Решение № 7063 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2011 г.

Решение № 7063 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Нефтопристанище", чрез процесуалния представител юрк. Мая Цончева, срещу решение № 928/7.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1864/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, 7 състав, с което е отменено решение № 938 от 15.10.2009 г. към ЕАД 1004/4-24/16102006, издадено от началника на МП "Нефтопристанище - Бургас, с което "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е задължено да заплати ДДС в размер на 2054 лв., ведно с дължимата законна лихва от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички, визирани в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу оспорения от него индивидуален административен акт на митническия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, моли да бъде оставено в сила решението на АС-Бургас. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, VIII отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение АС - Бургас е отменил решение № 938 от 15.10.2009 г. към ЕАД 1004/4-24/16102006, издадено от началника на МП "Нефтопристанище - Бургас, с което "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е задължено да заплати ДДС в размер на 2054 лв., ведно с дължимата законна лихва от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: В изпълнение на рамков договор № SB/83/2005/14.07.2005 г., сключен между "Litasco SA" - Швейцария и "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, последният е осъществил внос на 995 138 м. т. стирол мономер на стойност 1 387 409,81 щ. д., която е обективирана във фактура № 90050745/2778/17.10.2006 г. Стоката е поставена под режим внос с ЕАД № 1004/4-24/16.102006., като в кл. 35 и 38 е вписано количество стока, за която в кл. 22 е декларирана фактурна стойност в щ. долара /кл. 45 левова равностойност - 2 130 421 лв./. При разтоварване на стоката видно от генерален акт и акт - известие, подписани от митнически служител, след извършеното замерване, е установена разлика в количествата между обявеното количество съгласно коносамента и разтовареното количество в по-малко. В митническата декларация жалбоподателят е вписал разтовареното, а не натоварено количество стока и е декларирал митническа облагаема стойност, при което е платил определения ДДС - 426 084 лв. При извършена проверка по реда на чл. 84 от ЗМ, митническият орган е констатирал посочената разлика между декларираната митническа облагаема стойност и действително платена цена по фактурата, въз основа на констатираната разлика в натовареното и разтоварено количество стока. Въз основа на тези констатации, органът е приел, че има основание за определяне на нова митническа облагаема стойност на основание чл. 35 от ЗМ. За да отмени процесното митническо решение, АС - Бургас се е позовал на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, както и на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92, тълкуван във вр. чл. 145, § 1, изр. II от Регламент № 2454/93 г. Съдът е приел, че количеството на внесения стирол мономер при разтоварването е по-малко от количество, натоварено от доставчика и за получената частична загуба не възниква вносно митническо задължение. Решението е правилно. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 и правилно е приел за приложима в случая тази на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. Съгласно последната, която е специална по отношение на първата, когато стоки, декларирани като предназначени да бъдат пуснати в свободно обръщение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в рамките на една търговска операция, цената, действително платена или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 29, § 1 от Кодекса, се изчислява пропорционално в зависимост от съотношението между декларираните количества и цялото закупено количество. Също така се прилага пропорционално разпределение на действително платената или подлежаща на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обръщение на стоката, подлежаща на оценяване. По същността си цялата разпоредба на чл. 145 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс на Общността урежда хипотези на изменение на митническата облагаема стойност, определена по принципното правило на чл. 29, § 1 от МКО като действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките. Посочената разпоредба от регламента за прилагане държи сметка и за целта на разпоредбите, регламентиращи определянето на митническата облагаема стойност - да се облагат действително внесени в страната стоки. Доколкото във фактическия състав на една от тези хипотези е предвидена частична загуба на стоката, правилно административният съд е приел, че поради констатираната загуба на стирол мономер е осъществен състава на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, съответстващ на чл. 145, § 1, изр. II от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. В случая не е било спорно, че при разтоварването на стоката, нейното количество е било по-малко от това при натоварването, което е установено и с генерален акт и акт-известие, подписани от митнически служител. Ясно е, че при превозването на стоката тази разлика може да се дължи единствено на частична загуба преди допускане на стоката за свободно обръщение. В същото време разпоредбата на Регламент № 2454/93 не изисква установяване на произхода на загубата. Затова, съвсем правилно жалбоподателят е декларирал стойността на разтовареното количество и на тази база е заплатил дължимия ДДС, за корекции на което е липсвало основание при установените факти по случая. Допълнителен аргумент в полза на липсата на основание за корекция на декларираната митническа облагаема стойност, доколкото с процесния акт са определени само задължения за ДДС и лихви е и разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Към посочения в нормата момент липсва спор относно разтовареното на пристанището количество стока. Доводите на касатора за липса на последваща корекция на платената фактурна цена и за липса на проведено рекламационно производство между страните по договора за доставка, засягат вътрешните отношения между договарящите, а тези отношения не могат да влияят на императивни правни норми относно определянето на митническата облагаема стойност. Предвид изложеното, съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 263,24 лв., определено по реда на чл. 8, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,