Решение № 10501 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14125/2018 г.

Решение № 10501 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14125/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Г., В. Г. и Т. Г., тримата от [населено място] против решение № 5053 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 14072/2017 г. по описа на Административен съд С. – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РВЕ 17-РД09-261/07.12.2017 г. на кмета на район "Възраждане" – Столична община (СО). Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументират своите твърдения с това, че липсва получаване на парично обезщетение за отчуждението на имота. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът – кмет на район "Възраждане" – СО, чрез юрк. Бояджиев моли за потвърждаване на процесното решение и отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и необоснована. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Я. Г., В. Г. и Т. Г. срещу заповед № РВЕ 17-РД09-261/07.12.2017 г. на кмета на район "Възраждане" – Столична община (СО), с която е наредено на основание чл. 65, ал. 1 от Закон за общинската собственост (ЗОС) да бъде иззет общински имот – представляващ северната част от жилищна сграда с двор, находяща се в [населено място], [адрес], поземлен имот № 2, кв. 158, "Зона Б-3", с площ на частта 145 кв. м., заедно с двуетажна сграда. От представените по делото доказателства е установено, че имотът е отчужден със заповед № РД -40-140/17.11.2008 г. на кмета на СО, влязла в законна сила за реализиране на обществен проект: "Реконструкция на ул. "Опълченска", отредена за улица - публична общинска собственост, съгласно ПУП. Отчуждителните процедури са приключили, съставен е и вписан Акт за общинска собственост (АОС) № 1223/03.06.2010 г. Установено е, че до жалбоподателите е изпратена покана за доброволно освобождаване на процесния имот с изх. № РВЕ17-РД09-257/28.11.2017 г. След извършена проверка на 29.11.2017 г. е съставен констативен акт по чл. 65 ЗОС, от който е установено, че имотът общинска собственост не е освободен. Изпратена е нова покана за доброволно освобождаване изх. № РВЕ16-ВК08 – 37/36/29.11.2017 г., като при липсата на доброволно освобождаване е издадена и процесната заповед. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила, като е съобразена с целта на закона. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и относимите материалноправни норми, съдът е приел, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС предпоставки. Имотът е общинска собственост и се владее от жалбоподателите без правно основание. С оглед изложеното административният съд е приел, че в случая е налице хипотеза по предложение първо на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), обуславяща изземването на имота по предвидения в правната норма ред. Съдът е посочил, че в съдебното производство владение или държане на годно правно основание не е доказано. При така установеното е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице и това фактическо действие да е без правно основание. Съдът е изяснил спора по същество, като е правилно е приел наличието на визираните по- горе предпоставки. Безспорно е установено от приложения акт за общинска собственост, че процесният имот е актуван с вписан с (АОС) № 1223/03.06.2010 г. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е приел, че имотът е общинска собственост и се владее без основание от жалбоподателите. По делото не е доказано валидно правно основание, на което жалбоподателите да владеят имота. Неотносими са твърденията за незаконосъобразност на административния акт, поради това, че липсва получаване на парично обезщетение за отчуждението на имота, тъй като същите касаят отчуждителното производство и евентуалните спорове свързани с него. С оглед изложеното неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като при неговото постановяване тези касационни основания не са допуснати. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е обсъдил фактите в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи, обуславящи изхода от правния спор. Неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалвания съдебния акт, тъй като решението е постановено в съответствие с материалния закон. Безспорно е установено по делото липсата на законово основание за твърдяното владение или държане върху процесният имот. При безспорно установеното право на собственост на общината за имот, който се държи, без правно основание от лицето, правилно е приложена разпоредбата на чл. 65 от ЗОС, тъй като е налице хипотезата на същата правна норма, обуславяща изземването на имота. С оглед изложеното при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон, поради което решението, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение