Решение № 3221 от 22.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 121/2016 г.

Решение № 3221 от 22.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 121/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Сдружение "Хасковска търговско-промишлена палата", гр. Хасково, подадена чрез адв. Райчинова, против решение № 1921/20.10.2015 г., постановено по адм. дело № 489/2014 г. на Административен съд - Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на сдружението против ревизионен акт № 261303102/31.10.2013 г. издаден от Николай Колев - началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и Ванина Иванова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 88/21.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Сдружение "Хасковска търговско-промишлена палата" гр. Хасково не е признат данъчен кредит в размер на 9812,58 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 17,43 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Алтернативно, с молба от 19.02.2016 г. от процесуалния представител на Сдружението е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на нормите на чл. 168, б."а" и чл. 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /Директива за ДДС/, по два въпроса - предмет на запитването. Искането е под условие - при положение, че касационната жалба бъде намерена за неоснователна. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 12.02.2016 г. е постъпила писмена защита от юрк. Бонева, в която същата моли да се остави без уважение касационната жалба, да остане в сила първоинстанционното решение, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество КЖ е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд-Пловдив е бил ревизионен акт № 261303102/31.10.2013 г. издаден от Николай Колев - началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и Ванина Иванова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 88/21.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Сдружение "Хасковска търговско-промишлена палата" гр. Хасково не е признат данъчен кредит в размер на 9812,58 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 17,43 лв. по фактура № 022429/18.02.2013 г., издадена от Търговско - промишлена камара Пловдив, с предмет междинно плащане 30% по договор за проект "MARKET CONTROL". Извършената услуга представлява дейности за информация и публичност по проекта и представлява организиране на конференции, на информационни дни и на среща с партньорите. За да отхвърли жалбата на сдружението, съдът е установил от фактическа страна, ХТПП е партньор и бенефициент по проект "Насърчаване на процесите по стандартизация, сертификация и контрол на пазара в трансграничните региони на страните, участващи в Оперативна програма INTERREG /"MARKET CONTROL"/, финансиран по Оперативна програма Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007 - 2013. За изпълнението на проекта ХТПП е наело като подизпълнител "Търговско - промишлена камара Пловдивы. Като страна по цитирания договор сдружението, е извършило покупка на услуга - организиране на конференции и срещи, които е предоставило безвъзмездно на крайните получатели по проектите - участници в семинари, фирми - членове на сдружението и такива, които не са членове на сдружението. Всички закупени от Сдружението, в качеството му на бенефициент по проекта, стоки и услуги, са предоставени безвъзмездно на крайните получатели, а сдружението няма да ги използва за извършване на бъдещи облагаеми доставки. В подкрепа на твърдението си, че ще използва и вече използва получените услуги за извършване на облагаеми доставки, свързани с неговата независима икономическа дейност, при административното обжалване на РА са представени договор за лоялен бизнес от 10.04.2013 г., сключен с възложител "Елпром Харманли" АД, фактура № 6011/31.07.2013 г., издадена от ХТПП на "Елпром Харманли" АД с данъчна основа 500 лв. и ДДС 100 лв., ПКО за получена сума от 600 лв. и сертификат за лоялност, издаден на "Елпром Харманли" АД. Съдът е анализирал приложимата правна уредба във връзка с разходите на участниците по оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС за финансовата рамка 2007-2013 г., а именно ПМС № 62/21.03.2007 г. /ДВ бр. 27/30.03.2007 г./ и издадените на основание § 6 от това ПМС указания на министъра на финансите, с писмо № 91-00-502/27.08.2007 г. относно третиране на ДДС като допустим разход при изпълнение на проекти по такива Оперативни програми. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително договори за безвъзмездна помощ /субсидия/ в съответствие с инструмента за предприсъединителна помощ /чл. 256 и сл./, съдът е обосновал извод, че полученото финансиране от сдружението - жалбоподател не е обвързано с цени на стоки и услуги, предоставени от трети лица, а като финансиране на разходите му и следва да се документират с първичен счетоводен документ по чл. 7 ЗСч и по аргумент от чл. 69 ЗДДС за начислен ДДС, във връзка с получени стоки и услуги, не възниква право на данъчен кредит, тъй като същите няма да се използват за облагаеми доставки, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Решението валидно, допустимо, но неправилно. Предмет на спора в случая е налице ли е право на данъчен кредит по фактура № 022429/18.02.2013 г., издадена от Търговско - промишлена камара Пловдив, с предмет междинно плащане 30% по договор за проект "MARKET CONTROL" или хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за отказ. Касационният състав на ВАС, Осмо отделение намира за неправилни изводите на съда за липса на основание за признаване на право на данъчен кредит по спорната фактура, с оглед въведените с ПМС № 62/21.03.2007 г. понятия за "възстановим" и "невъзстановим" ДДС, които касаят допустимостта на извършените разходи по тази програма. Когато ДДС е "възстановим", разходите за него са недопустими за съфинансиране от Кохезионния фонд и обратно, когато ДДС е "невъзстановим" разходите за него са допустими. Въведените с цитираното ПМС разграничения обаче нямат пряко отношение към правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. За това право са приложими разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, респ. ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДДС, доколкото получените услуги са предназначени за осъществяване на безвъзмездни доставки. Действително предоставените от касатора услуги на трети лица - участници в семинарите, организирани в изпълнение на проекта по цитираната по-горе Оперативна програма, съфинансирана от Кохезионния фонд на ЕС, са безвъзмездни за тях доставки. Този извод се налага от предмета на извършените услуги по издадената фактура, подробно описани в съставения протокол за отчет на извършената работа от доставчика им Търговско - промишлена камара Пловдив, от 11.03.2013 г. Предметът включва организиране на конференции - семинари, свързани с реализация на проект "Насърчаване на процесите по стандартизация, сертификация и контрол на пазара в трансграничните региони на страните, участващи в Оперативна програма INTERREG", по който РЛ е страна - партньор. Като такава страна, същото извършва разходи, финансирани от ЕС, а получените срещу това услуги предоставя безвъзмездно на трети лица - участници в семинари и конференции, без възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато "стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето". Основателни са възраженията на касатора, че при постановяване на решението си административния съд е игнорирал даденото тълкуване на нормите на чл. 168, б."а" и чл. 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета в решение по делото С-124/12 на СЕС /"ЕЙ И ЕС Ч 3С МАРИЦА ИЗТОК I" ЕООД/, въз основа на което следва да бъде изведен извод, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДДС, визиращо безвъзмездните доставки, противоречи на правото на ЕС. В отговор на втория преюдициален въпрос СЕС сочи, че разпоредбата на чл. 176 на Директива 2006/112/ЕО "не допуска в момента на присъединяването си към ЕС държава членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на ДЗЛ, когато едно такова изключване не е било предвидено в националното законодателство, действащо до датата на присъединяването". При наличие на такова ограничение на правото на приспадане в национална законова разпоредба, както е в случая с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС / в сила от 01.01.2007 г. -датата на присъединяване на РБ към ЕС/, е налице несъвместимост с чл. 176, ал. 2 от Директива 2006/112, поради което съдът не дължи приложение на националната. В случая ограничение е налице, тъй като в предходно действащия ЗДДС /ДВ бр. 153/1998 г., отм. ДВ бр. 63/2006 г./, в чл. 65, ал. 1, т. 1-5 и сл., регламентиращ случаите при които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, липсват безвъзмездните доставки като основание за отказ. Съдът неправилно не е установил посоченото противоречие на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, с чл. 176, ал. 2 от Директивата за ДДС, както и с посоченото в решението на СЕС по дело С-124/12, което решение е задължително за българския съд. В случая е допуснато нарушение на материалния закон. Като противоречаща на посочената норма от правото на ЕС, цитираната по - горе законова разпоредба е неприложима и не може да служи като основание за отказ от право на данъчен кредит на касатора. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че следва да даде отговор на въпроса извършените от Сдружение "Хасковска търговско-промишлена палата" услуги на трети лица - участници в семинарите по проекта, отговарят ли на изискванията за облагаеми доставки по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС и съответно следва ли да бъде признато право на данъчен кредит по процесната фактура. По делото е установено чрез събраните доказателства, че е изпълнено условието на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС - наличие на данъчен документ /фактура/, издаден от доставчика, който е отразен в дневника за продажби и справката декларация. Услугите са е действително извършени, за което приходната администрация не спори. Същите са безвъзмездни за получателите доставки. Тези доставки обаче са свързани с дейности по проекта осъществявани от сдружението - конференции, семинари, и пр., които не биха могли да се реализират без участието на тези трети лица към които са насочени тези дейности. За осъществяване на последните сдружението получава заплащане, в качеството му на бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, финансирана от източници, изрично посочени в ПМС № 62/2007 г. Това заплащане покрива изцяло разходите по получените и извършени от сдружението доставки на услуги към участниците в организираните семинари, поради което макар и от тяхна страна да няма плащане, е налице насрещна престация. Насрещната престация срещу получаването на доставки от участниците по проекта е свързана с дейността на сдружението по самия проект, за която последното получава уговореното по договора за финансиране плащане. Целта на цитираните дейности не е икономическа и не генерира приходи, но същевременно е възмездна за сдружението и без съмнение е свързана с предмета му на дейност по регистрацията, която има като юридическо лице с нестопанска цел. Поради това следва да се приеме, че извършените от сдружението услуги към участниците - трети лица, представляват облагаеми доставки, т. е налице е и това условие на закона за упражняване от негова страна на правото на приспадане на данъчен кредит по издадената фактура. В този смисъл е и Решение № 8509 от 09.07.2015 г. по адм. д № 4265/2015 г., с което ВАС - II отделение е отменил РА № 261303017/12.12.2013 г., издаден на Сдружение "Хасковска търговско-промишлена палата", с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 03.2013 г., във връзка с получена услуга от същия доставчик Търговско-промишлена камара (ТПК) - Пловдив, за което е издадена фактура № 22436/12.03.2013 г. с предмет окончателно плащане по процесния договор за проект "MARKET KONTROL". Предвид гореизложеното, решението на административния съд се явява неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и неправилно приложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Същото следва да бъде отменено, включително и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Пловдив разноски и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА като незаконосъобразен. С оглед резултата на спора, настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че направеното искане, при условията на евентуалност, за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на разпоредбите на чл. 168, б."а" и чл. 176 от Директива 2006/112/ЕО, е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 ГПК за отправяне на запитване. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 2875 лв. - 1650 лв. за първата инстанция и 1225 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,