Решение № 5580 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 469/2009 г.

Решение № 5580 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 469/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ЗОДИАК 57-СТОЯН СЪЙКОВСКИ" - гр. Добрич, подадена чрез адв. Радослав Бухчев, срещу решение № 700 от 17.11.2008 г. по адм. дело № 1637 от 2005 г. на Варненския окръжен съд - АО, V състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ против ДРА № 1-23-699 от 08.07.2005 г. на ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 894 от 19.09.2005 г. на РДД - гр. Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ДРА, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да остави в сила ДРА, ВОС е установил следното: Данъчният орган е констатирал, че не е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и че са налице действия по чл. 109, ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.) и за 2001 г. на основание чл. 64, т. 2 и 3 от ЗДДС (отм.) и чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.), а за 2002 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) не е признал право на данъчен кредит за данъчните периоди м. 08 и 12.2001 г. и м. 04 и 07.2002 г. по фактури, издадени от ЕТ "Калиман-Ивайло Калиманов" с правоприемник ЕТ "Калиман-Евгени Тодоров". Въз основа на тези констатации данъчният орган на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя за 2001 г. със сумата в размер на 35 440 лв. и за 2002 г. - със сумата в размер на 39 700 лева. В случая съдът е приел, че от доказателствата, съдържащи се в данъчната преписка, не може да бъде установено реално изпълнение на доставките. Такива не са представени и в хода на съдебното производство. Съдът не е кредитирал заключението по изслушаната ССЕ, тъй като вещото лице е ползвало документи от счетоводството на доставчика, които не се съдържат в делото. Окръжният съд е изложил доводи за законосъобразното непризнаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Тито ВДР" ЕООД, на основание чл. 64, т. 2 и 3 от ЗДДС (отм.) и чл. 109, ал. 11 и ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.) във вр. с чл. 6, 24 и 32 от ЗДДС (отм.). Обосновал е извода, че жалбоподателят не е представил доказателства във връзка с реалността на доставките. Съдът е приел за неоснователно и възражението на ЕТ, че не са налице условията на чл. 109, ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.), защото според жалбоподателя са налице доказателства за извършена кражба по посочените в искането документи. Окръжният съд е посочил, че уведомителното писмо от III РПУ при РДВР - Варна, съдържащо се в данъчната преписка, не е доказателство за извършено престъпление, предвид разпоредбата на чл. 372 от НПК. Освен това в цитираното писмо изрично е посочено, че за 2001 г. липсват само кочани с фактури и касови бележки, следователно доставчикът е могъл да представи на данъчните органи останалата счетоводна информация. Съобразно изложеното първоинстанционният съд е потвърдил ДРА като законосъобразен и е отхвърлил жалбата на ЕТ. Така постановеното решение е правилно. В хода на съдебното оспорване на ДРА не са представени доказателства (въпреки предоставената от съда възможност), от които да се установи реалност на доставката на СМР от ЕТ "Калиман-Ивайло Калиманов" за данъчните периоди м. 08 и 12.2001 г. и м. 04 и 07.2002 година. Наличните писмени доказателства на стр. 170 и сл. от ревизионната преписка не обосновават извод, че притежаваният от този доставчик кадрови потенциал е използван за извършване на СМР на обекти на касатора. Няма данни фактурираните работи да са договорени и приети от касатора. При отсъствие на предпоставките по чл. 6 и 24 от ЗДДС (отм.) счетоводното отразяване на фактурите в регистрите на доставчика е ирелевантен за спора факт. Именно в договора за изпълнение на СМР, сключен между жалбоподателя и ЕТ "Калиман", изрично в чл. 2.1 е записано, че при осъществяване на предмета на договора възложителят се задължава да изплати на изпълнителя извършените СМР въз основа на двустранно подписан акт, но в случая доказателства за такъв акт (приемателно-предавателен протокол) липсват. Аналогичен е случаят и с доставчика "Тито ВДР" ЕООД. След надлежно уведомяване на този доставчик от него не са получени документи и писмени обяснения по реда на чл. 24 и 84 от ДПК (отм.). Обяснението за извършена кражба през м. април 2003 г., подкрепено с уведомително писмо на III РПУ - Варна, че е получено съобщение № 765 от 2003 г., не обосновава извод за обективна невъзможност да се представят исканите доказателства и декларации, дори не е доказателство за образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер. При така установеното от съда от фактическа страна обосновани са правните изводи за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО . По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,