Решение № 7093 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2095/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Фондация Гея , ЕИК 177205218, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], представлявано от Н. Танчев, срещу Решение 11430/06.11.2024 г. по адм. дело 254/2023 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата на фондацията против писмо, изх. 26-00-6057/А82 от 11.11.2022 г. на директора на РИОСВ- Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му, както и отмяна на оспорения административен акт поради неговата незаконосъобразност и неправилност. В условията на евентуалност, при преценка за наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Варна, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното съдебно решение. Ответникът Община Варна, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът- "Алфа 1 Секюритис" ЕАД, при редовно призоваване, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Фондация Гея срещу писмо, изх. 26-00-6057/А82 от 11.11.2022 г. на директора на РИОСВ- Варна за инвестиционно предложение /ИП/ за изграждане на Уличен водопровод PEНD (фи) 160, с дължина 1 380 м. от о.т.15 до о.т.1593 по плана на СО Траката , Ваялар и Горна Трака и сградно водопроводно отклонение и площадков водопровод за ПИ 10135.2054.51, урбанизирана територия, с площ от 4158 кв.м., НТП ниско застрояване (до 10м), район Приморски , град Варна, община Варна , потвърдено с Решение 231 от 30.12.2022 г. на министъра на околната среда и водите. Съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, тъй като съдържа разпоредителна част, материализираща волеизявление на държавен орган, с което се създават и непосредствено се засягат права и интереси на жалбоподателя, спазено е изискването на чл. 59, ал. 2 АПК да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаване на акта; спазени са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, като актът е издаден в съответствие с целта на закона. Решаващият съд е приел за неотносимо оплакването на жалбоподателя относно възложителя на процесното ИП, тъй като по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС "възложител на инвестиционно предложение" е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение, а в издадената на основание чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/ няма изисквания възложителят да е титуляр на вещни права върху имотите-предмет на инвестиционно предложение, чието неспазването да може да бъде определено като недостоверна информация и да е съществено нарушение по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Наредбата за ОС. Поради това, видно и от анекса към договора с предмет проектиране и авторски надзор за обект уличен водопровод PEHD Ф 110, обслужващ УПИ LХ-20, кв. 207, м-ст Коджа тепе , кв. Виница , р-н Приморски , гр. Варна , възложител се явява община Варна. Подчертано е, че в случая е неотносимо спрямо предмета на спора и възражението за нарушаване на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, защото процедурата пред РИОСВ-Варна се развива по реда на Наредбата за ОС, като за уведомлението за ИП се прилага разпоредбата на чл. 10, ал. 1. Настоящият състав намира решението за валидно, допустимо и правилно. Съдът е изпълнил служебното си задължение за назначаване на експертизи, в това число и комплексна съдебно- техническа, която е приел надлежно, въпреки направеното оспорване, поради липсата на основания за неприемането й с оглед разпоредбите в процесуалния закон и съответно е изплатил възнаграждението на вещите лица след изготвяне на заключението им, тъй като експертите имат право на възнаграждение за труда си, както и такова за направените лични разходи и използвани материали и консумативи,пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други. Мотиви в това отношение съдът е изложил в свое Определение 7112/08.07.2024 г., като не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, още по- малко съществено такова. По отношение възражението на касатора за грубо нарушение на процесуалните правила поради изготвяне на повторна експертиза от лице, което няма необходимата професионална компетентност и стаж по специалността Екология , настоящият касационен състав подчертава, че такова съществено нарушение не е налице. Действително, изброените от касатора хипотези в чл.7, ал.1 от Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица обективират условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица, но в случая следва да се отчете не само обстоятелството, че в този вид експертизи в списъка с вещи лица за съдебния район има регистрирано само едно вещо лице- Т. Диманова, която е назначена по делото и е изготвила експертиза, но и ноторно известният факт, че в специалността Екология в България, обучение на студенти започва едва след промените през 1989 г., в началото на 90- те, т.е. тя е сравнително нова специалност в академичното образование, поради което правилно административният съд е назначил лице, което има съответната компетентност и стаж, посочени прецизно в писмо, изх.ИП-284/16.09.2024 г. на и.ф.адм.ръководител- председател на Окръжен съд- Варна и които задължително посочват в какво се състои тяхната експертиза, тъй като попадат в Клас "Други съдебни експертизи" от Приложение 1 към чл.4 от Наредба Н-1/14.02.2023 г. Видно от посоченото от експерта, както и от изготвената експертиза, на въпросите, поставени от страните и съда е отговорено компетентно и подробно, вещото лице е изслушано и в съдебно заседание, като от страна на касатора не са задавани въпроси, за което процесуално бездействие съдът не е длъжен да отговаря. Следва да се посочи също така, че с разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ЗСВ законодателят е предоставил възможност на органа на съдебната власт, при необходимост за вещо лице да може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Общоизвестно е, че в административните съдилища и във Върховния административен съд се назначават вещи лица от научни институти, университети и др., които притежават специални знания, но не са част от списъците на вещите лица. Поради всичко гореизложено, възражението в този смисъл е неоснователно. Несъстоятелно е и твърдението на касатора, че при разглеждане на спора пред административния съд видът и обемът на дейностите, включени в инвестиционното намерение, не са установени по недвусмислен начин, поради което изводът, че конкретното ИП не попада в обхвата на Глава шеста от ЗООС и не подлежи на регламентираните в закона процедури по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, се явявал необоснован. Това не кореспондира със събраните по делото доказателства. Отчитайки местоположението и характера на инвестиционното предложение, директорът на РИОСВ- Варна е приел, с което се е съгласил и съдът, че територията, предмет на ИП, не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, както и в границите на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, а най- близко разположената защитена зона от мрежата "Натура 2000" е BG0002082 Батова за опазване на дивите птици. Установил е, че ИП не попада самостоятелно в обхвата на Приложение 1 и 2 ЗООС, както и че не представлява изменение или разширение по смисъла на чл.93, ал.1, т.2 ЗООС и чиято реализация може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда и не подлежи на задължителна ОВОС или на преценяване на необходимостта от ОВОС, съгласно Закона за опазване на околната среда. Възражението на касатора, че не е ясно въз основа на какви доказателства е обоснован извод, че инвестиционното намерение не попада в обхвата на чл.93, ал.1, т.2 ЗООС, е неоснователно, тъй като не е било необходимо за достигането на този извод да се събират някакви други доказателства, освен събраните в административната преписка, включващи преценка на местоположението и характера на инвестиционното предложение, обстоятелството, че ИП ще се реализира в урбанизирана територия, както и проверката в Информационната система за защитените зони от екологична мрежа Натура 2000, което може да бъде извършено от всяко едно лице, тъй като сайтът е публичен. Според тази общоевропейска мрежа, местата, попадащи в екологичната мрежа, се определят в съответствие с Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици. Тези директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие. Поради обстоятелството, че инвестиционното предложение не попада в обхвата на Закона за опазване на околната среда и не подлежи на оценка на въздействие върху околната среда, то е подложено от компетентния орган на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони. В резултат на направената оценка, предвид местоположението и характера на инвестиционното предложение, преценката на РИОСВ е, че дейностите по изграждане на обекта- уличен водопровод, няма да окажат отрицателно въздействие върху защитени зони от мрежата "НАТУРА 2000". Не могат да се възлагат очаквания на административния орган, в своето писмо, да възпроизведе изцяло анализите, съображенията и всички други доказателства в административната преписка, нито това е необходимо, за да обоснове законосъобразността на издадения от него административен акт, особено с оглед комплексността на процесното инвестиционно предложение. На основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС е преценено, че за инвестиционно предложение Изграждане на уличен водопровод, сградно водопроводно отклонение и площадков водопровод не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. Член 31, ал. 1 от ЗБР сочи, че планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите за опазване на съответната защитена зона. Тази оценка се извършва за визираните в ал. 2 защитени зони. За тези планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по оценка на въздействието на околната среда и специалните изисквания на Закона за биологичното разнообразие и на Наредбата за ОС. Когато инвестиционното предложение не попада в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката за съвместимост се извършва по реда на Наредбата за ОС ал. 5 на чл. 31 от ЗБР. Съгласно ал. 7 на чл. 31, когато прецени, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни условия за опазване на зоната при осъществяване на предложението. Съответна на това законово решение е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС. Разпоредбата на ал. 2 регулира планове, програми, проекти пр. извън обхвата на тези по ал. 1, за които, в зависимост от конкретния случай, компетентният орган преценява начина на процедиране и уведомява възложителя в 14- дневен срок. В хипотезиса на правната норма не може да се подведе всеки случай от обективната действителност, поради което вменената възможност в ал. 2 компетентният административен орган да прецени характера на инициативата и степента, в която тя би могла засегне отрицателно защитената зона, на плоскостта дали да се извърши или не оценка за съвместимост, не сочи на противоречие със законовата норма. Член 6а от Наредбата за ОС определя компетентните за издаване на административни актове и за всички волеизявления и действия по реда на наредбата органи. Касационната инстанция счита, че е налице персонална компетентност при издаване на оспорваното писмо от инж. Х. Генова, която го е подписала в качеството си на директор на РИОСВ-Варна. При справка с официалния сайт на Регионална инспекция по околната среда и водите Варна, раздел История , в която е поместена информация за ръководителите на инспекцията в град Варна от създаването й до сега, се установява, че инж.Х. Генова е била на длъжност директор от 12.10.2022 г. 05.02.2023 г., а процесното писмо е издадено на 11.11.2022 г., поради което възражението в касационната жалба за некомпетентност на органа е неоснователно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Този извод се подкрепя и от заключенията по съдебно - техническата и първоначалната екологична експертиза, както и от повторната съдебно- техническа /в частите, пряко относими към предмета на спора/, които първоинстанционният съд е кредитирал като обективно, всестранно и компетентно изготвени, обосновани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Съобразно заключенията на експертите, по-голямата част от трасето по ИП е по съществуващи улици CO Траката , което съответства на изискването, залегнало в чл. 83, ал. 2 от ЗУТ, водоснабдителните и канализационните мрежи в населените места да се проектират като улични мрежи. В уведомлението до РИОСВ-Варна е подчертано, че трасето на новия водопровод ще е разработено да попада изцяло в уличната регулация , а в предмета на настоящото ИП не се разглеждат дейности по промяна на предназначението и начина на трайно ползване на поземлените имоти, през които преминава трасето на водопровода. При изграждане на нови улици по одобрения ПУП, Община Варна следва да представи в РИОСВ-Варна ПУП-ПП за изграждане на елементи на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираната територия, по който план компетентният орган ще се произнесе съгласно изискванията на екологичното законодателство. В същото време, за територията на Община Варна има одобрен и влязъл в сила ОУП, който е съгласуван със Становище по екологична оценка 1-1/2011 г. на министъра на околната среда, одобрен със Заповед РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство. В становището няма поставено условие, изискващо изрично провеждане на оценка за съвместимост на ИП/ППП, произтичащи от одобрения ОУП. Поради това процесното инвестиционно предложение не е в противоречие с издаденото от МОСВ становище по ЕО на ОУП спрямо имот 10135.2054.50, който е горска територия. Следва да се отбележи, че част от възраженията в касационната жалба не съдържат необходимата и достатъчна за инстанционния контрол фактическа конкретика и правна обоснованост, за да се извърши преценка относно тяхната основателност, а по-скоро поставят въпроси и очертават контурите на съмнение в компетентността на решаващия съд, което настоящият съдебен състав счита за недопустимо. Въпросите, които са въведени по същество в касационната жалба и относими към конкретния спор са обсъдени в мотивите към решението на съда и се споделят напълно от настоящата инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение