Решение № 1797 от 16.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ректора на "Медицински университет Плевен чрез процесуален представител адв. Т. Георгиева, подадена против Решение 959 от 1.12.2022 г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка, вх. КЗК-726/10.11.2022 г. В касационната жалба обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на КЗК са неправилни и незаконосъобразни, а освен това не е обсъдила всички наведени с жалбата доводи за незаконосъобразност в действията на възложителя чрез помощната комисия и най -вече за доводите за основания за отстраняване на участника Кооперация "Панда" и най- вече за неправилно тълкуване на чл. 104, ал.5 ЗОП и чл.54, ал.13 ППЗОП. Твърди се, че КЗК необосновано и неоснователно е отменила решението на възложителя като по тези и други съображения развити в писмена защита от процесуален представител моли решението на КЗК да бъде отменено и съдът да се произнесе по съществото на спора като бъде отхвърлена жалбата против решението на възложителя за избор на изпълнител. Претендирани са разноски. Ответникът Кооперация "Панда", не ангажира становище. Ответникът "Алфа"ЕООД в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради това, че са правилни изводите на КЗК, че след като помощният орган на възложителя е установил необходимост от уточняваща информация по така представеното оторизационно писмо от участника Кооперация "Панда", е било възможно на основание чл. 104, ал. 5 ЗОП да поиска разяснение и от самия участник в процедурата. Предлага решението на КЗК да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения в чл. 216, ал. 1 ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред КЗК е било Решение D18252401 от 21.10.2022 г. на Ректора на Медицински университет гр. Плевен, за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на обществена поръчка, "Открита процедура" по вид, с предмет: "Доставка и монтаж на мебели за нуждите на сграден фонд при Медицински университет Плевен", в частта по обособени позиции 1 и 3, открита с Решение F256527 от 01.08.2022 г. на възложителя. С това решение участника "Алфа"ЕООД е класиран на първо място, а участника Кооперация "Панда" е отстранен от участие на основание чл. 107, т. 2, буква "а" и чл. 107, т. 5 от ЗОП по обособена позиция 1, обособена позиция 2, обособена позиция 3, обособена позиция 4 и обособена позиция 5. С обжалваното понастоящем решение КЗК е приела , че обжалваният акт на възложителя следва да бъде отменен, а преписката върната на възложителя, за продължаване на процедурата от етап последно законосъобразно действие - повторна преценка за съответствието на техническото предложение на участника Кооперация "ПАНДА", с оглед неговото съдържание и приложеното от участника оторизационно писмо, неразделна част към него, досежно спорната му валидност, като спорните въпроси следва да бъдат проучени обстойно и анализирани в пълнота. Едва след изпълнение на тези действия, помощния орган на възложителя следва да прецени и изложи мотиви, дали предложението на участника съответства на предварително поставените изисквания от страна на възложителя. За да постанови този резултат, КЗК в рамките на правомощията си и извършила проучване по обстоятелствата в жалбата и е установила, че помощната комисия не е изпълнила в необходимия обем правомощията си по чл. 104, ал. 4 и ал. 5 ЗОП и независимо че нормата е диспозитивна, с оглед установените от нея обстоятелства и неясноти във връзка с представеното от участника оторозиационно писмо от производителя, е следвало да упражни правомощието си и да изиска от участника уточняваща информация по реда на цитираните норми, без това да води до промяна в съдържанието на техническото предложение на участника. Отделно от това се констатира формално изпълнение на задълженията на помощната комисия на процедурата по изискване на разяснения по см. чл. 104, ал. 5 ЗОП от производителя на мебелите като използваните комуникационни способи не са в пълно съответствие с изискванията за уведомяване. В случая като е нарушена процедурата по уведомяване на други лица, а в същото време (при констатираните очевидните затруднения в тази връзка) помощната комисия като не е изискала тези необходими й разяснения от участника, сама се е поставила в невъзможност да изпълни законовите си задължения, което е опорочило законосъбразността в действията й до степен, която е ангажирало извод от КЗК за неправилно приложение на материалния закон, а с това и последиците с отмяната на обжалвания краен акт на възложителя. При така установеното, КЗК е приела в мотивите си, че изложеното от страна на помощния орган на възложителя като основание за отстраняване на участника е неправилно и незаконосъобразно и не би могло да обоснове законосъобразност в действията му. Изводите на КЗК относно допустимостта и основателността на доводите в жалбата спрямо класирания на първо място участник са правилни, споделят се изцяло от настоящата инстанция, а понастоящем не са налице доводи и доказателства, които да обусловят промяната им. При така установеното се налага изводът, че решението на КЗК е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение за класиране. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на КЗК са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на обществената поръчка и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗОП и ППЗОП, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите пред КЗК, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на КЗК касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. От ответниците в хипотезите на чл.143, ал.4 АПК разноски не са претендирани, поради това такива не следва да бъдат присъждани. При този изход на спора претенцията на касатора е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 АПК, приложим на основание чл.216, ал.6 ЗОП , Върховният административен съд - Четвърто отделение,