Решение № 9818 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2011 г.

Решение № 9818 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4085/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Петър Свиленов Георгиев от гр. София, кв. Суходол, срещу решение № 141/11.01.2011 г., постановено по адм. д. № 4215/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се уважи жалбата му срещу обжалваната заповед. От ответниците по касационната жалба, становище за неоснователността й, в съдебно заседание изразяват Вергил Михайлов Александров и Николинка Цветанова Александрова, двамата от гр. София. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Петър Свиленов Георгиев срещу Заповед № РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. София, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за част от територията на кв. Суходол, кв. "Овча купел", Столична община, с посочени в същата граници, в частта й касаеща границата на имот с идентификатор 68134.4140.265 кв. м в западната му част с имот 68134.4140.268. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения да административнопроизводствени правила и на материалноправни норми, като заповедта е съобразена с изискванията на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението е правилно. Съдът е изяснил (включително и със заключение на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда) и обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че заповедта е законосъобразна в оспорената й част. Жалбоподателят е обосновавал незаконосъобразността на заповедта с неприложена регулация за придаване на част от имота му от около 30 кв. м към съседен парцел. Неприложената регулация не отпада автоматично, а с провеждане на процедурата по § 8 ПР на ЗУТ и издаване на заповед от кмета на общината, каквато не е установено да е провеждана и приключила с влязла в сила заповед. Освен това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта относно границата на имота на жалбоподателя правилно е заснета с оглед предходен кадастрален план съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от посочената по-горе наредба, след като не е изпълнена от жалбоподателя процедурата по т. 1 и не е налице материализирана на място кадастрална граница по т. 2. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК