Решение № 11817 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ц. Димитрова като процесуален представител на А. Н. Х. и Н. А. Н. от гр. Велико Търново, против решение 1017/27.03.2025 г. по адм. дело 936/2024 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Велико Търново, чрез юрисконсулт Н. Маринова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 1017/27.03.2025 г. по адм. дело 936/2024г., Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на А. Н. Х. и Н. А. Н. срещу Решение 1012-04-85#1/07.11.2024г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане РО-5-04-01717649/07.10.2024г. на ръководителя на КР на ДОО при същото ТП, заявено по Жалба с вх. 5009/25.11.2024г. в АСВТ, подадена от името настоящите касатори. Съдебното решение е мотивирано със събраните в хода на административното производство доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл.62 и чл.63 от НМЕ, като в нарушение на чл.61, ал.1, т.4 от НМЕ посочената дата на инвалидизиране в ЕР на ТЕЛК веднъж е посочена като 01.05.2023г., а друг път като 16.09.2008г. Органът на медицинската експертиза се позовал на старо заключение на [заличен текст] от 01.08.2022г., без да е посочен [заличен текст] на освидетелстваното лице, в нарушение на методиката за оценка, установена в НМЕ, Приложение 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ. Приета е друга водеща диагноза, а не действителната, като произнасянето на ТЕЛК било без необходимата актуална документация, с което според съда е допуснато съществено нарушение на правилата за оценка на степента на увреждането и функционалния дефицит на заболелия орган, поради което неправилно бил определен процента ТНР. Отделно в мотивите на съдебния акт, съдът посочил, че отмененото ЕР на ТЕЛК Павликени е било законовото основание за изплащане на пенсията за инвалидност, според определения процент ТНР, а изплатените средства до отмяната му представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което по естеството си е щета за ДОО. Изложени са правни изводи, че не се касае до различна субективна преценка на експерт/експертна дейност, каквато действително би била дейността по оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до неправилно прилагане на нормативен акт при определяне на процента на трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице. Съдът приел, че представения анализ към съставения ревизионен акт за начет/л.22/ съдържа фактическите констатации на ревизиращия орган за нарушена разпоредба на чл.62 от НМЕ, поради дадена оценка несъответна на наличните медицински документи, които са мотивите на ревизионния акт, ведно със справката за неправомерно изплатени пенсии на освидетелстваното лице, въз основа на отмененото решение на ТЕЛК. Обоснована е и причинно следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към "МБАЛ Павликени" ЕООД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент неработоспособност. Решението е правилно. С оспорените административни актове е била ангажирана имуществената отговорност на лекарите издали ЕР на ТЕЛК 91406/19.06.2023 г. към "МБАЛ - Павликени" ЕООД, с което е извършена оценка на работоспособността на Д. С. и определена ТНР от 60% чрез приравняване по т.31.2 от част първа раздел девети на Приложение на НМЕ. Специализираният състав на НЕЛК след преглед на представените документи със свое ЕР 90316/31.01.2024г. отменя ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Павликени и преписката е върната за ново освидетелстване. НЕЛК е дала указания, че е необходимо да се представи актуална [заличен текст] по отделно и актуална консултация с [заличен текст]. При новото произнасяне на ТЕЛК е определена ТНР 42%. Въз основа на определените с отмененото решение на ТЕЛК 60% ТНР, ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ е отпуснал лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.05.2023 г. със срок на инвалидността до 01.06.2026 г., в размер на 247 лева, при условията на чл. 98, ал. 7 КСО. След отмяната на ЕР на ТЕЛК и връщането на преписката за ново освидетелстване изплащането на ЛСПИОЗ е спряно, а по-късно, при определяне на новия процент ТНР и прекратено, поради отсъствието на основанията по чл. 90а КСО. При възложената от директора на ТП на НОИ Велико Търново частична финансова ревизия е издаден ревизионен акт за начет РМ-5-04-01700715/19.09.2024г., на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО на участниците в ТЕЛК е определен начет за сумата от: главница 2 311,92 лв. и лихви 279,16 лв. или общ размер на задължението 2 591,08лв., за неоснователно получена пенсия от освидетелстваното лице по вина на ТЕЛК. Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В настоящия случай няма спор, че лицата в качеството си на лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертно решение, въз основа на което е било издадено разпореждане, с което на Д. С. е била отпусната лична пенсия за инвалидност при трайно намалена работоспособност 60 % и степен на увреждане. Последвалите актове на органите на медицинската експертиза са установили, че по отношение на лицето следва да се определят 42% ТНР, поради което при първоначалното определяне на 60% ТНР е налице нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 НМЕ. ЕР на ТЕЛК е било отменено като издадено при съществени нарушения на разпоредбите на чл. 62 НМЕ. При преосвидетелстването е указано да се осъществи допълнителна консултация с [заличен текст] и се направи нова актуална рентгенография . Следователно членовете на ТЕЛК към МБАЛ "Павликени" ЕООД - гр. Павликени не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинските досиета на освидетелстваното лице, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното му състояние. Горепосочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР. ЕР на НЕЛК е породило правни последици, но вследствие на отмененото решение на ТЕЛК, отпуснатата пенсия, която предвид последвалия по-нисък процент на ТНР при новото преосвидетелстване е била прекратена е довела до недължимо платени суми от фондовете на ДОО, които законосъобразно са квалифицирани като щета. Обосновано административният съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено и отпуснатата неправомерно въз основа на него пенсия за инвалидност. Актовете на органите на медицинската експертиза са породили правни последици, поради и което на жалбоподателите законосъобразно е съставен ревизионен акт за начет. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касаторите следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 150, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение