Решение № 9681 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 444/2010 г.

Решение № 9681 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 444/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Илиян Момчилов Попов от гр. Ветрен, против решение № 592 от 4.12.2009 г., постановено по адм. дело № 654/2009 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № З-2235/11.09.2009 г. на директора на ОД на МВР-Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано от фактическа и правна страна, а изводите на съда са подкрепени с анализ на конкретните доказателства. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Илиян Момчилов Попов от гр. Ветрен, срещу Заповед № З-2235/11.09.2009 г. на директора на ОД на МВР-Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. Изрично е отбелязано, че заповедта е издадена от органа, компетентен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 228, т. 2 вр. чл. 186, ал. 1 ЗМВР. . С обжалваната пред съда заповед е наложено дисциплинарно наказаниe "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Илиян Попов, за извършено от последния тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че за периода 19.06.2008 -до 1.02.2009 г. е заредил от бензиностанция "Рачев"-Септември- общо 220 литра гориво, от които 10 литра в служебен мотоциклет, с останалото гориво е зареждал личния си автомобил, като тези действия е извършил, ползвайки служебното си положение- младши полицейски инспектор. Съдът е приел, че с горепосочените действия Попов е злоупотребил със служебното си положение, за лична облага, с което е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, за което се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. При преценка на релевантните факти и обстоятелства съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, че данните по преписката и съдебното производство, установяват извършването на действия, осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат излагани повторно. Наведените в касационната жалба твърдения, че касатора не следва да носи отговорност, тъй като е разходвал горивото не за лични, а за служебни нужди, както, и че не му е било известно, че е следвало отношенията на "спонсорство", да бъдат уреждани на ниво- "ръководство", а не лично от полицая- са неоснователни. Именно поради положението на държавен служител и то като такъв в Министерство на вътрешните работи- полицай, действията на Попов следва да бъдат строго регламентирани. Не може да бъде оневинен поради незнание на правилата за т. нареченото "спонсорство" и сам, без знанието на ръководството на МВР, да влиза в договореност за получаване на гориво . Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд - за доказано по несъмнен начин, че Попов е извършил и още едно нарушение- като държавен служител- по време на отпуск по болест. е сключил трудов договор и престирал труд по него, за което не е уведомил работодателя си, нито е подал декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР. Неоснователно е и твърдението, че съда е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, отказвайки събиране на гласни доказателства. Съдът е допуснал разпит на двама свидетели, давайки възможност до датата на следващо съдебно заседание- жалбоподателят да конкретизира за кои обстоятелства ще бъдат събирани гласни доказателства. Попов не изпълнил това задължение, отново искайки отлагане на производството за събиране на гласни доказателства, което съдът правилно отказал. Предвид изложеното, обосновано и правилно от първоинстанционния съд е прието, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,