Решение № 9246 от 4.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София, чрез юрк. Станчева, срещу Решение 3107 от 10.05.2023 г. по адм. дело 4658/2022 г. на Административен съд София-град, в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221420007865-091-001 от 24.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 529 от 11.04.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че изводът на органа по приходите за липса на реално получени доставки на СМР от спорния доставчик не се оборва, тъй като ответникът е могъл сам да ги извърши. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът - Метал Инвест Груп ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Станев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което частично е отменил Ревизионен акт Р-22221420007865-091-001 от 24.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 529 от 11.04.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София, в частта, в която на Метал Инвест Груп ЕООД са определени задължения по ЗДДС за дан.периоди от м.04.2020 г. до м.10.2020 г. включително в размер на 634 866,67 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 93 096,03 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по 17 бр. фактури, издадени от Кантрос ЕООД, с предмет СМР по договор . За да постанови този резултат съдът е събрал и анализирал всички относими доказателства, въз основа на които е установил предмета на процесните услуги и механизма, по който са извършени. По делото е приета като неоспорена от страните ССЕ, видно от която процесните фактури са осчетоводени от дружеството като са заверени съответните сметки и всичките са заплатени по банков път. Вещото лице е извършило анализ на изпълнените видове и количества СМР и монтажни работи от Кантрос ЕООД, въз основа на който е установило, че те съответстват по вид и количество на фактурираните от Метал Инвест Груп ЕООД към неговите клиенти /възложители/. Съдът е изложил мотиви, че е налице реално извършване на фактурираните услуги, като е установил, че доставчикът на спорните услуги разполага с необходимата кадрова и техническа обезпеченост, тъй като има назначени 7 лица на длъжности работници в строителството по трудов договор, възложените СМР не изискват строителна механизация, нито специализирани машини и е налице идентичност между възложените услуги и впоследствие предадените от Метал Инвест Груп ЕООД към възложителя Куш Груп ЕООД. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. От приложените към административната преписка доказателства се доказва по категоричен начин, че не е налице основанието по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, за да бъде отказано право на данъчен кредит на дружеството по всички 17 бр. фактури, издадени от Кантрос ЕООД. Във връзка със спорните доставки са представени множество доказателства, в т.ч. протоколи за извършени СМР, договор от 06.04.2020 г., справка по видове, количества и дати на извършените СМР, както и хронологичен регистър на извършени плащания по фактурите и доказателства, че същите са заплатени по банков път. Налице са данни за закупени и вложени материали, в.т.ч. фактури и приемо-предавателни протоколи за предаване на закупените материали от Лукс Имоти ЕООД на Кантрос ЕООД. Представени са доказателства за извършване на последващи облагаеми доставки с предмета на получените услуги. В тази връзка вещото лице е изследвало представените договори и други доказателства, въз основа на което е заключило че изпълнените видове и количества СМР и монтажни работи от Кантрос ЕООД съответстват на фактурираните от Метал Инвест Груп ЕООД към неговите клиенти. Не на последно място за спорния доставчик Кантрос ЕООД се установява, че има необходимата обезпеченост да извърши доставките, като в представените счетоводни регистри не фигурират извършени доставки на услуги от други доставчици на услуги, идентични с тези, извършени от Кантрос ЕООД. Следователно са представени безспорни доказателства, че предметът на доставките е реално извършен, с оглед на което са налице всички законово изискуеми предпоставки, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Кантрос ЕООД. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите са свързани с недоказване на фактическото изпълнение на услугите от соченото дружество поради непредставяне на доказателство за транспортиране на материалите, липса на проекто-сметна документация, въз основа на която е калкулирана себестойността на извършените услуги, липса на доказателства за депониране на извозените отпадъци и липса на ДМА. Посочено е, че е налице формално издаване на фактури, без да има реално извършени доставки на услуги, тъй като ответника разполага с ресурсна и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото от представените доказателства, както и противоречи на практиката на СЕС, след като по делото липсват обективни данни за данъчна измама. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговия доставчик. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за възлагане и предаване на резултата от възложеното, за осчетоводяване на процесните фактури и влагането на получените услуги в икономическата дейност на касатора. От приетата по делото ССЕ се установява съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем. Налице са данни, както за вложени материали, така и за изпълнените конкретни по вид и количество СМР. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и доставчикът е регистриран по ЗДДС лице, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките на СМР услуги по фактурите, издадени от Кантрос ЕООД се опровергават от представените доказателства, а изложените от касатора твърдения за непредставяне на допълнителни доказателства не са основание да бъде отказано правото на данъчен кредит след като липсват доказателства за извършена данъчна измама. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 9 500 /девет хиляди и петстотин/ лева, платени в брой, за заплащането на които е представен договор за правна защита и съдействие 000048/2023 г. /л.23/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,