължимия корпоративен данък за трите години според ССЕ е 64 984. 10 лв., а според РА – 64 284. 04 лв., от които за внасяне – 58 141. 62 лв. Както беше посочено, установеният от ССЕ размер на укрити приходи от продажби без ДДС съвпада с този по РА.

РА в частта му на установените задължения по ЗКПО за 2015 г. има непризнати разходи за амортизации на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО в размер на 2 632. 56 лв., което не се оспорва от жалбоподателя. За същата година не са признати разходи за наем в размер на 12 000 лв., които са разходи за 2016 г., в резултат на което с РА е установен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 9 249. 70 лв. при установен от експертизата - 15 429. 67 лв. само във връзка с укритите приходи. За 2017 г. с РА е установен допълнително дължим корпоративен данък също в по-малък размер от установения от вещото лице – 23 644. 63 лв. вместо 26 785. 15 лв.

За 2016 г. с РА допълнително са признати разходи за наем в размер на 12 000 лв., неправилно осчетоводени като разходи за 2015 г., но не са признати приспаднатите данъчни загуби от минали години в размер на 31 821. 30 лв. и стойността на начислените амортизации – 3 982. 57 лв. /общо 35 803. 81 лв. /, които непризнати намаления на финансовия резултат не се оспорват от жалбоподателя. С РА е установен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 25 247. 29 лв. Според вещото лице само във връзка с неотчетените приходи от продажби допълнително се дължи корпоративен данък – 22 768. 28 лв.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд - Д. като валидно и допустимо. Правилни са изводите на първостепенния съд за това, че оспорването е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите.

Доводите на касатора за неправилност на оспореното от него първоинстанционно решение са следните:

I. Допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

1. Недопусната от съда съдебно-техническа експертиза с въпроси, формулирани в 4 различни молби, поради което е останал неизяснен въпросът по какъв начин е извършено свалянето/копирането на информацията от софтуерния продукт, използван за отчитане на продажбите в ресторант "Л.", чрез флаш памет или директно върху 3 диска. Поради това не е доказано в съдебното производство, че не е нарушена автентичността на информацията. Не е доказано по делото, че контролните числа са формирани преди копирането на базата данни и то на компютъра в обекта на жалбоподателя.

1. Недопусната съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, формулирани в молба от 21.10.2019 г.

1. Недопуснат разпит на свидетел Г. А. – служител в отдел "Информационни системи" при ТД на НАП – В..

1. Несъобразяване от страна на съда с относимо към спора доказателство – писмо – отговор от "Ю СИ ЕС Б." ООД, представено в съдебното производство и съответно - неправилно кредитиране от страна на съда на съдебно-техническата експертиза.

II. Противоречие с материалния закон:

1. Тъй като не е гарантирана автентичността на информацията, свалена на 3 CD, не е доказано от органите по приходите обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

1. Неправилност на решението, поради това, че съдът не е съобразил допуснатите при обезпечаването на доказателствата съществени нарушения – не са представени доказателства за оправомощаването на лицата, които са го извършили в съответствие с изискванията на чл. 111 ДОПК.

1. Файловете не са подписани с електронен подпис;

1. Не е установен моментът на копиране на информацията;

1. Решението противоречи на данните от оперативните проверки, при които е констатирано съответствие между касова наличност и фискално устройство.

1. Решението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че в хода на ревизията ревизиращият екип не е установил, че жалбоподателят е получавал стоки по фактури, които не е осчетоводил.

1. При установяването на допълнително дължимия корпоративен данък ревизиращите органи не са установили съпоставимите разходи на т. нар. от тях укрити приходи и са формирали данъчна основа за облагане в противоречие на принципа за съпоставимост на приходи и разходи, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството /ЗСч. /

1. Решението се оспорва и в частта му за разноските без да се навеждат конкретни доводи за неговата неправилност в тази именно част.

Основните доводи на касатора са за това, че от страна на ответника по делото не е доказано, че информацията от CD за установяване на допълнителните задължения за пряк и косвен данък с РА е автентична, т. е. това е именно информацията, която е свалена от компютъра, използван в ресторанта на ревизираното дружество, и тя не е била манипулирана. Поради това съдът неправилно е потвърдил РА.

Съгласно чл. 54, ал. 3 ДОПК органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако установи, че са създадени или използвани от субекта. Смята се, че данните са създадени или използвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или в други технически носители, намиращи се в местата, където лицата упражняват дейността си.

От протокола за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА № 0013483/12.12.2017 г. се установява, че на посочената дата в 15. 20 ч. Д. К. – старши инспектор по приходите, Ж. Ж. – инспектор по приходите и Г. А. с месторабота в ТД на НАП – В., ИРМ – Д. в присъствието на упълномощен представител на "ЛУИС М" ЕООД – С. М. с приложено пълномощно на л. 28 от първоинстанционното дело са извършили обезпечаване на доказателства в обект – ресторант "Л.", стопанисван от "ЛУИС М" ЕООД. В този обект е инсталиран софтуерен продукт за отчитане на продажбите, свързан с фискално устройство тип R-Keeper V6. Посоченото обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Извършено е копиране от и на технически носители. Информацията е копирана на 3 диска – 1 за НАП, 1 работен и 1 за проверяваното лице. Дисковете са запечатани в пликове, подписани от органите по приходите и пълномощника на дружеството. Дисковете са с автоматично генерирани номера SH1 SH256, изписани в протокола. Пълномощникът на дружеството е подписал протокола без възражения. В него е посочено изрично, че действията по обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват в 14-дневен срок пред териториалния директор на ТД на НАП по местонахождението на обекта. Не е спорно, че тези действия не са обжалвани.

Съгласно чл. 40, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да предприеме действия по обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. От страна на ответника по делото е представена Процедура К27 за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства. Според нея органите по приходите записват информацията от твърдия диск на финализиран оптичен носител /CD-R или DVD-R/. Едното копие от диска е работно – прилага се към протокола за обезпечаване на доказателствата; едното копие – контролно се запечатва, а едното се предава на задълженото лице. При положение, че задълженото лице или присъстващият негов представител разполага с електронен подпис, преди извършване на действията по записване върху CD-R или DVD-R на информацията, копирана от намиращите се в обекта компютри /носители/, органът по приходите изисква подписването на файловете от задълженото лице или неговия представител с електронен подпис. А. задълженото лице или неговия представител не разполага с електронен подпис, за всеки записан на оптичните носители файл в протокола се отбелязват контролни числа SH1 SH256, гарантиращи автентичността на информацията. Изчисляването на контролните числа следва да се извърши на компютъра на задълженото лице, освен ако липсва техническа възможност за това. На USB флаш памет – само ако задълженото лице или неговия представител подпишат файловете с електронен подпис. К. от подписаните файлове се предоставя на задълженото лице, като се записва на твърдия диск на компютъра в обекта.

В случая видно от протокола не е извършвано записване на USB флаш памет. Не се установява от протокола, нито се твърди от жалбоподателя, че пълномощникът му разполага с електронен подпис и че той е подписвал файловете с електронен подпис. К. е приел съдът, според протокола и според заключението на вещото лице по приетата без възражения СТЕ копирането на информацията е извършено по посочения в Процедура К27 първи начин, а именно на CD-R. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза дава категорично заключение, че информацията, копирана на CD-R, не е манипулирана и това се потвърждава от обстоятелството, че контролните числа съвпадат. Фактическата обстановка, установена в решение № 12830 от 01.10.2019 г. по адм. д. № 3586/2019 г., на което касаторът се позовава, е различна от описаната по-горе, тъй като според нея копирането на информацията е извършено на USB флаш памет и не са били представени от ответника доказателства за компетентността на приходните органи, извършили обезпечаването на доказателствата.

По изложените съображения правилно съдът е оставил без уважение неколкократно заявяваното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за допускане на допълнителна или нова СТЕ със задача вещото лице да отговори как точно е копирана информацията при обезпечаването на доказателствата – на USB флаш памет или на CD-R, както и е отхвърлил искането за разпит на IT специалиста, извършил копирането за установяване на същите обстоятелства. Процедурата не изисква подпис на файловете с електронен подпис от страна на органите по приходите, извършили обезпечаването на доказателствата, а подпис от страна на задълженото лице или неговия пълномощник, при това само ако разполага с електронен подпис.

О. процедурата от страна на ответника по делото са представени доказателства за компетентността на приходните органи, извършили обезпечаването на доказателствата, противно на твърденията на касатора. Със заповед № Д-1240/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – В. тези правомощия са възложени на органите по приходите от Дирекция "Контрол". Видно от представената заповед № Д-1449/28.07.2017 г. на и. д. директора на ТД на НАП /съгласно заповед № 3 ЦУ-ОПР-13/31.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, също представена, заедно с доказателства за отсъствието на титуляря/ Д. Р. – К. и Ж. Ж. са инспектори по приходите в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП – В., ИРМ – Д.. Представени са заповедите за назначаването им и длъжностните им характеристики. Със заповед № Д-2030/26.10.2017 г. на и. д. директор на ТД на НАП – В. на Г. А. – старши експерт в отдел "ИС" на ИРМ – Д. е възложено да извършва дейности по обезпечаване на доказателства в електронен вид в съответствие с Процедура К27.

Писмото – отговор от "Ю СИ ЕС Б." ООД – официален представител на USR Русия за продажба на произвеждания от тях ПП R-KEEPER V6, представено от жалбоподателя в съдебното производство, също е обсъдено от административния съд. Според това писмо достъпът до базата данни на цитирания ПП се осъществява само и единствено с парола /лицензиран ключ/, която се притежава от фирмата – производител, а от страна на НАП не е търсено дружеството "Ю СИ ЕС Б." ООД за контакт с производителя. Това изявление на управителя на "Ю СИ ЕС Б." ООД е опровергано от вещото лице, изготвило СТЕ, което в проведеното открито съдебно заседание на 14.10.2019 г. е заявило, че базата данни на ПП е тип PARADOX – отворена база данни, което означава, че достъпът до нея може да се осъществи с помощни програми, така наречените браузери, С всяка такава програма могат да се прочетат таблиците в базата данни. Заявило е също така, че то е използвало своя програма и е демонстрирало отварянето на една от таблиците на преносимия си компютър. Според т. 4 от СТЕ за самото разчитане на данните след визуализация НАП използва програмата "Арбутус". Отговорът на вещото лице е категоричен и той е, че за прочитането на информацията от таблиците на базата данни не е необходим лицензиран ключ, предоставен от производителя на R-KEEPER V6. Както вече беше посочено, според СТЕ генерираните контролни числа, при които има пълно съвпадение, налагат извод, че информацията на приложения оптичен носител не е компрометирана. Отново според СТЕ ПП дава възможност при приключване на продажба да не бъде издаден фискален бон, тъй като за приключването на сметката чрез издаване на фискален бон от фискалното устройство е необходима команда от страна на оператора.

СТЕ установява, че файловете съдържат информация за продажбите в търговския обект, съхранена в един архивен файл с наименование РК6. rar с дължина 164’ 841’ 002 байта и дата на последна модификация 12.12.2017 г. – 15. 51 ч., което изцяло кореспондира с данните в протокола за обезпечаване на доказателства. Поради това неоснователен е доводът на касатора, че по делото не е изяснен въпросът относно момента на създаването на файла.

В съответствие с чл. 54, ал. 3 ДОПК и съобразявайки, получената в хода на ревизията информация от "Ю СИ ЕС Б." ООД за ПП R-KEEPER V6, органите по приходите са установили неотчетени продажби чрез издаването на фискален бон от фискалното устройство, обстоятелство, потвърдено и от приетата по делото ССЕ, която проследява данните за всеки един ден от процесния период. С оглед изложеното правилно административният съд е приел за доказано от органите по приходите обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи /виж в този смисъл следните решения на ВАС: решение № 3510 от 17.03.2021 г. по адм. д. № 12709/2020 г.; решение № 8717 от 02.07.2020 г. по адм. д. № 1198/2020 г.; решение № 5819 от 20.05.2020 г. по адм. д. № 2253/2020 г.; решение № 1770 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 4673/2017 г.; решение № 1731 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 4729/2017 г.; решение № 15826 от 18.12.2018 г. по адм. д. № 10610/2018 г. /.

Неоснователен е и доводът на касатора, че при определянето на дължимите преки данъци в РА не са взети предвид разходите за закупуването на стоките, съответни на неотчетените приходи от продажби. Напротив, както в РА, съответно РД, така и в ССЕ е установена отчетна стойност на стоките, съответна на допълнително установените приходи, на базата на установена по счетоводни данни и декларирана от ревизираното лице надценка. Отчетната стойност е включена в разходите за съответните данъчни периоди.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че след като при извършваните оперативни проверки в обекта на 24.05.2016 г. и на 09.12.2016 г. проверяващите не са установили несъответствие между наличните пари в касата и отчетените постъпления от продажби чрез касов апарат, то това е достатъчно, за да обори констатациите на органите по приходите за неотчетени чрез фискалното устройство продажби. Няма данни в протоколите за проверки на посочените дати инспекторите по приходите да са проверявали данните в компютъра на дружеството. В РД е констатирана разлика в отчетените приходи от продажби според данните от използвания ПП и данните в изведените междинни отчети за същата дата и същия час. Б. е по делото, че това са данни създадени и използвани от ревизираното дружество и съответно, допустими доказателства съгласно чл. 54, ал. 3 ДОПК / виж решение № 1770 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 4673/2017 г. на ВАС, осмо отделение/.

Изложеното се отнася и до становището на касатора, че за да докаже наличието на укрити приходи от продажби, ревизиращият екип е следвало да докаже също така, че дружеството не е отразило в своето счетоводство фактури от доставчици, по които е получавало стоки. Както беше посочено по-горе, изводът за наличието на данни за укрити приходи приходните органи са обосновали с данните, създадени и използвани от ревизираното дружество и налични в неговия компютър на мястото, където осъществява дейността си, които са допустимо доказателство според чл. 54, ал. 3 ДОПК. Поради това, правилно съдът е преценил посоченото обстоятелство като неотносимо към спора и е оставил без уважение искането на жалбоподателя за поставяне на задача на ССЕ след като съобрази използваните в ресторанта рецептурници да отговори на въпроса възможно ли е да се реализират констатираните приходи от готова продукция. Допълнителен аргумент за това е доказаният по безспорен начин факт, че жалбоподателят не е изпълнявал задължението си по чл. 28, ал. 1 ЗСч. в сила от 01.01.2016 г., съответно – чл. 22, ал. 1 ЗСч. /отм/, да извършва инвентаризация най-малко веднъж годишно, чрез която да установи фактическите наличности на стоково-материални запаси и стойностните им параметри в съответствие с определението за инвентаризация в ДР ЗСч. Отделно от това е напълно възможно декларираните и установени по счетоводните данни на дружество надценки да са неточни.

По тези съображения настоящият касационен състав преценява оспореното първоинстанционно решение като правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и без да са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първостепенният съд е присъдил на ответника по делото разноски, представляващи депозит за вещо лице в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 6 366. 18 лв. Разноските са доказани. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е точно определен.

С оглед изложеното решението на Административен съд – Д. следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в същия размер и за настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327/10.11.2020 г. на Административен съд - Д., постановено по адм. д. № 196/2019 г.

ОСЪЖДА "Луис М" ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Д., [улица] да заплати на Национална агенция за приходите – С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 366. 18 лв. /шест хиляди и триста шестдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.