Решение № 202 от 26.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 467/2013 г.

Решение № 202 от 26.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 467/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Т. С. срещу въззивна присъда по внохд. № 13/2013 г. на Окръжен съд гр. Разград, с ангажирани всички касационни основания.

В съдебно заседание подсъдимия и защитата му, редовно призовани не са взели участие.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата основателна, като твърди че изцяло споделя съображенията в особеното мнение на председателя на въззивния състав.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази изложеното в жалбата и становището на обвинението и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 11.02.2013 г. постановена по внохд. № 13/2013 г. на Окръжен съд гр. Разград е отменена присъдата по нохд. № 33/2012 г. на Районен съд гр. Кубрат и подсъдимия С. Т. С. е признат за виновен в това, че в периода 10.09.2007 г. - 30.09.2008 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - председател на П. "Д." с. Т., съзнателно се ползвал от неистински официални документи, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 НК вр. с чл. 310, ал. 1 НК вр. с чл. 308, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1 НК.

ПО ЖАЛБАТА на под. С.:

С жалбата са ангажирани всички касационни основания. Съществените процесуални нарушения според защитата са:

• не е установено по делото, че подсъдимия е знаел кой и кога е положил инкриминираните подписи /неизвестни лица/ върху протоколите на заседанията на управителния съвет на кооперацията, които протоколи са били оставяни в канцеларията на кооперацията и след това вписвани в протоколната книга и предавани на подсъдимия

• неправилно било прието, че протоколите са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, както и че членовете на УС на кооперацията са длъжностни лица по чл. 93, т. 1 НК

• неправилен извода, че не е маловажен случай

• не изяснено кой и кога е представил пред банката инкриминираните протоколи

• подсъдимия е осъден по непредявено обвинение, с което е нарушен чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК

Доводите са неоснователни.

Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно, особено въззивния съд, са ги обсъдили и са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Релевантните факти по делото са категорично и безпротиворечиво установени.

Може и да е вярно, че подсъдимия "не е знаел кой и кога е положил инкриминираните подписи" на протоколите, но категорично е знаел, че на посочените дати - 10.09.2007, 10.03.2008 и 4.08.2008 г. не е имало заседания на УС на П. и не са вземани решения за сключване на договори за кредит с банка [фирма] клон [населено място] - на два пъти по 100 000 лв. и един за 150 000 лв., а още по малко че тези протоколи са подписани от членовете на УС. Другото което подсъдимия категорично е знаел, че без такива решения на УС на П. кредитите не биха били отпуснати от банката.

Без съмнение, от кредитните досиета на банката, е установено и обстоятелството, кой е представил /ползвал /пред банката инкриминираните протоколи и това е подсъдимия.

Законосъобразен е извода, че инкриминираните протоколи са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК -съставени са от длъжностно лице, в кръга на службата му и са неистински /не са подписани от членовете на управителния съвет /. Протоколите от друга страна обективират решения на УС на П., които имат правно значение и последици.

Неоснователно е и оплакването за това, че "подсъдимия е осъден по непредявено обвинение" с което бил нарушен чл. 336, ал. 1 т. 2 НПК. На това възражение изключително подробно е отговорено от въззивния съд във връзка с приложимия закон, като правилно е прието, че в случая в обвинителния акт е посочено фактическо обвинение за извършеното от подсъдимия еднакво наказуемо престъпление /съответно по смисъла на чл. 336, ал. 1 т. 2 НПК /.

Няма как да бъдат споделени и доводите за малозначителност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. В тази връзка изключително неубедителни са съображенията отразени в особеното мнение към присъдата. Върховният касационен съд изцяло споделя мотивите към присъдата на въззивния съд по този въпрос, поради което и не ги преповтаря.

Неоснователно е твърдението, че " съставите на престъпленията по чл. 310, ал. 1 НК и този на чл. 316, ал. 1 НК са различни както от обективна така и от субективна страна ". От обективна страна има различие и то е в "които състави неистински официален документ " по чл. 310 НК вр. с чл. 308 НК и "които съзнателно ползва от неистински официален документ " по чл. 316 НК. От субективна страна обаче разлика няма, тъй като и двете престъпления изискват пряк умисъл дори в това по чл. 316 НК израза е "съзнателно ".

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия въззивния съд е съобразил всички обстоятелства от значение, приел е че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, приел е че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и е определил достатъчно и справедливо наказание, което не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение