Решение № 14890 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2010 г.

Решение № 14890 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ивайло Николов Йорданов срещу решение № 714 от 7.04.2010 г. по адм. д. № 1829/2009 г. на Административен съд гр. Варна, Трето отделение, ХХХII състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло. Ответникът Областна дирекция на МВР гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение на са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е отхвърлен иска на Ивайло Николов Йорданов и същият е осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 150.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По делото е установено, че се претендира присъждане на сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат незаконосъобразни действия на служители на министерството, ведно с мораторната лихва за периода от 12.12.2003 г. до 07.01.2009 г. При изяснена фактическа обстановка, е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Не е налице елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, за да бъде реализирана отговорността на държавата за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди. От доказателствата по делото е установено, че заповедта за уволнение № К 305/12.09.2002 г. на директора на РДВР Варна е влязла в сила, т. е. в случая не е налице кумулативното условие за отменен административен акт. Несъстоятелни от фактическа и правна страна са твърденията в касационната жалба за незаконосъобразност на действията на административния орган по повод наложеното на ищеца дисциплинарно уволнение. Ирелевантно за настоящия правен спор е обстоятелството, че наказателното производство срещу него е било прекратено поради недоказаност. Същото не оказва влияние върху законосъобразността на проведената дисциплинарна процедура, финализирана с издадената заповед, оставена в сила при съдебното й обжалване по адм. д. № 1653/2002 г. на Варненския окръжен съд. По въпроса за наличието на несъответствие между мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт, то по реда на чл. 175 от АПК съдът е отстранил допусната очевидна фактическа грешка с постановяването на допълнително решение № 943 от 04.05.2010 г. От изложеното е видно, че не са налице касационни основания, които да обуславят отмяна на решението на първоинстанционния съд. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение