Решение № 7074 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен адвокат К. Стоянов против решение 5382 от 17.02.2025 г., постановено от Административен съд - София- град, І отделение, 11 състав, по адм. дело 12240/2024 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно отказа на ответника за предостави поискания от жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита, че погрешно е прието в съдебното решение, че доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че ситуацията в Сирия представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Изразява становище, че съдът невярно е преценил отказа на административния орган и заявява, че неправилно е счел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен гл. юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне касационната жалба без уважение и за потвърждаване решението на Административен съд - София - град /АССГ/, като валидно, правилно и законосъобразно. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Позовава се на справка с информация за отбиване на редовна военна служба с вх. МД-02-194 от 03.04.2025 г. и справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към дата 19.05.2025 г. с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Представя в този смисъл подробно писмено заключение по реда на чл. 16, ал. 3 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. А. Х. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5382 от 17.02.2025 г. е отхвърлена жалбата на А. А. Х. , гражданин на Сирия против решение 11628 от 08.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че в случая не са налице основанията за отмяна на процесния акт, визирани в чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК. Първостепенният съд е установил, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това адм. орган председателят на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предложение второ ЗУБ разполага с правомощие да отказва международна закрила в Република България, както и същото отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК, тъй като в него се сочат, както фактически, така и правни основания за постановяването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. При извършената служебна проверка съдът е констатирал, че в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на основните оплаквания на кандидата за незаконосъобразно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, първоинстанционният съд се е произнесъл по всяко от възраженията на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, като се е аргументирал с това, че издателят на процесният отказ правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Във връзка с твърденията на оспорващото лице относно необходимостта за предоставянето му на бежански статут в мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че по силата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съобразена е постоянната съдебна практика, според която наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. Решаващият състав се е позовал на протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а ЗУБ и на представените с административната преписка справки на ДАБ за обстановката в държавата по произход на кандидат, които към момента на постановяване на отказа не дават основание да се изведе обоснован извод за приложимост спрямо жалбоподателя на чл. 8 ЗУБ. Съдът е взел предвид и информацията за общото обществено-политическо положение в Сирия след края на управлението на досегашния президент Б. Асад и представените в хода на съдебното производство доказателства - справка вх. ЦУ - 0220/14.01.2025г., съдържащи информация за обстановката в Сирия след падането на режима на президента Б. Асад. По отношение на претенцията на кандидата за получаване от него на хуманитарен статут, първостепенният съд е счел за правилна преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, като в съдебното решение са изложени пространни мотиви относно неприложимостта към конкретния случай на всяка от хипотезите, регламентирани в нормите на чл. 9 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и доводите на страните, АССГ е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че от проведеното интервю с кандидата, обективирано в Протокол рег. УП- 6817/07.08.2024 г., е видно, че същият е посочил, че е напуснал Сирия на 18.06.2024 г., като нелегално е преминал в Турция и е навлязъл незаконно в България, след което е бил задържан. Жалбоподателят е разказал, че цялото му семейство намира в Сирия; напуснал е държавата по произход заради войната; не желае да служи в армията; не иска да се завръща в Сирия, поради липсата на сигурност; не е бил арестуван или осъждан; не е имал проблеми с етническата или религиозната си принадлежност; не е имал конфликт с официалната власт в страната си; не е участвал в политически партии, не е заплашван и не му е оказвано насилие. Решаващият съдебен състав е съпоставил дадените лично от кандидата обяснения, с приетите като доказателства и неоспорени от страните по делото Справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия и от тях е извел верен извод за липса на законови основания за получаване от страна на жалбоподателя на поискания бежански статут. Касационният съдебен състав споделя становището на АССГ относно неотносимостта спрямо оспорващото лице на нормативните текстове на чл. 8 ЗУБ. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че жалбоподателят е напуснал държавата си по произход преди падането на режима на президента Б. Асад, като след края на неговото управление властта е завзета от противниците на този режим. От представените в хода на съдебното производство справки, съдържащи нова информация за обстановката в Сирия е видно, че след 07.01.2025 г. международните полети от летището в Дамаск са възстановени и предвид оценката на Върховния комисариат за бежанци на ООН /ВКБООН/ от 02.01.2025 г., след 08.12.2024 г. в Сирия доброволно са се завърнали 115 000 души. Първостепенният съд обективно е анализирал общодостъпната информация от медиите, от която е извел обосновано заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена негативна промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й, във връзка с приложението спрямо кандидата на чл. 8 ЗУБ. Ето защо е законосъобразно становището на първостепенния съд, че към момента на постановяване на оспорения съдебен акт не са налице формулираните от законодателя предпоставки да се приеме, че в държавата по произход на касатора са започнали преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, доколкото информацията от множество информационни източници не сочи към датата на произнасяне от съда на обжалваното решение да са установени масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. По тези съображения първоинстанционният съд правилно е преценил, че в случая жалбоподателят не следва да се ползва от възможността за защита, регламентирана в нормата на чл. 8 ЗУБ. В касационната жалба се оспорват изводите на решаващия състав от АСССГ относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 9 ЗУБ. Тричленният състав на Върховния административен съд не споделя тезата на касатора за допуснати нарушения и противоречия с материалноправните норми на визирания текст. Касационният съдебен състав възприема становището на първостепенния съд за липса на законово основание за предоставяне на жалбоподателя на претендирания от него хуманитарен статут. Правилно е преценено, че формираните от издателя на процесния адм. акт съображения за обосновани, тъй като те са съобразени с изложената пред него конкретна бежанска история, която задълбочено е коментирана с оглед реалната обстановка в Сирия като цяло и с тази в провинцията, в която е живял кандидатът, като е отчетено неговото лично положение, относимо към дата на постановяване на атакувания отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По отношение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, точно е установено, че не е спорно обстоятелството, че самият кандидат не твърди в държавата му по произход същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т. 1 и т. 2 от горепосочената разпоредба. В мотивите на оспореното съдебно решение са изложени правилни мотиви, относно липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, според който текст хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, понеже може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт". В случая, както ответникът, така и решаващият съдебен състав, са изследвали детайлно представената от кандидата бежанска история, поради което правните заключения на съда са в съответствие с Решение от 17.02. .2009 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело C-465/2007, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Според визираното решение, член 15, буква "в" от Директивата, във връзка с член 2, буква "д" от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Следва да се отчете фактът, че с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от тази Директива е преповторен изцяло в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение. В случая обосновано е преценено, че хипотезите, посочени в горепосоченото решение на СЕС не са налице спрямо жалбоподателя, защото, изложената лично от кандидата пред ответника бежанска история за неговото лично положение, разгледана в съвкупност с останалите приети писмени доказателства, не водят до заключение, че към понастоящем на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че кандидатът, върнат в тази държава, в съответната провинция, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В конкретната хипотеза първостепенният съд е обсъдил подробно постъпилата по делото актуална справка от 14.01.2025 г. за обществено-политическата обстановка в Сирийската арабска република, според която се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия, като е отчетена информацията за влиянието на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Въз основа на тази информация решаващият състав е извел законосъобразно заключение, че в случая не е налице обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, тъй като за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по този ред безогледното насилие в държавата по произход следва да е изключително, каквото всъщност не е установено, а досежно конкретния кандидат не са констатирани сериозни и потвърдени данни да се приеме, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, същият ще е изправен пред реален риск да стане обект на насилие, с оглед на което завръщането му в Сирия би било законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там същият би могъл да се адаптира отново в обществото. Съобразено е и обстоятелството, че цялото семейство на касатора продължава да живее в Сирия и няма данни роднините му да са изложени на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на визираната правна норма. Първостепенният съд обективно е преценил, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предостави хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а константната съдебна практика на СЕС и на Върховния административен съд в Република България изисква оценка на конкретния случай. При извършения задълбочен фактически и правен анализ, решаващият съдебен състав обосновано е счел, че към датата на произнасяне на обжалваното решение в държавата по произход не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, доколкото от постъпилите данни от различни достоверни източници не може да се извлече заключение, че в Сирия и в частност в региона, в който е живял жалбоподателят, е съществувал или сега е налице реален висок риск за кандидата за закрила. При тези установени данни решаващият състав на АССГ правилно е тълкувал разпоредбите, включени в чл. 9 ЗУТ, въз основа на които е формирал верен извод за липса на основание за прилагане спрямо жалбоподателя на тези текстове и получаване от него на претендирания хуманитарен статут. В хода на касационното производство правните заключения на първостепенния съд не са опровергани, а същите са потвърдени изцяло от приетите като доказателства актуални справки - справка, съдържаща информация за отбиване на редовна военна служба с вх. МД-02-194 от 03.04.2025 г. и справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,