Решение № 4222 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12406/2008 г.

Решение № 4222 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12406/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на "Полимерметал" ЕООД, гр. Хасково, представлявано от Управителя Недялко Тодоров Делчев и на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 901 от 28.08.2008 год., постановено по адм. д. № 730/2007 год., по описа на Административен съд - Пловдив, 11-ти състав. Касаторът "Полимерметал" ЕООД, гр. Хасково, представлявано от Управителя Недялко Тодоров Делчев атакува съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 26000112/12.03.2007 год., издаден от Евгени Димов Генчев на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 447/09.05.2007 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е отказан данъчен кредит за м. 07.2003 год. в размер на 960 лв. по фактура № 265/28.07.2003 год., издадена от ЕТ "Иво Сапаревски - ИКОЙЛ". Претендира разноски. Касаторът Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП атакува съдебното решение, в частта, с която е обявен за нищожен РА № 26000112/12.03.2007 год., издаден от Евгени Димов Генчев на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 447/09.05.2007 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е отказан данъчен кредит в размер на 6 335,44 лв., ведно със съответните лихви по фактури, издадени от ЕТ "Васил Стоянов - АС - Мариян Ангелов", "Хелиос" ЕООД и "Диян 2000" ЕООД. От изложението в касационните жалби може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че съдът се е произнесъл по един недопустим ревизионен акт. В касационните жалби се релевират и нарушения на материалния закон, представляващи необсъждане доводите на дружеството - жалбоподател и събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни правни изводи. Ответникът по касационната жалба на "Полимерметал" ЕООД, гр. Хасково - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е взел становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, гр. Варна - "Полимерметал" ЕООД, гр. Хасково, представлявано от Управителя Недялко Тодоров Делчев оспорва жалбата в приложен по делото писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и за правилност на решението на Пловдивския административен съд. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока, предвиден в чл. 132, ал. 1 от ДПК и са процесуално допустими. Касационната жалба на "Полимерметал" ЕООД, гр. Хасково, разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Настоящата инстанция счита, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, тъй като ПАС не се е произнесъл по валидността на РА с оглед изрично посочената в същия Заповед № К59/16.01.2007 год. за определяне компетентен орган за издаване на РА по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. По делото е видно, че след като тази Заповед е била изискана като доказателство, представителя на Дирекция Д "ОУИ" - Пловдив, изрично е заявил, че заповедта се отнася за друг екип, друга преписка и друго ДЗЛ. Представена е заповед № К112/20.02.07 год. с писмо изх. № К-2891-7/08.10.2007 год. с твърдение за допусната фактическа грешка. Този довод е неоснователен, тъй като изрично в ДОПК е предвиден текст за реда за отстраняване на грешки, а това е чл. 133, ал. З от ДОПК, но такова отстраняване не е направено. С оглед на изложеното, безспорно по посочената в РА № 26000112/12.03.07 год. Заповед № К59/16.01.07 год. липсва оправомощаване на Евгений Генчев да издаде този РА. Налице е липса на компетентност, тъй като тази Заповед касае друг орган и друг данъчен субект, което обстоятелство представлява нарушение по реда на чл. 146, т. 1 от АПК, вр. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2, чл. 114, ал. 4 от ДОПК. В ревизионния акт № 26000112/12.03.2007 год. е посочено, че неразделна част от същия акт е съставеният Ревизионен доклад № 1129/20.02.2007 год., като неговите констатации и мотиви да се използват като такива за ревизионния акт. Не е представен искания РД № 1129/20.02.2007 год., като представителя на ответника в съдебно заседание е заявил, че се отнася до други лица. С писмо изх. № К-2891-7/08.10.2007 год. се съдържа твърдение за допусната отново фактическа грешка. Ревизионен доклад № 112/20.03.2007 год., касаещ дружеството - жалбоподател не може да се ползва в настоящото производство като доказателство и неразделна част от Ревизионния акт № 26000112/12.03.07 год., тъй като не е изрично посочен като такъв. С оглед на изложеното, поради липса на материална компетентност на органа възложил ревизията и органа издал РА, следва да се отмени решението в атакуваната му част и се постанови решение, с което да се обяви за нищожен РА изцяло и в частта, с която не е признат данъчен кредит по ф-ра № 265/28.07.03 год., издадена от ЕТ "Иво Сапаревски - Икойл". Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и чл. 116 от ДПК (отм.). В практика не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 год. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. С оглед изхода от спора и искането на Дружеството - жалбоподател за присъждане на разноски, на същото следва да се присъди сумата от 125 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I "А" отделение